``Не ти подхожда да се ядосваш. Момиченце си`` |
Често се чудя тъкмо в кой миг от живота вярата ми в себе си стартира да се разклаща.
" Тази книга е прекомерно комплицирана за теб. Малка си още, с цел да я схванеш ", слушам авторитетният глас на татко ми, който ме разубеждава от избора ми на четиво.
" Не ти подхожда да се ядосваш. Момиченце си ", родителите ми насочат гальовен укор към мен като дете.
Като младо момиче си припомням, че постоянно се събуждах сутрин с възприятие на позор - след среща с другари предходната вечер. Започвах трескаво да сканирам паметта си, с цел да разпознавам обстановката, която бе породила тази страст, преди да осъзная, че няма причина да го върша. Единственото нещо, което бе провокирало този позор у мен, бе надълбоко вкорененото ми възприятие, че все „ бъркам “. Мисълта, че в никакъв случай не извинявам упованията по какъв начин да се държи едно „ положително момиче “. Дали моята самонадеяност не се пречупи след многочислените упреци към мен в учебно заведение или вкъщи? Дали девойките в днешното ни общество се усещат като мен, когато бях дребна?
Докато интервюирах близо четиридесет дами от целия свят за книга, която пиша, забелязах какъв брой постоянно те се съмняват в себе си. Повечето от тях автоматизирано посрещаха поканата за диалог с терзание дали ще съумеят да опишат нещо стойностно. Това бе по този начин и измежду младите дами, и измежду тези на междинна възраст; измежду тези с главно и с висше образование; измежду по-богати и по-бедните жени; измежду дами на виновни позиции; измежду дами от развити или разрастващи се страни. Дали това подозрение бе резултат от ниското им самочувствие или от извънредно високите упования, които имаха към себе си? Дали подозрението в себе си - този натрапен и настойчив посетител - се прокрадва при нас през детството или юношеството ни? Или пък е с нас откогато сме се родили, а може би даже преди този момент?
Изследвания демонстрират, че разликата в самочувствието сред девойките и момчетата в интерес на последните е универсална за целия свят. Според проучване,, в България са прекомерно малко изследванията, отдадени на разликата в самочувствието сред девойките и момчетата. То демонстрира, че девойките от 13 до 19-годишна възраст имат доста по-ниско самочувствие от момчетата на същата възраст. Според едно. Данните в проучването разкриват, че на 14 години девойките доближават до дъното на ниското си самочувствие, което е с 27% по-ниско от това на момчетата. Други изследвания сочат, че Според четвърто проучване тази разлика сред половете се появява по-рано:
Проучванията, извършени от (агенция за стратегии) в интервала сред 2016 -2019 година в две начални учебни заведения в Лондон измежду 8-11-годишни деца, разкриха и различен аспект, при който визиите на девойките се разграничават значително от тези на момчетата. Много по-малък % девойки имат вяра, че „ усърдната работа в учебно заведение ще ми помогне, когато порасна ”. също разкри, че 73% от девойките и младите дами на възраст от 11 до 21 години считат, че дамите би трябвало да работят доста по-усилено от мъжете, с цел да съумеят.
Задавам си въпроса дали това засилено възприятие за непълноценност измежду девойките се изостря в учебно заведение? Предмети като изобразяване и музика, към които девойките имат по-голям афинитет, се смятат за по-малко значими от другите предмети. Дали това, че води до развиване на невероятно високите стандарти, които те издигат за себе си, а след това се борят да оправдаят.
Все повече имам вяра, че неналичието на убеденост измежду девойките по целия свят и чувството им, че те са „ незадоволителни “ също се придвижва епигенетично посредством паметта сред поколенията. Изследванията на моето лично родословие и фамилна история разкриха тежката действителност на дамите преди мен, които също са изпитвали малоценност. От две генерации обратно, с дребни изключения, те са били необразовани „ безгласни букви “, за разлика от техните братя, татковци и чичовци.
Но има и добра вест! Момичетата по света са извънредно целеустремени в образованието си. Проучванията на AKAS в лондонските начални учебни заведения също разкриха наклонността, че девойките обичат да четат и да се образоват повече от момчетата.
Понякога виждам на предишното с възприятие на горест, а на бъдещето - с възприятие на неспокойствие. Мисля си какъв брой ли по-лесен щеше да бъде моят път като жена, в случай че някой ме бе предизвестил като дете, че възприятието на непълноценност, което изпитвах, не бе резултат от моя „ неприятен темперамент “, а артикул от вековни универсални културни правила, които слагат мъжествените характерности на фундамент. В същото време изпитвам неспокойствие, че в 21 век учителите могат да научат девойките, а и момчетата, че това стереотипно мислене не е действителна оценка на техния капацитет, а един фатализъм.
Представям си с горделивост какъв брой доста биха постигнали девойките в България и по света, в случай че вътрешният им глас им прошепваше, че би трябвало да имат вяра повече в себе си. Че, без значение от външността си, тяхната вътрешна стойност е безгранична.
е създател на „ ” и съосновател и шеф на интернационалната консултантска организация за тактики AKAS, която работи по проблеми за обществената правдивост и оказва помощ на международни организации да обслужват по-добре ползите на таргет групите си. Късова е създател на публикации в,, и други медии. Тя е била преподавател в TEDx и има магистърски степени по социология и по модерни европейски науки.
