Какво представлява правилото 10-10-10?
Често животът ни слага пред сложни избори. Трудността идва от това, че не всеки път може да се вземе вярното решение по пътя на логиката, а изборът е сред две благоприятни условия, които наподобяват еднообразно примамливи. Това е алтернатива, при която остарялото изпитано предписание за плюсовете и минусите не работи.
Как да постъпим, с цел да вземем най-хубавото решение?
Трябва просто да използван правилото 10-10-10. Автор на това предписание е журналистка на име Сузи Уелч, която продава сполучливо свои книги по разнообразни въпроси.
Журналистката деликатно изследва активността на мозъка на хората при взимането на разнообразни решения и прави изобретение. При решението значима роля играе един отрицателен фактор, който се назовава хиперболично омаловажаване.
Обяснението на този термин е, че при взимане на решения хората се държат по този начин, като че ли не съществува бъдеще. Пример за това е храненето. Хората всеобщо ядат нездравословни храни, все едно те не повреждат здравето.
От друга страна, стои въпросът с нерешителността, който е същински гнет за съзнанието. Дори неверните решения са за предпочитане пред терзанията на нерешителните хора.
За да се оправи с тези проблеми, журналистката измисля предписание, което назовава 10-10-10 и изяснява по какъв начин работи то.
Началото на действието на това предписание се поставя сега, когато възникне въпросът кое е това мъчно решение, което би трябвало да бъде взето? Това значи да се дефинира казусът. Поставянето на въпроса би трябвало ли да сменя работата, или би трябвало ли да емигрирам, е първата стъпка по пътя на деяние на правилото.
Ако въпросът е задоволително добре уточнен, вземането на решението ще бъде елементарно. Правилно заложеният въпрос демонстрира, че човек добре схваща коя е главната част от казуса му и всички свързани с него промени.
Следващата стъпка е събирането на информация. Целта е да се изяснят оптимално вариантите, които стоят пред индивида в усложнение. Авторката на метода показва три елементарни въпроса, на които би трябвало да се отговори.
Какви ще бъдат последствията от всички благоприятни условия, които стоят пред мен:
- след 10 минути;
- след 10 месеца;
- след 10 години.
Целта на тези отговори е да се прегледа обстановката в вероятност. Първият отговор визира следствията незабавно. Вторият отговор поражда размишления за стадия, когато решението към този момент е взето и първите последици към този момент са се появили. Третият миг ни кара да надникнем в бъдещето, когато е минало доста време от взимането на решението.
Целта е да се концентрира вниманието върху трите съществени момента - на взимане на решението, на момента на осъществяването му и на момента, когато всичко към този момент е направено.
Последната стъпка е анализът. Тук е належащо да се зададе идващият значим въпрос: Коя от всички варианти най-добре ми оказва помощ, с цел да държа контрола над живота си?
Тази опция, която подрежда бъдещето по най-хубав метод, е вярното решение.
Щастливият край не е обезпечен с този способ. Който го ползва обаче, ще почувства облекчение, откакто към този момент е съумял да вземе своето решение. Това ще ускори мотивацията и ще помогне да се концентрира силата в осъществяване на персоналния проект.
