Детска психосоматика: 6 мита
Детска психосоматика: 6 мита разкриват психолози. До избрана възраст детето е като външната част на майка си, просто се разхожда настрана и има редица лични прекарвания. Темата за детската психосоматика е много противоречива и спорна, а също по този начин провокира доста опозиция в елементарния четец, само че дано поговорим за митовете в тази сфера.
Детска психосоматика:
Детска психосоматика Мит №1 – „ Майката е отговорна. “
Много майки подхождат към въпроса за заболяването на детето от жертвоготовна, а от време на време даже пасивно-агресивна позиция „ виновността е моя “. Не, виновността не е ваша. Не работете на правилото „ какъв брой съм зле “. Детето е болно не тъй като майката не може да се оправи и „ прави нещо неприятно “. А тъй като в майката се е настанила някаква какофония. Не можете да я премахнете със силата на волята.
До избрана възраст детето е като „ вързано “ за майка си. И защото то е по-чувствително от самата майка, улавя нещо в нейното поведение, което образува признак в него. Какво би могло да бъде? Всичко, което е потиснато и не е на повърхността.
Мит №2 – „ Заведете детето си на консултация. “
Можете да го заведете, несъмнено, само че концепцията, че компликациите на бебето са отражение на майката, е доста вярна. По този метод майката се крие зад детската болест (или проблеми с държанието, акомодацията, ученето и т.н.). Така че идването при психолог е първата стъпка „ оставете детето на мира и се погрижете за себе си “.
Мит №3 – „ Ако детето ми не вижда проблемите ми, не може да му е гадно за това. “
Мили майки, на вашето дете не е нужно да му се споделя или демонстрира нещо, с цел да разбере и да е болно. Както казахме, признакът се образува в нещо, което не е очевидно, от време на време не е явно и за самата майка. Но тя, стискайки зъби, демонстрира на детето си равнодушие и други подправени страсти, се заблуждава, мислейки, че детето не схваща. „ Ние не се караме пред него, по какъв начин може нашият спор да го засегне? “
Разбира се, на незадълбочено равнище бебето не схваща и няма да ви каже – „ Мамо, не се преструвай “. Той ще играе, ще върви и така нататък Но то към момента усеща майка си и към момента неумишлено издава това, което подхожда на вътрешното й положение. Много майки виждат, че когато са раздразнени, децата им са капризни. В началото е мъчно да се наблюдава връзката, само че в случай че се опитате да бъдете наблюдателни, ще съумеете. Самоизмамата не работи с дете! Детето е лакмус за вашето положение.
Мит №4 – „ Той е болен поради проблемите на татко си. “
Момичета, даже да живее с татко си, да пораства с него и да е момче, това не значи, че неговото положение няма нищо общо с вашето. Детето, даже на разстояние с майка си, излъчва сила към нея. Ако баща се разболее, детето може да боледува единствено, в случай че казусът на баща резонира с мама и тя се разболява. Разбирате ли? И няма връзка, че момчетата се усещат по-близки с татко си, а девойките с мама.
Мит № 5 – „ Ще реша вътрешните си проблеми и всичко ще мине, няма потребност да отивам на доктор. “
Не по този метод. Появата на признак и естеството на протичане на болестта, даже и да е психическа функционалност, въпреки всичко увреждането на тялото би трябвало да бъде обезщетено, или просто казано, лекувано. Така че, потърсете експерт, съгласно здравословния проблем на детето си.
Мит №6 – „ Той се разболява, тъй като желае внимание. “
След 7-8-годишна възраст може. Преди това – не. Твърдението, че „ той не получава задоволително внимание “ е изпадане в позиция „ каква неприятна майка съм “ и прекачване на отговорност. Като „ това е неговият развой, аз нямам нищо общо с него “. Симптомът извършва функционалността на превключване на майката от нея към детето.
Казано по-просто, с цел да не гледате във вътрешността в себе си, детето ви избавя от вас самите – с болест, тъй че, вместо в персоналните ви премеждия, да попаднете в медицинския туризъм. От кожен лекар до УНГ експерт – и няма време да мислите за неприятното. Ако признакът не изчезне, детето към момента усеща вашата какофония и се разболява.
„ Липсва му внимание “ е признак, че майката незабавно се нуждае от нейното внимание. Нали знаете, на децата стартира да им липсва незабавно внимание тъкмо когато имате краен период и план. Това не е връзка с: „ Аз работя доста, а то се отегчава “. То рядко се отегчава, когато си прекарвате добре на работа, само че мигновено стартира да се усеща по този начин, когато има крайни периоди на работа и вие сте обезпокоени.
