Чопля по този текст (вторник, 6 юни) – и гледам

Чопля по този текст (вторник, 6 юни) – и виждам по малкия екран гласуването на новия кабинет. Едва ли някой си мисли, че една клетва в името на Народа ще откаже политиците ни от мискинлиците им – основното им наслаждение, в случай че забравим за миг останалите им аванти.

Това са хората, които се готвят да режисират живота ни. А съвсем е несъмнено, че ви ненавиждат – и таман тъй като, най-малко официално, би трябвало да се занимават с несретния ви животец. Вярвате ли им – откакто те самите не си имат вяра?

Това е следващият занимателен опит, нищо повече. Няма да има изненади – с изключение на една: какъв брой ще го излъжат Бойко – доста или отвратително. Но той продължава да пази единствено за себе си тайната, за какво самичък демонтира личния си монумент.

Досега се ругаеха като хамали – а в този момент ще се прегърнат като ангели, с цел да „ изперат “ Бойко. Трябва да си безспорен наивник, с цел да се довериш на пералнята на Кирчовци. Изпирането е тънка работа, не е по силите им. Иначе, бързо са усвоили културата на унижението/самоунжението, това е явно. Тук колкото е по-скандално нещо, толкоз по-бързо се не помни. Така се случи и със скандалния запис от сбирката на анонимните политикани на ПростоКирчо.

Отровните неща, казани там, би трябвало да бъдат чоплени доста дълго – само че нищо такова не се случи. Отново бе включен номерът с „ отместването “ – занемаряване на фактически значимото и заместването му с маловажното. Забравата е най-сигурният съдружник на нашите политикани, тя е тяхната виагра. Това е един от методите тия хора да се съхраняват някак.

Само жертвите им не трябва да не помнят – обаче тук и това не е несъмнено. Защото рисково бързо се изхабява груповата памет – и груповата добродетелност също. А това е пагубно, тъй като както се твърди, „ Животът е повече Памет, в сравнение с каквото и да е друго “.

Скоро обаче ще би трябвало да се търсим – или истината за нас – в някоя заложна къща. Или даже по-лошото: в склад за изгубени движимости.

Единственият забележим келепир сега е за манекените на евроатлантизма, те пък по начало работят отблъскващо на простолюдието, тъй като то от дълго време е наясно, че са пластмасови герои. Иначе ентусиазмът им не е по-малък от този на едновремешните пропагандатори на руските прелести.

Изненадващо, и много умни хора упорстваха ГЕРБ и „ Промяната “ да се интегрират в името на евроатлантизма (ЕА) – остарялата „ мафия “ да се сплоти с новите апаши-шарлатани. И не си дават сметка, че това би било безподобна прошка.

В това съешване няма нищо обикновено.

Подобно обединяване си е един терариум за отровни змии, краткотрайно приспани.

Но към момента има хора, които не престават да имат вяра в магията на ротацията – като че ли не са чували един от националните лафове за неустановеност – „ Я камилата, я камиларя “ („ Я едно стане, за друго стане “). Обаче за  политическите наивници тази неустановеност въобще не е тревожна. Нещо повече, в нея те виждат късмет да излъгват още веднъж гласоподавателите си.

Едва ли ще се откри човек, който да си признае, че е наясно какво ще се случи след девет седмици, какво остава за девет месеца. В това отношение Габриел е най-далеч от камилата. Засега тя ще играе ролята на глух очевидец, което ще бъде нечовешко тестване за нея. Кирчовци с лекост ще запушат фонтана на многословието й.

А и експертизата й, най-малко досегашната, ще я отстрани от търсенето на потребни решения за същинските проблеми на същинските хора. Тя беше еврокомисар по нововъведенията – само че не съществува иновация, която да се оправи с тукашната лудница. Налага се отново да разлистим Книгата на Забравата: първоначално, когато цъфнаха тук, Кирчовци непрекъснато мелеха за битката с корупцията – само че от много време изхвърлиха даже думата „ корупция “ от речника си. Ако бяха съществени, трябваше още в личният си кабинет да основат министерство за битка с корупцията, а не за нововъведенията.

Пак да прибегнем до Книгата на Забравата: в предходните локални избори –през 2019 година, на няколко пъти разнообразни политици цитираха един прочут френски лаф – преди време, преди балотажа сред Ширак и Льо Пен, социалистите призовали последователите си да пренасочат поддръжката си за Ширак по този начин:

„ По-добре апаш, в сравнение с фашист “.

Това за сведение на последователите на неприличното съешване – забавно, и те ли избират съглашателството с крадците?

Количеството нелепости, изричани от бранителите на ЕА, не може да се съпостави с нищо друго. Те са като служебните юристи – вземат на ниска цена, само че са изцяло безполезни. Новите ни братовчеди по инерция харчат пари, с цел да зареждат ентусиазма на лъскачите  – въпреки най-често той да води до комични резултати. А ЕА няма потребност от никаква отбрана.

