Енергийна стратегия за 46 млрд. евро: 4 блока на АЕЦ и два ВЕЦ-а на Дунав
Четири нови блока за нуклеарна сила, два ВЕЦ-а на Дунав, повече сила от слънце и вятър, произвеждане и експорт на " зелен " водород. Това са част от опциите за България, заложени в енергийната тактика на страната ни до 2053 г. Документът бе показан от министъра на енергетиката Росен Христов на кръглата маса " Българската енергетика – Стратегия 2023-2053 " в София. Конференцията се организира в наличието на президента Румен Радев, служебния министър председател Гълъб Донев, вицепремиера Христо Алексиев, министъра на околната среда и водите доктор инж. Росица Карамфилова, депутати, специалисти и представители на енергийния бизнес. 
" Стратегията, която представяме, е нужна за договарянията с Европейската комисия за предоговаряне на Националния проект за възобновяване и резистентност /НПВУ/, сподели министър Христов.
-->
На 12 януари Народното събрание задължи Министерския съвет да промени НПВУ в частта му за енергетиката, като резервира активността на въглищните централи до 2038 година Според показаният към този момент вид в Еврокомисията, България се задължава да намали въглеродните излъчвания с 40% до 2026 година
" Не се отхвърляме от декарбонизацията, само че пазиме националните ни ползи, като настояваме за по-дълъг живот на въглищните централи ", акцентира министър Христов.
Проектодокументът, показан във вторник, дава начало на дебата за бъдещето на енергетиката и стопанската система у нас. Страната ни няма тактика, откакто остарялата изтече през 2020 година " Това е все едно човек да търси ключ в тъмна стая ", уточни Христов. Стратегията ще бъде препоръчана за гласоподаване от Народното събрание. " Идеята ни е каквото и държавно управление да пристигна, то да продължи да работи по начертаната визия, а не всичко да стартира изначало ", акцентира министърът.
От разбора на Министерство на енергетиката излиза наяве, че страната ни желае да остане чист експортьор на електрическа енергия в идващите десетилетия.През 2022 година България е изнесла 12 терабайтчаса ток за 3 милиарда евро. Тази активност и средствата от нея оказват помощ да се избегне тежка криза, като с пари от енергийните сдружения се компенсират бизнес потребителите. България е трети по величина експортьор в Европейски Съюз и първи в района, уточни министър Христов. Освен за всички страни от района, в последно време имаме поръчки и от Украйна и Молдова. От прилежащите страни Гърция има амбициозния проект от вносител да стане експортьор, като влага във ВЕИ. Така прилежащата страна не е съперник, а наш сътрудник, като България може да предложи услуги за пренос, баланс и предпазване, сподели министърът. Румъния пък разчита на личен рандеман от газ, като влага в газови централи и дребни АЕЦ.
На база на упованията, че наклонността за дефицит на ток в района ще продължи и през идващото десетилетие, в тактиката са заложени следните насоки:
1. България да остане водач в производството и износа на ел.енергия
2. Да се подсигурява енергийната самостоятелност на страната ни
3. Устойчиво потребление на локалните енергийни запаси
4. Постигане на общоевропейските цели за декарбонизация
5. Повишаване на енергийната успеваемост
6. Реализиране на обективен преход на засегнатите региони
7. Защита от енергийна беднотия
В документа категорично се акцентира, че извеждането на въглищните централи в България до 2030 година и 40% понижение на въглеродните излъчвания до 2026 година понижават енергийната самостоятелност на цяла Югоизточна Европа.
Росен Христов очерта и главните посоки в тактиката:
1. Ядрена енергетика
Два блока с мощ по 1000 MW да бъдат построени на площадка " Белене " до 2035-2040 година Няколко години по-късно на площадка " Козлодуй " би трябвало да бъдат построени заместващите блокове 7 и 8. Те би трябвало да проработят към 2045-2050 година, когато се чака да завърши експлоатационният живот на 5-и и 6 блок на централата.
