Защо лъжем за дребни неща?
Човек лъже по две аргументи – едната е да „ скрие ” себе си, а другата е да не нарани другия. Истината за лъжата е, че за каквото и да излъжете, в никакъв случай не го вършиме за различен, постоянно има користна цел. Обикновено хората лъжат, с цел да не си основават проблеми, като назовават лъжата си грижа за другите.
С други думи лъжем за дребни неща, с цел да си спестяваме огромни неприятности. Най-често хората лъжат, когато описват някаква история или преживелица от тяхното всекидневие на хора, които не са участвали. „ Украсяваме ” историята, вършим я по-колоритна с едничката цел да станем по-интересни.
Това са дребни и безобидни неистини, само че би трябвало да бъдем деликатни и да не се увлечем – от дребна дребна неистина в историята, до превръщането на случката във приказен роман с лек сантиментален привкус, има доста дребна стъпка.
Друга причина да лъжем за дребни неща е, с цел да създадем себе си по-интересни в очите на другите. Понякога имаме потребност да вдигнем самочувствието си като послъжем – да вземем за пример, че планът на работа е единствено ваш (а не, че сте го правили с колега). Звездичките в очите на индивида против нас, които знаем, че ще забележим като излъжем какъв брой положителни сме в работата си, а и фактът, че ще зарадваме и него, ни карат да не описваме постоянно чистата истина.
Понякога нуждата ни да бъдем в центъра на вниманието също ни подлъгва и ни кара да споделяме неща, които не са се случили или да преувеличаваме нещо друго.
Има и такива хора, които послъгват за дребни неща, просто по този начин. Сякаш имат потребност и това би трябвало да се случва всеки ден – може да е един път, само че би трябвало по излъжат за нещо. Няма да завоюват нищо – нито внимание, нито самопризнание или удивление, само че имат психическата потребност да излъжат някого.
Лъжата е едно от най-болезнените неща, с които можем да нараним обичан човек. Много хора се оправдават като споделят, че те в действителност не лъжат, а просто скриват истината, с цел да не наранят никого. В това няма нищо правилно – скриването на истината си е еднакво на неистина.
