Изгубили сме 68% от гръбначните животни за по-малко от 50 години
Човечеството е унищожило 68% от популациите на бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби за по-малко от половин век, сочи новият отчет на природозащитната организация WWF , който беше оповестен през днешния ден. Учените предизвестяват, че скоростта, с която експлоатираме Земята, надвишава способността ѝ за възобновяване: в следствие 3/4 от земната повърхнина, която не е покрита с лед, към този момент е доста изменена, по-голямата част от океаните са нечисти, а 85% от площта на влажните зони е изгубена.
Биоразнообразието изчезва с друга скорост на другите места по света. Най-поразителен е спадът от 94% в тропическите региони на Южна Америка. Основни аргументи за него са трансформирането на тревните местообитания, саваните, горите и влажните зони, свръхексплоатацията и климатичните промени. Докладът заключва още и че сладководното биоразнообразие понижава надалеч по-бързо от това в океаните или горите: със свиването на влажните зони обитаващите ги популации изчезват приблизително с 4% годишно от 1970 година насам. Според учените най-засегнат е животът в сладководните водоеми на Латинска Америка и Карибите.
„ Загубата на биоразнообразие е освен екологичен проблем. Това е и проблем на развиването, стопанската система, световната сигурност, етиката и морала. Става въпрос за нашето оцеляване. Биоразнообразието играе сериозно значима роля в обезпечаването на храна, вода, сила, медикаменти и други генетични материали, а също и за регулирането на климата, качеството на водата, замърсяването и климатичните феномени “, сподели генералният шеф на WWF International Марко Ламбертини .
Докладът „ Жива планета “, който излиза един път на всеки две години, демонстрира, че най-важната директна движеща мощ за загубата на сушата през последните няколко десетилетия е смяната в земеползването и най-много превръщането на естествените местообитания в аграрни земи; до момента в който главният проблем в океаните е свръхуловът. Учените чакат отрицателното влияние на климатичната рецесия занапред да се усилва през идните десетилетия. Почти 1/5 от дивите животни са в риск от изгубване до края на века единствено поради измененията в климата, като най-високите равнища на опасност се чакат в региони, изключително богати на биоразнообразие.
„ Начинът, по който произвеждаме храната си, по който генерираме сила, сляпото занемаряване на природата, заложено в сегашния ни стопански модел, оказва напън върху околната среда и води след себе си пагубни последствия. Ковид-19 е естественият резултат от счупената ни връзка с природата, който ясно ни демонстрира, че няма здраве без здрава планета. Време е да откликнем на предупредителния сигнал, който природата ни изпраща и да стартираме да трансформираме света по един резистентен метод “ , сподели ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова.
Затова WWF сплоти сили със своите сътрудници от Move.bg, Грийнпийс и Института по кръгова стопанска система в името на на България. Коалицията събра над 50 учени, представители на неправителствения бранш и бизнеса от сферите на зелените нововъведения, цифровата връзка, климата и енергетиката. Те работят дружно, с цел да предложат на държавното управление хрумвания за съвременна и сполучлива стопанска система, която употребява рационално и щадящо ресурсите, предоставени ни от природата.
