25 януари – Ден на българското радио
На 25 януари 1935 година подписва декрет, с който радиоразпръскването в България става държавна благосъстоятелност. В резултат на този декрет се слага началото на Българското национално радио.
Началото на българското радио

При основаването си първата българска радиостанция получава името „ Радио София “.
На 18 юни 1935 година за първи основен началник на станцията е назначен, прочут с псевдонима Сирак Скитник. В началото на 1936 година са инсталирани три ромбоидни антени, доставени от унгарската компания „ Стандарт “ за лъчение на междинни талази. Те са ситуирани край село Вакарел – за „ Радио София “, край село Могила – за „ Радио Стара Загора “, и край разклона за Шумен – за „ Радио Варна “.
На 21 май 1936 година трите станции стартират да излъчват по едно и също време, ставайки част от първата българска национална радиомрежа, включваща равноправни радиопрограмни служби в София, Варна и Стара Загора.
През 1938 година стартира строителството на постройката, в която през днешния ден се намира БНР. Основният градеж завършва през 1941 година, след което немската компания Telefunken оборудва това средство за връзка с най-съвременни технологии за времето.
Въоръжен прелом
На 9 септември 1944 година, в 6 часа сутринта, след въоръжен прелом, Кимон Георгиев прочита по „ Радио София “ прокламацията на Отечествения фронт. За шеф на радиото е назначен Орлин Василев, който скоро е сменен от завърналия се от Москва Карло Луканов. От 1947 година това средство за връзка се трансформира в идеологически инструмент на новата власт.
На 2 юли 1955 година край Пловдив стартира лъчение радиопредавателят „ Сребрю Бабаков “, с което се слага началото на „ Радио Пловдив “.
На 18 януари 1960 година министърът на просветата и културата Начо Папазов издава заповед, която изисква радиото и малкия екран да работят в сходство с решенията на конгресите и пленумите на Българска комунистическа партия. Това поставя основите на актуалната система на Българското радио, включваща национални и районни стратегии, както и излъчвания за чужбина.
През 80-те години в ефира за първи път звучат емблематични излъчвания като „ Преди всички “, „ Добър ден “, „ Неделя 150 “, „ Хора, пътища, коли “ и „ Спорт и музика “.
На 11 ноември 1989 година по националния ефир Петко Георгиев за първи път изрича обръщението: „ Дами и господа, добър ден “, което провокира голям отзив.
Официалното название „ Българско национално радио “ стартира да се употребява през 1993 година, след решение на 36-то Народно заседание.
През 2001 година датата 25 януари е оповестена за Ден на българското радио.
Какви са функциите му?

Това средство за връзка, макар навлизането на новите технологии, продължава да играе забележителна роля в актуалния свят. Неговата неповторима дарба да доближи до необятна публика, даже в отдалечени региони, го прави скъп инструмент за информация, обучение и развлечение.
Ето някои от главните му функции:
Информационен източник: Радиостанциите са измежду първите, които оповестяват за вести и събития. Те дават бърза и настояща информация за локални, национални и интернационалните вести.
Образование: Радио предаванията могат да бъдат извънредно ефикасен метод за образование по разнообразни тематики. Благодарение на него можете да намерите просветителни стратегии, ориентирани към разнообразни възрастови групи и ползи.
Забавление: Музика, комедии, трагични постановки и други форми на забавление са неразделна част от него. То ни разрешава да се отпуснем и да се насладим на обичаната си музика или предаване.
Свързване на общностите: Радиостанциите постоянно играят ролята на обединител на локалните общности. Те дават платформа за шерване на хрумвания, отзиви и културни полезности.
Източник на компания: То е превъзходен сателит за доста хора, изключително по време на ежедневни действия като шофиране, работа или домакинска работа.
Роля в спешни обстановки: Станциите му играят значима роля при бедствия и рецесии. Те дават жизненоважна информация и насоки на хората, които се нуждаят от помощ.
Предимства:
Достъпност: Това средство за връзка налично за необятна публика.
Мобилност: То може да се слуша на всички места и когато и да е.
Емоционална връзка: Гласът на водещия основава по-интимна и персонална връзка със слушателите, спрямо други медии.
То продължава да бъде значима и авторитетна медия. Неговата еластичност и дарба да се приспособява към изменящите се времена го вършат скъп инструмент за връзка и информация.
Защо е желано средство за връзка?

