През 2026 г. от Земята ще могат да се наблюдават

През 2026 година от Земята ще могат да се следят две слънчеви и две лунни затъмнения, като от територията на България ще бъдат забележими едно слънчево и едно лунно затъмнение. Това заяви Пенчо Маркишки – физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и учител в катедра „ Астрономия “ на Физическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.

Първото за годината слънчево затъмнение ще бъде на 17 февруари и ще е пръстеновидно. То ще се следи като отчасти от най-южните елементи на Южна Америка, южната част на Атлантическия океан, Антарктика, най-южните региони на Африка, остров Мадагаскар и централните и южни елементи на Индийския океан. Като пръстеновидно затъмнение явлението ще бъде очевидно от дребен регион в най-южната част на Индийския океан и от лимитирана крайбрежна зона на Антарктида.

Затъмнението ще може да се следи от остров Ливингстън, където се намира българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “, като отчасти с дребна фаза – от 09:59 до 11:28 ч. универсално време, с най-много в 10:44 ч.

На 12 август ще се случи цялостно слънчево затъмнение, което от България ще бъде очевидно като отчасти и то единствено от северозападните елементи на страната. Пътят на цялостната фаза ще стартира от Северна Русия, ще премине през Арктика, Гренландия и Северния Атлантик, ще пресече Испания и ще приключи в Средиземно море. Най-добри условия за наблюдаване в Европа ще има в северната част на Испания, към град Овиедо, където цялостната фаза ще продължи 1 минута и 48 секунди.

От Видин частичното затъмнение ще стартира в 20:27 ч., когато Слънцето ще бъде едвам на дребна височина над хоризонта и ще бъде очевидно за малко до залеза му.

Първото лунно затъмнение за годината ще бъде на 3 март и няма да се следи от България. То ще бъде очевидно от Северна и Южна Америка, Тихия океан, Австралия, Източна Азия, Арктика и Антарктика. Началото му ще бъде наблюдаемо от българската база на остров Ливингстън.

Второто лунно затъмнение ще бъде на 28 август рано сутринта. От България ще може да се види началото на частичната фаза до залеза на Луната. Явлението ще бъде наблюдаемо и от Западна Европа, Африка, Америка и Антарктика.

През 2026 година се чакат и така наречен „ супер Луни “. Новолунията на 16 май и 15 юни ще бъдат покрай лунния перигей, а суперлуние при пълнолуние ще може да се следи в нощта на 23 против 24 декември. Пълнолунието на 31 май ще бъде второ за месеца и ще носи названието „ синя Луна “, въпреки цветът ѝ да не се трансформира. То ще бъде и „ микро Луна “, както и пълнолунието в нощта на 29 против 30 юни.

Засега не се чака комета, която да стане забележима с невъоръжено око през 2026 година Надежди се разпореждат на кометата C/2025 R3 (PanSTARRS), само че тя най-вероятно ще бъде наблюдаема единствено с бинокъл или дребен телескоп и то при сложни условия.

Максимумът на метеорния поток Персеиди ще бъде в нощта на 12 против 13 август при отлични условия за наблюдаване, защото Луната ще бъде в новолуние.

При ясно небе и мрачно място могат да се видят до 90–100 метеора на час. Максимумът на Геминидите ще бъде на 14 декември, когато изискванията също ще бъдат удобни.

През 2026 година ще има и няколко планетни парада. В края на февруари и началото на март ще могат да се следят по едно и също време съвсем всички планети от Слънчевата система, като се изключи Марс. Към края на април ще има и утринен планетен церемониал, а през цялата година изискванията за наблюдаване на ярките планети ще бъдат положителни.

Източник: Българска телеграфна агенция