(Child with dove, 1901 - Pablo Picasso) При едно флегматично

(Child with dove, 1901 - Pablo Picasso)

При едно флегматично дете ще ни бъде в действителност мъчно, в случай че, като възпитатели, сме задължени да се държим с детето по подобаващия метод. Трудно е да се реализира въздействие върху флегматика. Но има едно средство, с което се върви по заобиколен път. В този случай още веднъж най-погрешното нещо би било, в случай че се опитаме да разтърсим скрития уютно в себе си човек, в случай че считаме, че можем директно да му втълпим, насадим някакви ползи. Отново би трябвало да разчитаме на това, което той има. Има нещо, за което флегматика постоянно ще се захване, изключително флегматичното дете. Ако възпитаваме умно, в случай че обкръжим детето с това, от което то се нуждае, ще можем да реализираме доста. За флегматичното дете е належащо да поддържа връзка интензивно с други деца. Ако за децата въобще е добре да имат другари в игрите, това е изключително значимо за флегматика. За него са нужни другари в игрите, които да имат най-разнообразни ползи. Няма нещо у флегматичното дете, за което човек може да се захване. Да бъде заинтригувано от предмети и събития не е по никакъв начин елементарно. Затова едно такова дете би трябвало да поддържа връзка със свои връстници. То може да бъде възпитано посредством съпреживяването на ползите, и то на допустимо повече ползи от страна на други персони. Ако то се отнася равнодушно към това, което го заобикаля, неговият интерес може да бъде разсънен, като върху него влияят ползите на неговите другари. Само посредством това самобитно сугестивно деяние, посредством ползите на другите, е допустимо да се разпали ползата му. Да се разсъни личния интерес посредством косвеното прекарване на интереса на другите, посредством съпреживяването на интереса на неговите другари, това е ключът към възпитанието на флегматика, както съпричастието, съпреживяването на човешката орис в лицето на другия е средството при меланхолика. Още един път: Да бъде жарък посредством интереса на другите, това е ефикасното възпитателно средство за флегматика. Както сангвиникът би трябвало да изпитва обвързаност към една персона, по този начин флегматикът би трябвало да го свързва другарство с допустимо по-голям брой негови връстници. Това е единственият път, по който дремещата в него мощ може да бъде разпалена.

Не нещата като такива влияят на флегматика. Чрез един предмет от кръга отговорности в учебното заведение или в къщи няма да заинтригувате дребния флегматик, само че можете да постигнете това по обиколния път на ползите на други души на същата възраст. Когато по този метод нещата се отразяват в други хора, тези ползи се отразяват в и душата на флегматичното дете. После би трябвало да се погрижим особено за това, да го обкръжаваме с предмети, да оставяме в негова непосредственост да се разиграват събития, при които флегмата е на мястото си. флегмата би трябвало да бъде ориентирана към подобаващите обекти, по отношение на които човек с право може да бъде муден. По този метод от време на време с флегматичното дете може да бъде реализиран великолепен триумф. Но и в по-късни години човек може да вземе по този метод възпитанието си в свои ръце, когато забележи, че флегмата се стреми да се прояви по тесногръд метод, а точно като се опита да следи хора и техните ползи. Но едно нещо човек може също, до момента в който въобще е в положение да прояви разум и разсъдък, и то е да потърси обекти, събития, които са напълно безинтересни, по отношение на които е целесъобразно човек да бъде муден.

Отново видяхме, че в основаващия се на Духовната Наука образователен способ разчитаме на това, което човек има, а не на неща, които той няма. Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в мощни ръце, когато един човек може да му покаже извън такива страни от характера си, благодарение на които то може да развие обич към тази персона. Любовта към някоя персона е най-хубавото за сангвиника. Не просто обич, а почитание и респект към това, което една персона може да реализира, е най-хубавото за холерика. Един песимист би трябвало да се счита за благополучен, в случай че може да пораства под крилото на човек, който е имал горчива орис. В съответната отдалеченост, която се получава от новия ъгъл на наблюдаване, от зараждащото съчувствие към престижа, в съчувстването на тъгата и на фактически жестоката орис, се крие това, от което меланхоликът се нуждае. Той израства добре, когато може да се отдаде не толкоз на обвързаност към една персона, не толкоз на почитание и респект към достиженията на една персона, а на състрадание към тъгата и основателната болежка в нечия орис, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му се внуши податливост към ползите на други персони, когато може да бъде разпален от ползите на други хора. Сангвиникът би трябвало да бъде учтив в обич и обвързаност към една персона. Холерикът би трябвало да бъде учтив в почитание и респект към достиженията на личността. Меланхоликът би трябвало да бъде учтив в съчувствие към непознатата орис. Флегматикът би трябвало да бъде уверен в преимуществото да споделя ползите на другите.

От „ Тайната на четирите темперамента ", Рудолф Щайнер, изд. Даскалов
Картина (заглавна): Pablo Picasso - Children in the Luxembourg Gardens, 1901