Либералната демокрация в краен упадък ли е?
Може елементарно да се изпадне в мнението, че възходът на демократичната народна власт през последните два века е неизбежна и естествена част от похода на човечеството напред – еднопосочно пътешестване към по-добър метод за правене на нещата. Но това не е по този начин.
В изумителен модел, емфатичен неотдавна от американския политически икономист Матю Бърджис, напредъкът на демократичната народна власт в развития свят има наклонност да наблюдава икономическия напредък. Това не е преразглеждане на възгледа, разпространяван от теорията на модернизацията, че растежът автоматизирано основава демократични демокрации – погледнете Китай и Персийския залив – само че последните събития допускат, че може да е належащо те да бъдат поддържани.
Застрашително откривам, че когато осъвременявам този разбор до наши дни, моделът е траял в противоположна посока през последните 15 години: демократичното оттегляне, напредъкът на популистите и разпадането на демократичния международен ред са проследени ясно икономическо и демографско закъснение...
Прочетете целия текст »
