Детската ревност е свързана с детронацията на по-голямото дете, когато

Справяне с детската ревност

Детската ревнивост е обвързвана с детронацията на по-голямото дете, когато се роди бебе в фамилията, споделят психолози. Всяко дете има своя лична форма на прекарвания. Това даже не е ревнивост, а е сериозна рецесия за смяна на света. Този въпрос се задава доста постоянно от родителите.

Как да се справите с детската ревнивост?

Първо, би трябвало да разберете, че ревността под една или друга форма е неизбежна. Всичко се трансформира за първото дете. Довчера беше единственият или най-малкият, и внезапно – взрив! Нещо малко и крещящо притегля вниманието на мама. И на баща. И в този момент към този момент не е най-сладкият, а би трябвало да изчака, до момента в който това знамение яде или спи.

Психолозите даже имат термин за това: „ детронизация “ – т.е. детрониране. Детето нормално изпитва почти тези усеща. Казват, че единствено за най-възрастните е по-трудно. Това е мит. Всичко е самостоятелно, зависи от детето, неговите личностни особености и връзките в фамилията. Дори в едно и също семейство другите деца могат да реагират по друг метод на появяването на бебето. Понякога даже е по-трудно за междинното дете, в сравнение с за огромното, тъй като ситуацията на най-голямото постоянно е привилегировано.

Представете си, че вашият обичан брачен партньор докара втора жена в къщата. Тя е добра, прелестна. Тя може да ви е приятна като човек и даже като жена. Но с идването й, всичко се трансформира. Съпругът към този момент не е единствено твой, кухнята също, допира ти тенджерите и окачва пердетата си на прозорците ти. И най-важното, брачният партньор ти ти споделя – добре, аз я обичам, дано и нея обичаме! Съгласете се, няма да е елементарно.

Но едно дете претърпява почти същото. И, в случай че в множеството страни един мъж може да има единствено една жена, то ние можем да имаме колкото си желаеме деца. И няма да питаме детето за това (ще кажа незабавно, че няма нищо неприятно в това, вие имате деца за себе си, а не за по-големите деца).

Какво предлагаме да извършите:

Дайте на детето правото да усеща това, което изпитва.

Кажете му: „ Не е нужно да обичаш брат си, да го целуваш, да го държиш в ръцете си. Решихме да го родим, направихме го за себе си, не за теб. Имаш право да останеш леден към него. Въпреки това, към момента те обичаме. “

Ако детето ви не демонстрира отрицателни страсти (например, тъй като му забранявате да чувства), не е реалност, че то в действителност няма да ги изпита. А потиснатите усеща са бомба със закъснител. След това по-големите деца изкарват количката с по-малките от гаража (истинска история). Или се пробват да го изхвърлят през прозореца (също същинска история).

Посветете оптимално време на по-големия (или на най-притеснения).

Средните деца нормално мъчно се приспособяват и има доста аргументи. Не е елементарно за междинните деца. Не им е елементарно на възрастните хора. Не им е елементарно и на сензитивните деца. Въпреки че има и такива, за които това остава неусетно.

Не принуждавайте детето да ви оказва помощ.

Не е наложително то да бъде бавачка и асистент. То е тъкмо като вашето дете. То също е малко. Но, в случай че поеме самодейност, насърчавайте го. То може да ви даде памперсите, да ви помогне да изберете дрешка, да пее песни на бебето, до момента в който сте в тоалетната, да търси залъгалка и така нататък Но единствено, в случай че желае.

Не го правете възрастен.

Да, спрямо бебето наподобява голямо. Но това е заблуда. То е същото дете като през вчерашния ден, когато бяхте бременна. То се нуждае от вашите грижи тъкмо толкоз, колкото и през вчерашния ден. Дори повече от през вчерашния ден, тъй като то ще усети любовта ви повече. И по този начин няма да порасне внезапно.

Бъдете подготвени за връщане обратно, регресия.

Изведнъж огромното ви дете може да стартира да желае памперси, залъгалки, количка, слинг. Дори и да е към този момент на 10. С раждането на всяко дете нашите по-големи деца стартират да играят на „ бебе “. За някои са задоволителни няколко дни, други са заседнали за по-дълъг интервал. Позволете им да създадат това, хранете ги с лъжичка, не им се карайте, в случай че пропуснат тоалетната, заведете ги в леглото им. Не е мъчно, само че взема решение доста проблеми. Играйте с тях – люлейте ги на ръце, повивайте ги, дайте им шише мляко и биберон, возете ги в количката. И казусът ще бъде решен по-бързо.

Майната му на перфекционизма.

