Ядрен бомбардировач на САЩ се е разбил в Гренландия, една от...
През 1968 година американски стратегически бомбардировач B-52, носещ четири термоядрени бомби, се разруши покрай авиобаза Туле в Гренландия. Инцидентът довел до разпространяване на радиоактивни парчета по морския лед, огромна интервенция по разчистване и преразглеждане на нуклеарните протоколи от Студената война, разкри излизащият в Делхи портал Wionews.
„ B-52G Stratofortress изхвърчал от военновъздушната база Платсбърг, Ню Йорк, като част от задачата „ Hard Head “, част от интервенция „ Chrome Dome “, която предвиждаше непрекъснати патрули на бомбардировачи с нуклеарно оръжие за въздържане на Съюз на съветските социалистически републики. Самолетът трябваше да прелети над залива Бафин и региона към военновъздушната база Туле.
Огън във въздуха
Няколко часа след излитането екипажът усетил миризма на изгоряло: пожар бе избухнал в долното поделение, евентуално заради въздушната възглавница на багажното поделение, блокираща вентилацията. Димът бързо извършил кабината, прекъсвайки зареждането на самолета и повреждайки навигационните принадлежности. Капитанът оповестил изключително състояние и изискал кацане на военновъздушната база Туле, само че гъстият пушек направил ръководството невероятно. На екипажа било подредено да катапултира. Шестима от седемте военнослужещи оцеляли с измръзване; вторият водач Леонард Свитенко умрял. „ Изоставеният B-52 се разрушил върху морски лед на към 12 км от пистата Туле. Нямало нуклеарна детонация, само че стандартните експлозиви в четирите бомби B28FI детонирали, унищожавайки нуклеарните съставни елементи и разпръсквайки радиоактивен материал.
Радиоактивно замърсяване
Експлозията и пожарът основали овъглена зона върху леда с дължина почти 700 метра. Някои парчета паднали през разтопения лед на океанското дъно. Реактивното гориво горяло няколко часа, разпръсквайки плутоний и други радионуклиди в снега и въздуха. Съединени американски щати и Дания почнали интервенция по разчистване. При температури до -60°C личният състав събрал нечист сняг и лед, напълвайки 67 огромни резервоара, които по-късно били изпратени в Съединени американски щати за неутрализиране. Спасителите успяли да разпознават главните съставни елементи единствено на три бомби; елементи от четвъртата в никакъв случай не били изцяло възобновени. Подводниците били употребявани за претършуване на океанското дъно, само че всички съставни елементи в никакъв случай не били възобновени.
Краят на Chrome Dome
Бедствието в Тула, дружно с сходен случай в Испания през 1966 година, принуди Пентагона да анулира програмата Chrome Dome. Американските военновъздушни сили минаха към наземни системи за предизвестие и подготвеност като по-безопасна опция. Десетилетие по-късно участниците в почистването оповестиха за здравословни проблеми, в това число рак, свързани с излагане на радиация. Въпреки че формалните датски изследвания в началото не потвърдиха директна връзка, случаят остава предмет на спорни мнения.
„ B-52G Stratofortress изхвърчал от военновъздушната база Платсбърг, Ню Йорк, като част от задачата „ Hard Head “, част от интервенция „ Chrome Dome “, която предвиждаше непрекъснати патрули на бомбардировачи с нуклеарно оръжие за въздържане на Съюз на съветските социалистически републики. Самолетът трябваше да прелети над залива Бафин и региона към военновъздушната база Туле.
Огън във въздуха
Няколко часа след излитането екипажът усетил миризма на изгоряло: пожар бе избухнал в долното поделение, евентуално заради въздушната възглавница на багажното поделение, блокираща вентилацията. Димът бързо извършил кабината, прекъсвайки зареждането на самолета и повреждайки навигационните принадлежности. Капитанът оповестил изключително състояние и изискал кацане на военновъздушната база Туле, само че гъстият пушек направил ръководството невероятно. На екипажа било подредено да катапултира. Шестима от седемте военнослужещи оцеляли с измръзване; вторият водач Леонард Свитенко умрял. „ Изоставеният B-52 се разрушил върху морски лед на към 12 км от пистата Туле. Нямало нуклеарна детонация, само че стандартните експлозиви в четирите бомби B28FI детонирали, унищожавайки нуклеарните съставни елементи и разпръсквайки радиоактивен материал.
Радиоактивно замърсяване
Експлозията и пожарът основали овъглена зона върху леда с дължина почти 700 метра. Някои парчета паднали през разтопения лед на океанското дъно. Реактивното гориво горяло няколко часа, разпръсквайки плутоний и други радионуклиди в снега и въздуха. Съединени американски щати и Дания почнали интервенция по разчистване. При температури до -60°C личният състав събрал нечист сняг и лед, напълвайки 67 огромни резервоара, които по-късно били изпратени в Съединени американски щати за неутрализиране. Спасителите успяли да разпознават главните съставни елементи единствено на три бомби; елементи от четвъртата в никакъв случай не били изцяло възобновени. Подводниците били употребявани за претършуване на океанското дъно, само че всички съставни елементи в никакъв случай не били възобновени.
Краят на Chrome Dome
Бедствието в Тула, дружно с сходен случай в Испания през 1966 година, принуди Пентагона да анулира програмата Chrome Dome. Американските военновъздушни сили минаха към наземни системи за предизвестие и подготвеност като по-безопасна опция. Десетилетие по-късно участниците в почистването оповестиха за здравословни проблеми, в това число рак, свързани с излагане на радиация. Въпреки че формалните датски изследвания в началото не потвърдиха директна връзка, случаят остава предмет на спорни мнения.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