2. Повече източници на ВЕИ
Тук би трябвало да се имат поради директивите фотоволтаиците да не са върху плодородна земя, а за вятърните централи да се заобикалят предпазените зони. Прогнозата е за създаване на 7 гигавата слънчеви и 2 гигавата вятърни мощности до 2030 година, а до 2050 - 12 гигавата слънчеви и 4 гигавата вятърни, общо 16 гигавата.
3. Затварянето на въглищни централи
Очаква се да стартира гладко след 2030 година, като дотогава въглищните райони би трябвало да са напреднали в своя зелен преход. До 2038 година ТЕЦ-овете би трябвало да са затворени, а на работещите там да е обезпечена подобаваща различна претовареност.
4. Водноелектрическа централа
Нови 870 МW до 2030 и 1270 MW до 2050 година От енергийното ведомство възраждат плана за създаване на два ВЕЦ-а по поречието на река Дунав, който е взаимен с Румъния и ВЕЦ-овете ще са разграничени 2х2. Мощността, отредена за България, е към 870 MW, излиза наяве от новия проектодокумент. Такива ВЕЦ-ове има в румънско-сръбската част на реката, както и в Австрия. В напреднал етап сме за започване на предпроектно изследване, водени са диалози с румънската страна, чака се подписването на меморандум. Отново на фокус е и планът за Водноелектрическа централа " Горна Арда ", както и за централа на река Места.
5. Геотермална сила
Проучванията са посочили, че у нас няма условия за създаване на геотермална централа, само че геотермалната сила може да се употребява главно за отопление. Затова фокусът ще е върху локалните системи за отопление.
6. Водород
Ударно ще стартираме и производството на водород по резистентен метод, който да размени газа. Планира се и да изнасяме за чужбина. До 2030 година се планува създаване на 1 гигават елекролизатори и произвеждане на 90,000 тона на година, а до 2050 година надлежно 5 гигавата и 520,000 т/г. за локално ползване и експорт.
7. Работи се " зеленото " предпазване на сила да стане по-мащабно.
Новост е концепцията да се съхранява електрическа енергия подземен като " сбит въздух ". Предвижда се и довеждане докрай на разширението на ПАВЕЦ " Чаира " до 2030 година, като потенциалът му се разшири три пъти. Друга оригиналност е концепцията за създаване на нова подземна ПАВЕЦ у нас. Тези нови ПАВЕЦ и плановете за сбит въздух са с мощ от 1 GW и се чака да са факт до 2030 година Тогава ще бъдат въведени и 1,5 GW системи за сезонно предпазване на сила, както и ще се оферират услуги за балансиране при доставките на сила от трети страни.Към този план огромен интерес има Израел. Друга концепция е въвеждането на 600 мегавата акумулатори до 2030 година
8. Мрежи високо и приблизително напрежение
Става въпрос за 1900 км рационализация и създаване на нови далекопроводи в преносната мрежа. Така ще бъде отстранена една от главните спънки за ВЕИ - неналичието на опция за транспорт на създадената сила. Друг акцент е дигитализацията на разпределителната мрежа.
9. Електрическа подвижност.
Декарбонизацията обгръща и транспортният бранш, по тази причина се планува построяването на 1000 зарядни станции до 2030 г.
10. Мерки против енергийната беднотия
Това би трябвало да се случи преди либерализацията на пазара на електрическа енергия.
11. Енергийна успеваемост
Постига се посредством използване на положителни практики и технологии от целия свят.
Министър Христов уточни още, че въз основата на изработен модел на електроенергийната ни система е изчислено, че потреблението на електрическа енергия ще се усили съвсем два пъти в интервала от 2022 до 2053 г. За това са нужни вложения за създаване на нови нисковъглеродни мощности, като от министерството са пресметнали какъв брой ще ни коства трансформацията:
* За четирите нови нуклеарни блока - общо 22 милиарда евро, с присъединяване на стратегически вложители.