Няма да можете да вършиме същите неща с по-голямото си дете, както преди. Няма да можете да отделите еднообразно внимание на всички деца. Няма да сте постоянно разполагаем, както преди. Приемете го. Вие не сте нито желязо, нито гума. Вие също сте живи и би трябвало да си починете. Давайте колкото можете, откровено и с обич. Това е задоволително.

Не го прогонвайте.

Да, първият месец ще е по-труден с бебе и по-голямо дете. Но не се опитвайте да улесните живота си, като изпратите огромното си дете в лагера на баба. Това може да утежни обстановката. По-добре е да останете у дома всички дружно за месец или два, и едвам по-късно, да вземем за пример, да отиде на посетители на баба, в случай че е належащо. Не го изгонвайте от леглото си, в случай че е спало с вас доскоро. Не го местете незабавно от детското легло в по-голямо креватче. Това може да утежни казуса.

Разлика от 4 години е много комфортна за майката. Но за децата не е толкоз забавно да бъдат дружно по-късно. По наблюдения, колкото по-малка е разликата сред децата, толкоз по-добре могат да се развият връзките сред тях, само че повече се натоварват родителите. Когато разликата е по-голяма, за родителите е доста по-лесно, само че децата нямат доста общи ползи.

Периодът на адаптиране на огромните деца към бебето може да варира. Основното нещо е да не се притеснявате. Не се опитвайте да ги извършите другари. Те ще се сприятелят сами, в случай че ги обичате и останете спокойни. Чувството за виновност може да изкриви връзката ви и да сътвори спомагателни проблеми за по-голямото ви дете. Говорете с него, обяснете, покажете му фотоси от детството, кажете му по какъв начин е направил същото като бебето в този момент (седнал, ходел, говорил). Дайте, колкото можете. Така или другояче, няма да е съвършено.

Ефективни способи за справяне с ревността при децата

Ревността е комплицирана, защитна реакция, която може да възникне, когато човек усети опасност за скъп обект или връзка. Ревността при децата нормално поражда, когато любовта и привързаността на родителите се разделят с появяването на брат или сестра. Очарователно е, че ревността при децата нормално се свързва повече с майката, защото доста дребни деца са склонни да бъдат по-близо до майката.

Ревността е постоянно срещана страст при децата, макар че е една от най-неприятните страсти, които могат да изпитат. Емоцията се поражда от страха да не изгубят любовта и вниманието на своите. Може също по този начин да провокира яд, безпокойствие или възмущение към други братя и сестри. В допълнение, децата може да имат чести различия или борби, в случай че ревнуват от брат или сестра или другар.

Вашето схващане, че ревността е естествена страст, е първата стъпка в подпомагането на вашето дете.

Родителски неточности, които предизвикват ревнивост при децата

Поведението на родителите може да бъде причина за ревнивост в детството. Например, децата постоянно са нетърпеливи да впечатлят и търсят в допълнение внимание от родителите си. Едно дете може последователно да развие ревнивост, в случай че родителите постоянно обръщат повече внимание на едно дете, в сравнение с други.

По-долу са някои от родителските неточности, които могат да причинят ревнивост.

Твърде доста капризи

Ако глезите детето с прекомерно доста галене, то може да се почувства непокорено вкъщи. Когато ново дете се появи в фамилията или попадне на по-силен другар от тях, те се усещат несигурни. Децата могат да почувстват новороденото или приятеля като причина за тази неустановеност. Те могат да страдат от меланхолия, когато не получават мечтаното внимание и могат да развият комплекс за непълноценност в бъдеще. Тази неустановеност може да се прояви и като експанзия при децата, в случай че не бъде адресирана по подобаващ метод.

Прекомерна отбрана

Прекомерната отбрана на детето и по-късно един ден да го освободите от лапите би означавало, че ненадейно го оставяте в пустинята. Те могат да станат резервирани, плахи и срамежливи, което да докара до ревнивост, когато види решително дете.

Авторитарно родителство

Свръхконтролът върху детето също е друга неточност, която родителите вършат, като по този метод пораждат ревнивост у тях. Установяването на строги правила и разпореждания без пояснение на повода ще повлияе на детето. Те порастват с липса на самочувствие и се усещат по-малко почтени от своите братя и сестри или другари.

Сравняване с другите

Друга рискова неточност, която родителите позволяват, е да съпоставят децата си едно с друго. Сравненията могат да доведат единствено до ревнивост, съревнование и липса на самочувствие. Детето, което се усеща омаловажавано, може да се трансформира в манипулативно дете, защото може да стартира да копнее за триумфа и притежанията на другото дете или даже може да развие злост към него.

Създаване на нездравословна конкуренция

Карането на децата да правят една и съща активност и сравняването на техните резултати би основало нездравословна конкуренция сред тях. Едно дете може да е по-малко квалифицирано от другото, само че настояването да правят една и съща активност с сходна точност може да се окаже неправилно и да докара до ревнивост.

