Защо металът има този характерен вкус и мирис?
Надяваме се, че в никакъв случай не гълтали парче метал или монета. Но въпреки всичко безспорно знаете какъв усет и аромат има, нали?
Ами в действителност ще ви осведомяваме, че металът няма вродена миризма; този мирис е главно вашата телесна.
Миризмата, която свързваме с метала, в действителност значително е резултат от маслата в кожата, които се разграждат при контакт с него. Ако съберете купчина остарели монети и ги помиришете, този присъщ мирис е резултат от взаимоотношението на потта и кожните масла на други хора с метала. Много апетитно…
Този факт е хубаво емфатичен в едно малко изследване, оповестено през 2006 година, озаглавено „ Двете миризми на желязото – на карбонил-хидрокарбони и органофосфини “.
В опита седем души оповестяват, че усещат „ незабавна миризма на метал “, когато кожата им се допре до желязо, както и до разтвори на Fe²⁺, които са били овлажнени с изкуствена пот. Те обаче не записват миризмата, когато помирисват чисти разтвори на желязо (Fe3+) без пот.
„ По подигравка на ориста миризмата на желязо при контакт с кожата е тип човешка телесна миризма “, пишат създателите на проучването.
Те по-късно показват съответните летливи органични съединения, които са свързани с металната миризма и усет, като да вземем за пример октенон (известен също като окт-1-ен-3-он или амилвинилкетон) – химикал, за който се твърди, че има железен аромат, сходен на гъби.
„ Ние сме първите, които потвърждават, че когато хората разказват „ металната “ миризма, в нея няма стоманени атоми. Миризмите, които хората възприемат като „ железни “, в действителност са странични артикули от реакцията на металите с кожата или примеси в самия метал “, споделя Андреа Дитрих, специалист по инженерство на околната среда и водните запаси в Техническия университет на Вирджиния, в изказване от 2006 година
„ Фактът, че металът желязо създава цялостен набор от „ миризливи “ органични молекули, когато хората го допират или когато киселина го нападна, беше непредвиден “, добави съавторът Дитмар Глиндеман.
Това чувство частично се дължи на хемоглобина – богат на желязо протеин, който придвижва кислорода и придава на кръвта аления ѝ цвят. Вкусът обаче се дължи най-вече на съединения, които се получават при взаимоотношението на желязото със слюнката и други телесни течности.
И наподобява сме доста положителни в разпознаването на тези съединения. Изследователите на изследването от 2006 година настояват, че хората могат да усетят миризмата на октенон в централизация от 5 елементи на трилион, което допуска, че може би сме еволюирали да сме свръхчувствителни в откриването на това съединяване.
Тази нараснала дарба за разкриване на октенон – основен индикатор за съществуване на кръв във въздуха – може да е изиграла решаваща роля за предупреждаването на хората за пострадвания, хищници или плячка, като в последна сметка е нараснала възможностите ни за оцеляване.