* За новите слънчеви и вятърни мощности - 12 милиарда плюс 6,4 милиарда, общо 18,4 милиарда евро от частни вложители
* ВЕЦ-овете, включително " Горна Арда ", на Места и на Дунав, както и разширението на ПАВЕЦ Чаира - 5,9 милиарда евро.
Общата сума на вложенията в енергетиката до 2053 година се пресмята на 46,350 милиарда евро.В енергийната тактика се показва, че единствено 1 милиард евро от общия размер са нужните вложения с държавно присъединяване.
" Стратегията, която представяме, е нужна за договарянията с Европейската комисия за предоговаряне на Националния проект за възобновяване и резистентност /НПВУ/, сподели министър Христов.
-->
На 12 януари Народното събрание задължи Министерския съвет да промени НПВУ в частта му за енергетиката, като резервира активността на въглищните централи до 2038 година Според показаният към този момент вид в Еврокомисията, България се задължава да намали въглеродните излъчвания с 40% до 2026 година
" Не се отхвърляме от декарбонизацията, само че пазиме националните ни ползи, като настояваме за по-дълъг живот на въглищните централи ", акцентира министър Христов.
Проектодокументът, показан във вторник, дава начало на дебата за бъдещето на енергетиката и стопанската система у нас. Страната ни няма тактика, откакто остарялата изтече през 2020 година " Това е все едно човек да търси ключ в тъмна стая ", уточни Христов. Стратегията ще бъде препоръчана за гласоподаване от Народното събрание. " Идеята ни е каквото и държавно управление да пристигна, то да продължи да работи по начертаната визия, а не всичко да стартира изначало ", акцентира министърът.
От разбора на Министерство на енергетиката излиза наяве, че страната ни желае да остане чист експортьор на електрическа енергия в идващите десетилетия.През 2022 година България е изнесла 12 терабайтчаса ток за 3 милиарда евро. Тази активност и средствата от нея оказват помощ да се избегне тежка криза, като с пари от енергийните сдружения се компенсират бизнес потребителите. България е трети по величина експортьор в Европейски Съюз и първи в района, уточни министър Христов. Освен за всички страни от района, в последно време имаме поръчки и от Украйна и Молдова. От прилежащите страни Гърция има амбициозния проект от вносител да стане експортьор, като влага във ВЕИ. Така прилежащата страна не е съперник, а наш сътрудник, като България може да предложи услуги за пренос, баланс и предпазване, сподели министърът. Румъния пък разчита на личен рандеман от газ, като влага в газови централи и дребни АЕЦ.
На база на упованията, че наклонността за дефицит на ток в района ще продължи и през идващото десетилетие, в тактиката са заложени следните насоки:
1. България да остане водач в производството и износа на ел.енергия
2. Да се подсигурява енергийната самостоятелност на страната ни
3. Устойчиво потребление на локалните енергийни запаси
4. Постигане на общоевропейските цели за декарбонизация
5. Повишаване на енергийната успеваемост
6. Реализиране на обективен преход на засегнатите региони
7. Защита от енергийна беднотия
В документа категорично се акцентира, че извеждането на въглищните централи в България до 2030 година и 40% понижение на въглеродните излъчвания до 2026 година понижават енергийната самостоятелност на цяла Югоизточна Европа.
Росен Христов очерта и главните посоки в тактиката:
1. Ядрена енергетика
Два блока с мощ по 1000 MW да бъдат построени на площадка " Белене " до 2035-2040 година Няколко години по-късно на площадка " Козлодуй " би трябвало да бъдат построени заместващите блокове 7 и 8. Те би трябвало да проработят към 2045-2050 година, когато се чака да завърши експлоатационният живот на 5-и и 6 блок на централата.
2. Повече източници на ВЕИ
Тук би трябвало да се имат поради директивите фотоволтаиците да не са върху плодородна земя, а за вятърните централи да се заобикалят предпазените зони. Прогнозата е за създаване на 7 гигавата слънчеви и 2 гигавата вятърни мощности до 2030 година, а до 2050 - 12 гигавата слънчеви и 4 гигавата вятърни, общо 16 гигавата.