Ред на раждане

Понякога родителите могат да извърнат повече внимание на дете въз основа на реда му на раждане. Например, първият брат или сестра може да ревнува новородената си сестра или брат, когато види, че родителите им обръщат повече внимание. С появяването на новороденото по-големите деца може да се почувстват детронирани, което може да докара до ревнивост.

Признаци на ревнивост в детството и зрелостта

В детството може да забележите признаците на ревнивост, когато децата ви играят едно с друго. Ще бъде толкоз постоянно, че ревностното дете може да удари другото дете и да се държи по този начин, като че ли това е просто игра.

Честите признаци на ревнивост при възрастни и деца могат да включват:

Фалшиви недоволства за индивида, на който завиждат гняв Безпокойство Свръхбдителност Притежателно поведение Свръхчувствителност Може да се държи сопнато, нетърпеливо, безизразно или даже да излезе от обстановката, когато другите получават положителни комплименти Не схващат желанията на другите Тормози другите Враждебност Незрялост Параноя или подозрение Може да изясни, че достиженията на другите са без борби Може да копира човек, на който завижда, само че да го заобикаля

Признаци на ревнивост могат да се видят при бебета на четири до пет месеца, когато вниманието на майка им се е отклонило към някого или нещо друго.

В зрелост ревността е по-очевидна, защото те приказват за другия и пречат на напредъка му. Ревността може да попречи на връзките с възрастни и доста от тях може да не усещат благополучие в живота си. Натрупаните през годините страхове и тревога могат да усилят риска от избрани психологични разстройства. Може да помогнете на детето си да се освободи от ревността в детството, с цел да избегнете тези последици в бъдеще.

Ревността при децата – по какъв начин да се оправим с нея

Имате ли дете, което наподобява елементарно ревнува? Изглежда ли, че не могат да се радват на достиженията или триумфите на другите и непрекъснато желаят това, което другите имат?

Ако е по този начин, тогава тази публикация е идеална за вас!

Избягването на ревността в децата ви може да бъде мъчно, само че с верните тактики и поредна връзка от вас като родител, ръководството на тези усеща на злоба може да стане по-управляемо.

Ще обсъдим другите форми на ревнивост при децата и ще предоставим практични препоръки за това по какъв начин дейно да им помогнем да се оправят с тези страсти на ревнивост. Всички родители желаят детето им да пораства без петното от ревнивост – дано работим дружно за намирането на естетика, а не на кавги в домовете ни!

Идентифицирайте признаците на ревнивост при вашето дете

Признаците на ревнивост при детето могат да варират, само че нормално включват прояви на яд или сълзи, демонстрация на експанзия към братя и сестри или връстници, правене на съпоставения сред себе си и другите или задържане на любов.

Ако не се адресира вярно, ревността може да аргументи негативни резултати за психическото развиване на вашето дете.
Ако разпознаете някой от тези признаци в детето си, значимо е да обърнете внимание на корена на обстановката и да измислите решения, които да му оказват помощ да се оправи с възприятията си.

Предприемането на подобаващи дейности през цялото време ще подсигурява, че детето ви няма да изпита по-сериозни проблеми, до момента в който продължава да пораства.

Ето 5 признака на ревнивост при децата:

Нежелано внимание: Децата, които демонстрират ревнивост, постоянно стават прилепливи и изискват внимание. Те може да изискат повече обятия или да не желаят да напуснете стаята. Несигурност: Ревнивите деца постоянно се усещат несигурни и ще изразят това посредством отрицателно държание като наругаване, тормоз или завист към другите. Лоша централизация: Ако детето изпитва ревнивост, може да има компликации да се концентрира върху дилемите или работата в учебно заведение. Притежание: Ревнивото дете може да прояви собственическо държание към своите играчки или движимости, да се разстрои, в случай че някой различен желае нещо, което му принадлежи, даже в случай че то се споделя постоянно с останалите в фамилията. Агресия: Някои ревностни деца ще демонстрират към братя и сестри или връстници по видимо незначителни въпроси заради скритото им възприятие на ревнивост и неустановеност от загубата на внимание от възрастни или връстници.

Помогнете на детето си да разбере, че е обикновено да изпитва ревнивост

Ревността е обикновено възприятие измежду децата, което не би трябвало да се подценява или осъжда. Като родители е значимо да разпознаете и помогнете на детето си да разбере тази страст.

Проведете почтен диалог с детето си за ревността и обяснете за какво го изпитва, когато види, че други хора към него притеглят внимание. Бъдете отворени и повишете осведомеността за това по какъв начин да се справите, когато зародят тези сложни моменти.

