Човечеството вече живее на кредит! Изчерпахме всички ресурси
Човечеството е на прага на тотална злополука и цялостно самоизтребление. От 2-ри август живеем на екологичен заем.
Реалността е в действителност плашеща. Международната природозащитна организация Световен фонд за дива природа заяви, че за последните 7 месеца сме изразходвали толкоз естествени запаси, колкото планетата е способна да възобнови за цяла година. Така от дата 2-ри август живеем на екологичен заем.
Фаталната дата се назовава Ден на надхвърлянето. Всяка година тя настава все по-рано. Данните за следствията на активността на хората върху Земята се пресмятат годишно от Глобалната мрежа за човешкия отпечатък и с всяка минала година са все по-притеснителни. Самият факт, че оставаме без запаси по средата на годината, приказва какъв брой неприятно и може би необратимо е ситуацията.
Денят на надхвърлянето е този ден, в който са изразходвали всички запаси от екологични запаси, нужни на човечеството за една година напред. Хората употребяват от ден на ден гори, вода и рибни ресурси. Природата не е способна да възвърне запасите напълно. За да се задоволи по резистентен метод цялото ползване на планетата, са ни нужни 1.7 планети. А ние разполагаме единствено с една Земя.
Данните са в действителност притеснителни. От 2 август човечеството ще е изконсумирало всички запаси, които планетата може да възобнови за една година, и няма действителен метод, по който да ги възстановим. През 2016 година денят на надвишаването на тавана бе ден по-късно - на 3 август.
И до момента в който цялата планета е в рецесия, редица неправителствени организации се опълчват на обстоятелствата. Те са уверени, че преглеждаме цифрите едностранчиво. Не изяждаме планетата, спете умерено – това е техният апел, който звучи все по-неуверено с всяка минала година.
Данните демонстрират още, че до 2050-та година 150 млн. души по света ще бъдат изложени на риска от дефицит на протеин. Повишаващите се равнища на въглероден диоксид, резултат от световното стопляне, понижават фрапантно количеството протеин в съществени култури като ориз и пшеница.
Учените нямат пояснение по какъв начин излъчванията от парниковия газ лишават от растенията хранителни субстанции, само че процесът може да има пагубни последствия. 76% от хората на Земята разчитат на растения за множеството от протеините, които одобряват, изключително в бедните региони. Недостигът на протеини забавя растежа, заболяванията зачестяват, както и ранната смъртност.
