Пандемията Инсулинова резистентности: Симптоми, рискови фактори, превенция
Инсулиновата устойчивост, въпреки да не е инфекциозно заболяване, има характерностите на световна зараза, която визира все по-голям дял от популацията по света. Тази патологична смяна в метода, по който тялото реагира на инсулина, може да се преглежда като началото на съществени здравословни проблеми, в това число диабет вид 2 и сърдечно-съдови болести. Все повече хора се сблъскват с инсулинова устойчивост, а това не е лимитирано единствено до възрастни — болестта визира и деца. Възниква нужда от предприемане на превантивни ограничения, които да покачат осведомеността за това положение и да предотвратят тежките последствия.
Именно тази тематика разисква доктор Мария Калинова, ендокринолог, в подкаста " Доктор Здравей с Мария ".
Какво съставлява инсулиновата устойчивост?
Инсулиновата устойчивост се характеризира със усложнение на клетките да реагират вярно на инсулина — хормон, който е виновен за контролиране равнището на кръвната захар. Това положение може да се опише като заключена врата, където инсулинът е ключът, който би трябвало да отвори клетките, с цел да пропусне захарта, която да бъде употребена като сила. Когато това не се случва, равнищата на кръвната захар се усилват, а тялото стартира да създава от ден на ден инсулин, с цел да компенсира тази устойчивост.
Симптоми и рискови фактори
Основните признаци на инсулиновата устойчивост включват отмалялост, нараснал апетит за сладки и тестени храни, пристъпи на прилошаване, мъчно концентриране и струпване на непотребни килограми, изключително в региона на корема. В доста случаи това положение остава неусетно, до момента в който не се развият по-сериозни здравословни проблеми.
Сред рисковите фактори за инсулинова устойчивост се включват нездравословната диета, заседналият метод на живот, стресът и генетичната предразположеност. Въпреки това даже хора с обикновено тегло могат да развият това положение, в случай че салдото сред мастната и мускулната тъкан е нарушен. Липсата на физическа интензивност и натрупването на мастна тъкан също усилват риска.
Връзка с други болести
Инсулиновата устойчивост може да докара до съществени здравословни проблеми, в случай че не бъде открита в точния момент. Това положение е постоянно предходник на диабет вид 2, който от своя страна води до сърдечно-съдови болести и метаболитен синдром. Проблемите могат да стартират с наднормено тегло, което последователно минава в положение на предиабет и най-после — в захарен диабет вид 2. Навременната диагностика е от решаващо значение за попречване на тези затруднения.
Как се диагностицира и лекува инсулиновата устойчивост?
Диагностицирането на инсулиновата устойчивост стартира с консултация с ендокринолог, който ще реши признаците и ще назначи нужните проучвания. Най-добрият способ за диагностика е пробата за обременяване с глюкоза, който прави оценка по какъв начин тялото обработва въглехидратите и какъв брой инсулин е належащо за тяхното асимилиране.
Лечението на инсулиновата устойчивост включва смяна в метода на живот — по-здравословно хранене, постоянна физическа интензивност, задоволително сън и понижаване на напрежението. В по-тежки случаи се употребяват медикаменти, които усъвършенстват чувствителността на тъканите към инсулина, като „ инсулинови очувствители “. В някои обстановки, когато инсулиновата устойчивост е в композиция с наднормено тегло или затлъстяване, може да се прегледа опцията за бариатрична хирургия.
Превенция и бъдещи вероятности
Инсулиновата устойчивост и обвързваното с нея затлъстяване стават все по-чести и се явяват сериозен здравен проблем за актуалното общество. Затова е извънредно значимо да се обърне внимание на предварителната защита още в детска възраст. Това включва построяването на здравословни хранителни привички, поощряване на физическата интензивност и постоянни съвещания с ендокринолог — изключително при съществуване на фамилна обремененост.
Повишеното внимание към инсулиновата устойчивост и образованието на обществото по отношение на рисковете и вероятните последици ще спомогне за понижаване на разпространяването на това заболяване и попречване на съществени здравословни затруднения.
Именно тази тематика разисква доктор Мария Калинова, ендокринолог, в подкаста " Доктор Здравей с Мария ".
Какво съставлява инсулиновата устойчивост?
Инсулиновата устойчивост се характеризира със усложнение на клетките да реагират вярно на инсулина — хормон, който е виновен за контролиране равнището на кръвната захар. Това положение може да се опише като заключена врата, където инсулинът е ключът, който би трябвало да отвори клетките, с цел да пропусне захарта, която да бъде употребена като сила. Когато това не се случва, равнищата на кръвната захар се усилват, а тялото стартира да създава от ден на ден инсулин, с цел да компенсира тази устойчивост.
Симптоми и рискови фактори
Основните признаци на инсулиновата устойчивост включват отмалялост, нараснал апетит за сладки и тестени храни, пристъпи на прилошаване, мъчно концентриране и струпване на непотребни килограми, изключително в региона на корема. В доста случаи това положение остава неусетно, до момента в който не се развият по-сериозни здравословни проблеми.
Сред рисковите фактори за инсулинова устойчивост се включват нездравословната диета, заседналият метод на живот, стресът и генетичната предразположеност. Въпреки това даже хора с обикновено тегло могат да развият това положение, в случай че салдото сред мастната и мускулната тъкан е нарушен. Липсата на физическа интензивност и натрупването на мастна тъкан също усилват риска.
Връзка с други болести
Инсулиновата устойчивост може да докара до съществени здравословни проблеми, в случай че не бъде открита в точния момент. Това положение е постоянно предходник на диабет вид 2, който от своя страна води до сърдечно-съдови болести и метаболитен синдром. Проблемите могат да стартират с наднормено тегло, което последователно минава в положение на предиабет и най-после — в захарен диабет вид 2. Навременната диагностика е от решаващо значение за попречване на тези затруднения.
Как се диагностицира и лекува инсулиновата устойчивост?
Диагностицирането на инсулиновата устойчивост стартира с консултация с ендокринолог, който ще реши признаците и ще назначи нужните проучвания. Най-добрият способ за диагностика е пробата за обременяване с глюкоза, който прави оценка по какъв начин тялото обработва въглехидратите и какъв брой инсулин е належащо за тяхното асимилиране.
Лечението на инсулиновата устойчивост включва смяна в метода на живот — по-здравословно хранене, постоянна физическа интензивност, задоволително сън и понижаване на напрежението. В по-тежки случаи се употребяват медикаменти, които усъвършенстват чувствителността на тъканите към инсулина, като „ инсулинови очувствители “. В някои обстановки, когато инсулиновата устойчивост е в композиция с наднормено тегло или затлъстяване, може да се прегледа опцията за бариатрична хирургия.
Превенция и бъдещи вероятности
Инсулиновата устойчивост и обвързваното с нея затлъстяване стават все по-чести и се явяват сериозен здравен проблем за актуалното общество. Затова е извънредно значимо да се обърне внимание на предварителната защита още в детска възраст. Това включва построяването на здравословни хранителни привички, поощряване на физическата интензивност и постоянни съвещания с ендокринолог — изключително при съществуване на фамилна обремененост.
Повишеното внимание към инсулиновата устойчивост и образованието на обществото по отношение на рисковете и вероятните последици ще спомогне за понижаване на разпространяването на това заболяване и попречване на съществени здравословни затруднения.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