Напомнете им, че не са сами в възприятията на ревнивост, изключително откакто младите мозъци постоянно са завладени от страсти.

Можете също по този начин да опитате действия като водене на дневник, с цел да им помогнете да изразят възприятията си и да насърчите здравословния разговор сред вас двамата.
Ключовият извод е вашето дете да помни, че изпитването на ревнивост не го прави неприятен човек – това просто значи, че го е грижа надълбоко за нещо, което в последна сметка е знак за напредък и зрялост.

Задавайте на детето си отворени въпроси за възприятията му

Когато се справяте с възприятието на ревнивост при децата, значимо е да имате открит и почтен разговор.

Един от методите да улесните такава полемика е да зададете на детето си отворени въпроси за неговите страсти. Това им оказва помощ да изразят думите на мощните страсти, които може да изпитват, позволявайки по-нататъшно схващане и приемане.

Отворените въпроси също могат да оказват помощ да се изследват скритите аргументи за ревността, които могат да бъдат всичко – от ниско самочувствие до боязън.

В последна сметка ясната връзка и здравословните диалози са ключът към понижаване на възприятието на ревнивост измежду децата.

Насърчавайте самосъстраданието и тактиките за самообслужване

Когато се справяте с ревността при децата, е значимо да насърчавате състраданието към себе си и тактиките за самообслужване.
Да можеш да мислиш позитивно за себе си е от основно значение за подкрепяне на децата да развият принадлежности, които могат да им оказват помощ да ръководят възприятията си на ревнивост.

Това може да включва действия като позитивни утвърждения, водене на дневник и различаване на мощните страни и качествата, които детето може да има.

Родителите могат също по този начин да предизвикват привички за самообслужване като постоянни извършения, здравословни модели на сън и уравновесено хранене посредством ролеви модел и обезпечаване на безвредно пространство за детето да изследва разнообразни занимания и действия.

Доказано е, че тактиките за самообслужване с поддръжката на родителите оказват въздействие при подпомагането на децата да се оправят с страстите на ревнивост.

Осигурете благоприятни условия на децата да се свързват с другите

Предоставянето на благоприятни условия на децата да построяват смислени взаимоотношения с други хора е превъзходен метод да им помогнете да ръководят възприятията на ревнивост.

Важно е родителите да дадат приоритет на свързването на децата си с другари и семейство, както персонално, по този начин и виртуално, защото това слага основата за тяхното обществено развиване. Освен това разрешава на по-младите им мозъци да схванат концепцията за разнообразни типове взаимоотношения като другарства, братя и сестри и семейство.

Освен това, той обезпечава отдушник, където те могат да изразят себе си без наказание или възмездие и затова да вземат по-здравословни решения, когато са изправени пред прояви на ревнивост.

Позволяването на децата постоянно да вземат участие в действия, които им носят наслада, като в същото време имат опция да взаимодействат с другите, ще им помогне да развият здравословни тактики за справяне, когато се сблъскват с проблеми, свързани със завистта.

Моделирайте здравословни способи за взаимоотношение с другите

Родителството е акт на балансиране и когато става въпрос да научим децата си на здравословни способи за взаимоотношение с другите, моделирането на държанието, което желаеме да забележим, е от основно значение. Важно е да обясните за какво държанието на ревнивост е нездравословно, както и по какъв начин може да бъде нездравословно за взаимоотношенията.

Като възрастни би трябвало да се стремим да покажем на децата си по какъв начин да се оправят с ревността, както бихме желали те да ръководят своята лична: без да прибягват до обидни думи или нападателно държание.

Преподаването на полезности на емпатия и схващане за себе си и другите посредством ролеви игри и открити диалози за възприятията може да помогне на децата да се научат по какъв начин да се усещат сигурни в връзките си със фамилията и приятелите, вместо да прибягват до ревността като средство за справяне.

В умозаключение:

В последна сметка оправянето с ревностното държание на вашето дете значи да му помогнете да откри личния си баланс с страстите, другите хора и тактиките за реагиране на обстановки.

Чрез рано идентифициране на признаците на ревнивост, потребление на отворени въпроси за обосноваване на любознанието и напредък, помагане на детето ви да разбере, че е обикновено да изпитва усеща на ревнивост, учейки го на тактики за самосъстрадание, предоставяйки благоприятни условия за връзка с другите и моделирайки здравословни способи за взаимоотношение в връзките – можете да дадете опция на детето си да развие възприятие на самонадеяност, до момента в който се учи по какъв начин да ръководи освен личния си вътрешен живот, само че и външния си свят.

Чрез тези дейности можете да поставите здрава основа, която предизвиква здравословни обществени взаимоотношения, които ще добавят всички аспекти на личностното развиване в дълготраен проект.