3. Затварянето на въглищни централи
Очаква се да стартира гладко след 2030 година, като дотогава въглищните райони би трябвало да са напреднали в своя зелен преход. До 2038 година ТЕЦ-овете би трябвало да са затворени, а на работещите там да е обезпечена подобаваща различна претовареност.
4. Водноелектрическа централа
Нови 870 МW до 2030 и 1270 MW до 2050 година От енергийното ведомство възраждат плана за създаване на два ВЕЦ-а по поречието на река Дунав, който е взаимен с Румъния и ВЕЦ-овете ще са разграничени 2х2. Мощността, отредена за България, е към 870 MW, излиза наяве от новия проектодокумент. Такива ВЕЦ-ове има в румънско-сръбската част на реката, както и в Австрия. В напреднал етап сме за започване на предпроектно изследване, водени са диалози с румънската страна, чака се подписването на меморандум. Отново на фокус е и планът за Водноелектрическа централа " Горна Арда ", както и за централа на река Места.
5. Геотермална сила
Проучванията са посочили, че у нас няма условия за създаване на геотермална централа, само че геотермалната сила може да се употребява главно за отопление. Затова фокусът ще е върху локалните системи за отопление.
6. Водород
Ударно ще стартираме и производството на водород по резистентен метод, който да размени газа. Планира се и да изнасяме за чужбина. До 2030 година се планува създаване на 1 гигават елекролизатори и произвеждане на 90,000 тона на година, а до 2050 година надлежно 5 гигавата и 520,000 т/г. за локално ползване и експорт.
7. Работи се " зеленото " предпазване на сила да стане по-мащабно.
Новост е концепцията да се съхранява електрическа енергия подземен като " сбит въздух ". Предвижда се и довеждане докрай на разширението на ПАВЕЦ " Чаира " до 2030 година, като потенциалът му се разшири три пъти. Друга оригиналност е концепцията за създаване на нова подземна ПАВЕЦ у нас. Тези нови ПАВЕЦ и плановете за сбит въздух са с мощ от 1 GW и се чака да са факт до 2030 година Тогава ще бъдат въведени и 1,5 GW системи за сезонно предпазване на сила, както и ще се оферират услуги за балансиране при доставките на сила от трети страни.Към този план огромен интерес има Израел. Друга концепция е въвеждането на 600 мегавата акумулатори до 2030 година
8. Мрежи високо и приблизително напрежение
Става въпрос за 1900 км рационализация и създаване на нови далекопроводи в преносната мрежа. Така ще бъде отстранена една от главните спънки за ВЕИ - неналичието на опция за транспорт на създадената сила. Друг акцент е дигитализацията на разпределителната мрежа.
9. Електрическа подвижност.
Декарбонизацията обгръща и транспортният бранш, по тази причина се планува построяването на 1000 зарядни станции до 2030 г.
10. Мерки против енергийната беднотия
Това би трябвало да се случи преди либерализацията на пазара на електрическа енергия.
11. Енергийна успеваемост
Постига се посредством използване на положителни практики и технологии от целия свят.
Министър Христов уточни още, че въз основата на изработен модел на електроенергийната ни система е изчислено, че потреблението на електрическа енергия ще се усили съвсем два пъти в интервала от 2022 до 2053 г. За това са нужни вложения за създаване на нови нисковъглеродни мощности, като от министерството са пресметнали какъв брой ще ни коства трансформацията:
* За четирите нови нуклеарни блока - общо 22 милиарда евро, с присъединяване на стратегически вложители.
* За новите слънчеви и вятърни мощности - 12 милиарда плюс 6,4 милиарда, общо 18,4 милиарда евро от частни вложители
* ВЕЦ-овете, включително " Горна Арда ", на Места и на Дунав, както и разширението на ПАВЕЦ Чаира - 5,9 милиарда евро.
Общата сума на вложенията в енергетиката до 2053 година се пресмята на 46,350 милиарда евро.В енергийната тактика се показва, че единствено 1 милиард евро от общия размер са нужните вложения с държавно присъединяване.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