Какво е значимо. Няма нищо по-лесно от това да превърнете детето в смисъл на живота си и под това знаме последователно да се отучите да се грижите за себе си. За страдание, приемайки горното, майките реагират с неспокойствие на фразата „ първо би трябвало да се върнете към вашия вътрешен свят “. Те питат: „ Значи ще би трябвало да се грижа за себе си? “ Абсурдно, нали? Ами, да, първо се погрижете за своето психическо и физическо здраве и тогава и децата ви ще спрат да боледуват постоянно.
Разбирането на детската душeвност: стресови сигнали и способи за превъзмогването им
В днешно време, децата са изложени на разнородни провокации, които могат да провокират стрес в тяхната душeвност. Разбирането на тези сигнали на стрес и превъзмогването им с подобаващи принадлежности са от значимо значение за тяхната емоционалност и развиване.
Сигналите на могат да бъдат разнообразни и се демонстрират в разнообразни възрастови групи. Например, при деца на по-малка възраст това може да бъде изразявано посредством промени във възприемането на храна, нарушение на съня, раздразнителност или отбягване на елементарни действия. При по-големите деца, сигналите на стрес могат да бъдат забележими – да вземем за пример промени в държанието, увеличена нервност, отдръпване от обществените контакти или даже физически признаци като главоболие или стомашни болки.
Ключът към помагането на децата да преодолеят напрежението е в разбирането на факторите за това. Тези фактори могат да бъдат разнообразни – от образователни компликации и обществени проблеми до фамилни промени/проблеми или вътрешни терзания и несигурности. Процесът на определяне на източниците на стрес е значима стъпка за намирането на подобаващи решения за подкрепяне на детето.
Стъпки за превъзмогването на напрежението
Установяването на открита връзка, в която детето да се усеща свободно да показва своите страсти и безпокойства, е от значително значение.
Научаването на децата да усвоят техники за релаксация, дишане и медитация може да им помогне да се оправят със напрежението по-ефективно.
Обграждането на децата с родители, близки и другари им обезпечава възприятие за сигурност и непоклатимост, и това играе основна роля в превъзмогването на напрежението.
Разбирането на детската душeвност и сигналите на стрес, които тя може да изпрати, е значима стъпка към основаването на среда, където децата да могат да порастват и да развиват своите умения за превъзмогване на компликациите. Подходящата поддръжка, опцията за изложение на страсти и усвояването на тактики за ръководство на напрежението са средствата, които могат да оказват помощ на децата да се оправят с ежедневните провокации и да построяват здрава душeвност за вбъдеще.
Разбиране на психосоматичната болежка при децата и младежи
Младите хора и децата с психосоматични признаци изпитват болежка или други телесни признаци – само че без главно здравно пояснение. Тази болежка може да бъде лека или мощна и да има разнообразни форми, от главоболие до стомашна болежка до повръщане.
Психосоматичните признаци към момента са действителни и не са нещо, което младежите си показват – те просто нямат съответна здравна причина.
Психосоматичните признаци могат да бъдат доста тревожни както за младежите, по този начин и за техните родители. Младите хора може в началото да получат неверен тип лекуване и да открият, че признаците им не изчезват.
Дори когато признаците са вярно разпознати като психосоматични, може да е мъчно да се разбере, че те нямат ясна причина и може би нямат ясно решение.
Докато лекуването на психосоматичните признаци не постоянно е елементарно, възобновяване е допустимо. Като се концентрират върху връзката ум-тяло и се оправят с психически проблеми като тревога или меланхолия, доста младежи се научават да ръководят или да се възвръщат от психосоматична болежка и да си възвърнат по-високо качество на живот.
Тази публикация предлага малко повече информация за психосоматичните признаци и по какъв начин те засягат децата и юношите. Той също по този начин преглежда вероятните аргументи за психосоматична болежка.
Какви са психосоматичните признаци при младежите и какво ги предизвиква?
Психосоматичните признаци при младежите нормално са физически болки в тялото, като главоболие, коремна болежка или болежка в гърдите.
Въпреки че наподобява, че психосоматичните признаци сочат към главно здравно положение или диагноза, медицинските проучвания не могат да намерят здравно пояснение за техните прекарвания.
Когато разбираме психосоматичните признаци, може да помогне да мислим за болката като тип сигнал. Обикновено усещаме болежка, когато има нещо неправилно в тялото, за което би трябвало да бъдем предизвестени, с цел да можем да го лекуваме или да се погрижим за него.