Това средство за връзка, макар появяването на голям брой други модерни медии, продължава да бъде желано средство за връзка от доста хора по света. Ето някои от главните аргументи за какво:
Достъпност: Всяко радио е елементарно налично средство. То не изисква скъпа техника или специфични умения за потребление. С него може да бъдете осведомени за настоящите събития, да се забавлявате с музика или да слушате обичаните си излъчвания.
Мобилност: То може да бъде слушано на всички места – в колата, на работа, по време на спорт, даже и навън. Това го прави извънредно комфортно средство за изразходване на информация.
Емоционална връзка: Гласовете на водещите основават по-лична и интимна връзка с аудиторията. Много хора построяват прочувствена връзка с обичаните си излъчвания и водещи.
Бързина на информацията: То е едно от най-бързите средства за разпространяване на вести. То разрешава на хората да бъдат осведомени за настоящите събития в действително време.
Фокусирано внимание: За разлика от малкия екран или интернет, които оферират голям брой разсейващи детайли, то разрешава на слушателите да се съсредоточат върху наличието на предаването.
Специализирани ниши: Това средство за връзка предлага многообразие от тематични канали, които задоволяват ползите на разнообразни аудитории. От музикални жанрове до вести, спорт, просвета и обучение – всеки може да откри нещо по своето си.
Носталгия: За доста хора то е обвързвано с приятни мемоари от детството или младостта. То носи чувство за носталгия и комфорт.
Въпреки всички тези преимущества, известността му понижава с течение на времето заради конкуренцията от други медии, като малкия екран и интернет. Въпреки това, то продължава да има своето място в медийния пейзаж и да бъде желано от избрани групи от хора.
Любопитни обстоятелства:

Първото предаване: Първото сполучливо радиопредаване е осъществено от италианския откривател Гулиелмо Маркони през 1895 година. Той съумява да съобщи сигнал на разстояние от към 2,4 километра в Англия.
Радиовълните: Те са електромагнитни талази с дължина сред 0,3 метра и 100 километра. Те могат да минават през стени и други трудности, което ги прави идеални за връзка на огромни дистанции.
Втората международна война: По време на Втората международна война това средство за връзка играе основна роля в координацията на военните интервенции и даването на информация на цивилното население. Много хора получават вести и указания посредством радиоприемници.
Музикалното: Музикалното радио става доста известно през 1960-те години, когато пиратските радиостанции като Radio Caroline в Обединеното кралство стартират да излъчват музика без рестриктивните мерки на държавните регулации.
Интернет радио: С развиването на интернет, то също се приспособява към новите технологии. Днес има голям брой онлайн станции, които оферират многообразие от музика, вести и подкасти.
Любители: Любителите му са запалянковци, които употребяват технологии за персонални цели, като връзка, изпробване и образование. Те постоянно вземат участие в интернационалните надпревари и обменят информация между тях.
Радио и просвета: То играе значима роля в културния живот на доста страни. То освен дава вести и музика, само че и служи като платформа за просветителни стратегии, драматизации и комедийни излъчвания.
Бъдещето му: Въпреки конкуренцията от малкия екран и интернет, то продължава да бъде настоящо и през днешния ден. Много хора избират да го слушат поради неговата подвижност и улеснение. Също по този начин, то остава значимо средство за незабавна връзка при естествени бедствия и повреди.
Как да отпразнуваме Деня на българското радио?

Ето няколко хрумвания по какъв начин можеш да отпразнуваш този ден:
Слушай обичаната си станция: Направи си дребна отмора и пусни обичаното си радио. Може би ще чуеш специфични излъчвания или изявленията, отдадени на празника.
Посети студио: Организират се открити дни или обиколки на студиата, където можеш да видиш по какъв начин се случва магията зад микрофона.
Участвай в полемика: Организирай или се включи в полемика за историята и смисъла на това средство на връзка в България. Можеш да поканиш другари, семейство или сътрудници и да споделите своите мемоари и усещания.
Създай свое лично шоу: Забавлявай се, като създадеш малко домашно шоу. Покани другари да вземат участие и запишете неподготвено предаване. Може да използваш смарт телефон или компютър за запис.
Изследвай архивите: Разгледай архивни записи и фотоси от ранните дни на българското радио. Много национални библиотеки и музеи имат сбирки, свързани с историята му.
Организирай викторина: Подготви викторина с въпроси за историята му и известни персони, свързани с него. Можеш да я проведеш измежду другари или сътрудници.
Сподели в обществените мрежи: Публикувай нещо забавно за историята на му в България в обществените мрежи. Можеш да споделиш фотография, видео или просто текст, който да притегли вниманието на твоите почитатели.
Гледай документален филм: Потърси документални филми или репортажи за историята на това средство за връзка в България. Това може да бъде превъзходен метод да научиш повече за значимите моменти и персони в тази област.
Каквото и да избереш, най-важното е да се наслаждаваш на празника и да отбележиш значимостта на това средство за връзка в живота ни. Важно е да се срещнем с неговата история, да разберем преимуществата му и да го слушаме на драго сърце. Защото то е част от нашия живот.
Този ден е и миг за припомняне на значимостта на радиото като средство за всеобща връзка, изключително във времена, когато технологиите не престават да се развиват. Празникът е мотив за самопризнание на приноса на всички хора работещи в него. Трябва да ценим техния труд, тъй като с помощта на тях ние сме осведомени какво се случва в България и по света.