Габриел, на влизане в Парламента, заръча: „ Новото държавно управление да бъде правдиво на евроатлантическата си ориентировка “ – като че ли някой се съмнява в това. Ние сме единствената страна, която най-усърдно показва предаността си – с потребност и без потребност, даже си плащаме предплатено неполучените и до момента самолетите Ф-16.

Нищо не заплашва участието ни, изключително в НАТО: че то единствено защитата на американското посолство, в случай че още е от морски пехотинци, може да ни завърне още веднъж в кошарата, в случай че даже си помислим да я напуснем –  няма да има потребност от повече умиротворителни сили.

Реклама

Други би трябвало да бъдат страховете ни. Даваме ли си към момента сметка, какво заплашва същинските ни устои? Колко по-измамно може да стане доверието в политиката? Търпимостта ни към лъжите, които зареждат доверието – това е огромната неволя. Как може интелигентни хора да се доверят на съюза на две неистини?

Може би би трябвало да се подложи на ротация и скъпоценния лозунг „ Съединението прави силата “ – и след девет месеца той да гласи „ Доверието прави силата “? Кой ще заплати обаче цената на това доверие?

Тия хора като че ли живеят в някаква незнайна субстанция, която няма нищо общо с Времето. Иначе не може да бъде обяснено лекомислието, с което бе пропуснат скорострелният провал на първия кабинет на ПростоКирчо – строполясване, което към момента не е осмислено. Само този факт недвусмислено подсказва, че става дума за едно подправено доверие, за един нахален обред, нищо повече.

Можете ли да посочите най-малко един политик, на който публиката да има цялостно доверие? Ами, кой е обичаният й лицемер – е, в случай че бъде заложен този въпрос, ще стане огромна тарапана, тъй като множеството от политиканите ни даже не се пробват да прикриват двуличието си. Какво доверие могат да си имат двуличници – и какъв брой време може да просъществува то? 

Социолозите се изпокриха като мишки и въобще не сложиха на разискване въпроса за доверието. В скоро време политиците ще стартират да се хвалят, кой е по-луд от останалите. Вече получихме едно самопризнание.

И внезапно Кирил Петков сподели: „ Аз съм обезумял “.

Случи се в Новините на Би Ти Ви на 31 май – в репортаж за разпита му в Прокуратурата.

„ Аз съм обезумял! “ Казах си, че момчето попрекалява – в политиката чак такава искреност не е целесъобразна. Подобно самопризнание си е напряко епохално. Особено, в случай че проехтява от политика, в която честността е ампутирана. Обаче след няколко секунди недоразумението се обясни: Кирчо решил, че е „ обезумял “ поради нещата, които му споделили в Прокуратурата за Весела Чернева – тя пък била „ един от най-свестните съветници, които е имал “.

Срещу въпросната дама обаче се води произвеждане в ДАНС, тъй като не е защитавала българската позиция в договарянията с Македония, „ издавала “ е на скопяни секретна информация. Тя и Кирчо „ макронизираха “ казуса и станаха причина вечно да загубим и без друго кльощавите си позиции в Македония.

Кирчо обаче продължава да се хвали с измяната ни – даже и към Историята – и да злослови за специфичните ни служби, на които нямал никакво доверие.

Изтърбушена страна, безусловно – това по никакъв начин не е пресилено. Време е да го проумеем. Разследват външнополитически консултант на премиера. Разследват шеф на кабинета му. Най-накрая прокуратурата изиска и имунитета на Главния Измамник ПростоКирчо – поради една неистина, която го направи въобще видим. Сега той ослепително удостовери репутацията си на шармантен измамник – сподели, че измамата с двойното му поданство е „ проблем, който нямал същина. “ Така наруга и Конституционния съд, който излезе със особено решение за аферата му. Но за човек като него тия подробноси са без изключително значение.

Хавра. Но никой от по-първите ни политици не се е „ умопомрачил “ от нея. Дори се усещат по-удобно в нея – всичко, което вършат и ще правят  е с размити контури.

Те живеят в мъгла, направени са от мъгла – може да им се има цялостно доверие.

Само обособени обстоятелства ги теглят към „ лудост “. Но цялостното проваляне въобще не ги трогва – и те ще не престават да си живеят самодоволно.

Лудите ще излизат напред – няма да се крият. В същото време, споменът за свестните, за огромните персони от ден на ден ще избледнява. Ще бъде затулван от неистини, все по-безпардонни.

А за морал няма смисъл въобще да се приказва. Както беше споделил един публицист за героя си: „ Той нямаше да разпознае моралния  дълг, даже в случай че го захапеше по задника… “. Сякаш го е споделил за нашите хора.

Сачева се изпусна и сподели, че на Кирчовци не дават заем на доверие, а заем на време. Както е казано: „ Времето лети – и когато се забавляваш, а и когато не се забавляваш… “

Ние обаче си оставаме в Безвремието. За да оплакваме забавеното разгръщане на Българското Време.

Заседанието приключи. Нямаше изненади – кабинетът бе признат. Ура за доверието…

КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд ”, заглавието е на Narod.bg