Понякога обаче телата ни могат да изпращат тези сигнали без нормалната причина – малко като подправена паника. Но това не значи, че всичко е наред.
Все още може да има аргументи, заради които тялото изпраща тези сигнали – или за какво нашите сигнални признаци не работят обикновено – които могат да бъдат разпознати и лекувани.
Изследванията демонстрират, че психосоматичните разстройства са постоянно срещани измежду деца и юноши, които отиват в незабавното поделение, тъй като изпитват физическа болежка.
Младите хора, които имат психосоматична болежка, може да са изпитвали болежка по-дълго, да са пропуснали повече образователни дни и да са изправени пред обилни провокации в всекидневието.
Психосоматични признаци и връзката ум-тяло
Въпреки че психосоматичните признаци могат да бъдат разказани като „ психически “, това не значи, че болката не е действителна или че младежите си фантазират.
Умът и тялото ни са свързани и това значи, че страстите, възприятията или други психологични положения могат да провокират същински усеща в телата ни, в това число болежка.
Едно изследване откри, че 79% от младежите на възраст 8-15 години, които са имали повтаряща се коремна болежка, също са имали обезпокоително разстройство, до момента в който 43% са имали депресивно разстройство.
Младите хора с психосоматична болежка могат да изпитат разнообразни типове стресови фактори, като академична работа, обществени взаимоотношения или фамилен живот.
Докато психосоматичните признаци не постоянно имат ясно пояснение, възприятието на безпокойствие, прочувствен стрес и други сложни психологични положения могат да играят огромна роля. Психологическият стрес може да значи, че мозъците и телата на младежите не са в положение да действат както нормално, причинявайки прекарвания на болежка без съществена здравна причина.
От различен ъгъл болката им алармира, че нещо не е наред – само че казусът е тревога, стрес или други психически положения, а не нормалното здравно положение.
Каква е връзката сред психосоматичните признаци и издевателството?
Тормозът е постоянно срещана причина за психически стрес измежду младежите. Децата, които са обект на тормоз, са изложени на по-голям риск от развиване на психологични разстройства като тревога, меланхолия или хранителни разстройства.
Тормозът е постоянно срещан при деца в учебна възраст: в Обединеното кралство 1 от всеки 4 юноши на възраст сред 12 и 18 години изпитва тормоз всяка година.
Изследванията демонстрират, че децата и юношите, които са били унизени, са доста по-склонни да изпитат психосоматични признаци, в сравнение с тези, които не са.
Експертите акцентират, че тормозът би трябвало да се преглежда като световен проблем за публичното здраве, който съществено визира психическото и физическото богатство на младежите по целия свят.
Кои са най-честите психосоматични признаци при деца и юноши?
Проучване измежду възпитаници на възраст 11-17 години в Ирландия откри, че главоболието е най-често съобщаваният соматичен признак както измежду девойките, по този начин и измежду момчетата.
На 17-годишна възраст 44,4% от девойките и 23,8% от момчетата оповестяват за седмично главоболие. Стомашни болки, световъртеж и болки в гърба също са чести.
Второ изследване измежду 11-16-годишни във Англия откри, че 53% са имали коремна болежка през последните три месеца. Болките в корема са свързани с прочувствени признаци и медицински съвещания. Около 36% от младежите оповестяват за доста увреждане вследствие на техните болки.
Какво могат да създадат родителите, с цел да оказват помощ?
Когато младеж изпитва здравословни признаци, първата стъпка е да получи точна диагноза от здравен експерт. Ако младеж има физически болки, той би трябвало да посети доктор, с цел да ревизира за медицински пояснения – даже в случай че вие или те смятате, че това може да е психосоматично.
Ако лекарят не е в положение да разпознава главната здравна диагноза или друго пояснение (като странични резултати от лекарства), той може да ви насочи към експерт по психологично здраве с опит в соматичните разстройства – или можете да се свържете непосредствено с него.
Ако медицински експерт разпознава признаците на младеж като психосоматични, само че младежът към момента не е сигурен за повода за болката си, можете да поискате спомагателни медицински проучвания, с цел да тествате за спомагателни медицински пояснения. Можете също по този начин да поискате второ мнение от различен доктор.
Когато младеж има психосоматични признаци или е диагностициран с психосоматично разстройство, родителите би трябвало да схванат и утвърдят прекарванията му. Психосоматичната болежка е действителна и младежите заслужават грижа, лекуване и поддръжка.