" Тази книга е прекомерно комплицирана за теб. Малка си още, с цел да я схванеш ", слушам авторитетният глас на татко ми, който ме разубеждава от избора ми на четиво.
" Не ти подхожда да се ядосваш. Момиченце си ", родителите ми насочат гальовен укор към мен като дете.
Като младо момиче си припомням, че постоянно се събуждах сутрин с възприятие на позор - след среща с другари предходната вечер. Започвах трескаво да сканирам паметта си, с цел да разпознавам обстановката, която бе породила тази страст, преди да осъзная, че няма причина да го върша. Единственото нещо, което бе провокирало този позор у мен, бе надълбоко вкорененото ми възприятие, че все „ бъркам “. Мисълта, че в никакъв случай не извинявам упованията по какъв начин да се държи едно „ положително момиче “. Дали моята самонадеяност не се пречупи след многочислените упреци към мен в учебно заведение или вкъщи? Дали девойките в днешното ни общество се усещат като мен, когато бях дребна?
Докато интервюирах близо четиридесет дами от целия свят за книга, която пиша, забелязах какъв брой постоянно те се съмняват в себе си. Повечето от тях автоматизирано посрещаха поканата за диалог с терзание дали ще съумеят да опишат нещо стойностно. Това бе по този начин и измежду младите дами, и измежду тези на междинна възраст; измежду тези с главно и с висше образование; измежду по-богати и по-бедните жени; измежду дами на виновни позиции; измежду дами от развити или разрастващи се страни. Дали това подозрение бе резултат от ниското им самочувствие или от извънредно високите упования, които имаха към себе си? Дали подозрението в себе си - този натрапен и настойчив посетител - се прокрадва при нас през детството или юношеството ни? Или пък е с нас откогато сме се родили, а може би даже преди този момент?
Изследвания демонстрират, че разликата в самочувствието сред девойките и момчетата в интерес на последните е универсална за целия свят. Според проучване,, в България са прекомерно малко изследванията, отдадени на разликата в самочувствието сред девойките и момчетата. То демонстрира, че девойките от 13 до 19-годишна възраст имат доста по-ниско самочувствие от момчетата на същата възраст. Според едно. Данните в проучването разкриват, че на 14 години девойките доближават до дъното на ниското си самочувствие, което е с 27% по-ниско от това на момчетата. Други изследвания сочат, че Според четвърто проучване тази разлика сред половете се появява по-рано:
Проучванията, извършени от (агенция за стратегии) в интервала сред 2016 -2019 година в две начални учебни заведения в Лондон измежду 8-11-годишни деца, разкриха и различен аспект, при който визиите на девойките се разграничават значително от тези на момчетата. Много по-малък % девойки имат вяра, че „ усърдната работа в учебно заведение ще ми помогне, когато порасна ”. също разкри, че 73% от девойките и младите дами на възраст от 11 до 21 години считат, че дамите би трябвало да работят доста по-усилено от мъжете, с цел да съумеят.
Задавам си въпроса дали това засилено възприятие за непълноценност измежду девойките се изостря в учебно заведение? Предмети като изобразяване и музика, към които девойките имат по-голям афинитет, се смятат за по-малко значими от другите предмети. Дали това, че води до развиване на невероятно високите стандарти, които те издигат за себе си, а след това се борят да оправдаят.
Все повече имам вяра, че неналичието на убеденост измежду девойките по целия свят и чувството им, че те са „ незадоволителни “ също се придвижва епигенетично посредством паметта сред поколенията. Изследванията на моето лично родословие и фамилна история разкриха тежката действителност на дамите преди мен, които също са изпитвали малоценност. От две генерации обратно, с дребни изключения, те са били необразовани „ безгласни букви “, за разлика от техните братя, татковци и чичовци.
Но има и добра вест! Момичетата по света са извънредно целеустремени в образованието си. Проучванията на AKAS в лондонските начални учебни заведения също разкриха наклонността, че девойките обичат да четат и да се образоват повече от момчетата.
Понякога виждам на предишното с възприятие на горест, а на бъдещето - с възприятие на неспокойствие. Мисля си какъв брой ли по-лесен щеше да бъде моят път като жена, в случай че някой ме бе предизвестил като дете, че възприятието на непълноценност, което изпитвах, не бе резултат от моя „ неприятен темперамент “, а артикул от вековни универсални културни правила, които слагат мъжествените характерности на фундамент. В същото време изпитвам неспокойствие, че в 21 век учителите могат да научат девойките, а и момчетата, че това стереотипно мислене не е действителна оценка на техния капацитет, а един фатализъм.
Представям си с горделивост какъв брой доста биха постигнали девойките в България и по света, в случай че вътрешният им глас им прошепваше, че би трябвало да имат вяра повече в себе си. Че, без значение от външността си, тяхната вътрешна стойност е безгранична.
е създател на „ ” и съосновател и шеф на интернационалната консултантска организация за тактики AKAS, която работи по проблеми за обществената правдивост и оказва помощ на международни организации да обслужват по-добре ползите на таргет групите си. Късова е създател на публикации в,, и други медии. Тя е била преподавател в TEDx и има магистърски степени по социология и по модерни европейски науки.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