Човешкият живот уви е много мимолетен и книгата в този

Просвещението

Човешкият живот уви е доста краткотраен и книгата в този смисъл в продължение на доста епохи е на практика единственият метод за прекачване на познания през времето. “Писменото писмо остава “, казвали античните. Желанието за увековечаване на мислите и вярата било особено за хората доста преди основаването на печатните машини, тъй че някои антични книги се разграничават от нормалния ни формат…

Легендата за Гилгамеш

Най-пълната версия на стихотворението за Гилгамеш е открита в средата на XIX век при разкопките на библиотеката на асирийския цар Ашурбанипал в антична Ниневия. Разкопките са осъществени от британския археолог Остин Хенри Лайърд.

Епосът е записан върху клинопис от 12 глинени шестколонови таблети на акадски език и включва към 3000 стиха. Учените споделят, че датират от епохата на VIII – VII век пр.н.е. Плочите с текста на епоса се съхраняват в Британския музей, където през 1852 година помощникът на археолога Ормузд Расам ги е предал.

Благодарение на легендата имаме визия за религията на античните хора и тяхната философия. Главните герои на епоса са били полубогът Гилгамеш, царят на Урук и глиненият човек Енкиду. Голямата известност на епоса измежду актуалните читатели се изяснява с историята за Потопа, която е включена в него.

Книга на мъртвите

Тази мистична сбирка от древноегипетски текстове включва молебствия, песнопения и заклинания, които е трябвало да улеснят отвъдния живот на умрелия.

Заглавието „ Книга на мъртвите “ е монетирано от египтолога Лепсий, макар че сбирката има и по-точно заглавие: „ Главите на дневната светлина “. Тази книга е основана през VI до I век пр.н.е.

Повечето от текстовете са открити в гробниците на Тива, където са написани на папирус и украсени с отлични рисунки изобразяващи подиуми от погребението на труп и задгробния съд.

Най-значимите папируси се съхраняват в Британския музей.

Синайския кодекс

Най-старата книга в нормалния ни формат – „ Синайският кодекс “ датира от 4 век след Христа. Първите 43 страници от кодекса са открити от немския академик Константин Тишендорф през 1844 година в библиотеката на манастира “Света Елена ” на Синайския полуостров.

Ученият ги намерил в купчина отпадъчна хартия, готова за заличаване. Той намерил още 86 страници вследствие на целенасочени търсения. Тишендорф ги отвел в Европа и ги направил обществено притежание. Той желал да се върне в манастира с цел да извади останалите, само че монасите даже не му разрешили да доближава манастира.

Ситуацията била избавена от съветския император Александър II, който платил 9 хиляди рубли, след което Тишендорф отнесал страниците в Русия. Върху най-тънкия бял пергамент на гръцки език е изписан непълният текст на Стария завет, цялостният текст на Новия завет и две произведения на раннохристиянски създатели – Посланието на Варнава и пастирът на Херма.

До 1933 година Синайският кодекс се съхранява в Императорската национална библиотека в Русия, само че болшевиките вземат решение да се отърват от него и да го „ изгубят “ в Британския музей.

Сега 347 страници на тази книга имат четирима притежатели. Национална съветска библиотека, Британски музей, Университета в Лайпциг и Манастир Света Елена.

Евангелията на Гарима

Двете Евангелия от Гарима се съхраняват в Етиопия в манастира “Света Гарима “, който се намира наоколо до град Адуа. Създадени през 330 до 650 сл.хр.

Според легендата св. Гарима ги копирала за един ден. Евангелията са написани на свещения писмен език на античната Абисиния Гез.

През 1950 година Беатрис Плейн експерт по история на изкуствата от Англия открива евангелието. Едва през 2006 година учените успяли да върнат книгите в първичното им положение и да ги датират. За страдание не било допустимо да се възстановят книгите и те останали в манастира.

Евангелията са основани по същия метод, само че са пренаписани с разнообразни почерки. В първата книга с 348 страници и 11 илюстрации подвързването е направено от дъски покрити с позлатена мед.

Втората книга съдържа 322 страници, 17 миниатюри в това число портрети на четирима евангелисти. Подвързването е от сребро. Учените са открили, че художникът и преписвачът са работили по едно и също време, а илюстрациите са направени от африкански художници.

Диамантената сутра

Диамантената сутра е втората печатна книга в света съдържаща главния текст на будизма, която е отпечатана по метода на дърворезбата – щемпел на гравюри. Книгата съставлява свитък от шест листа с текст и една гравюра, която изобразява Буда.

Свитъка с дължина близо пет метра е открит от археолога Марк Щайн в пещерата Магао покрай град Данхуан в западен Китай през 1900 година. Той купил свитъка от даоистки духовник Ван Юанлу и го занесал във Англия.

Книгата била отпечатана от мъж на име Ванг Джи през 15-та до 4-та луна на годината на Xiantong, т.е. на 11 май 868 година. Съхранява се в Британската библиотека.

Петокнижието или по известна като Тора

През 2013 година най-старият ръкопис на Тора е открит в университетската библиотека в Болоня – Италия. Това е 36-метров свитък от мека овча кожа.

Те не знаели нищо за книгата заради неточност в определянето на възрастта на книгата настъпила през 1889 година. Тогава библиотекарят датирал книгата от 17 век.

Грешката била открита от университетския професор Мауро Перани. Той разгледал ръкописа и видял, че стилът на роман принадлежал към традицията на античния Вавилон, което значи, че пергаментът може да е по-стар.

Освен това текстът съдържал детайлности, които били неразрешени за възпроизвеждане от XII век. Възрастта на Тората се дефинира благодарение на радиовъглероден разбор два пъти в Италия и в Съединени американски щати. Станало ясно, че Тората е написана преди повече от 850 години.

Остромирово евангелие

Най-старата тъкмо датирана книга в Русия. Съхранява се в Руската национална библиотека (Санкт Петербург). Написана е през 1056-1057 година от дякон Григорий за новгородския посадник Остромир родственик на княз Изяслав Ярославович.

Книгата е неповторима по това, че след каноничния текст дяконът написа в детайли за събитията на нейната изработка и показва датата на основаването на света.

Евангелието е открито измежду парцелите на Възкресетелната черква на катедралата Верхоспаски през 1701 година. Със заповед на Петър I е изпратена в Санкт Петербург.

Открита още веднъж в покоите на императрица Екатерина след нейната гибел и показана на Александър I. Императорът пренесал Евангелието в Императорската обществена библиотека.

Именно с помощта на Остромировското евангелие били основани модерни речници и граматики на старославянски език.