Често имаме навик да казваме за някого, че е с

Често имаме табиет да споделяме за някого, че е с „ две лица “, само че в никакъв случай не ни е минавало през разум, че това е допустимо. Буквално.

Англичанинът Едуард Мордрейк, живял през 19 век, е роден с особеност.

Имал е две лица, едното начело, а другото паразитно – на тила. Смятал е, че второто му лице е демонично и желал лекарите да го отстранят, само че никой не се наемал с такава намеса. Дори за актуалните медици сходен случай би бил предизвикателство, и то доста рисковано.

Едуард несъмнено е бил склонен с този риск, защото животът му с двете лица е бил нетърпим. А и несъмнено е можел да си го разреши, тъй като е бил от заможно семейство. Но за жалост, не е имал избор. Най-много му пречело, както самичък казвал, че лицето му нощем „ изговаряло демонични думи “. Нямал никакъв надзор над него.

С времето Едуард се усамотявал от ден на ден. Не желал да вижда никого, даже фамилията и роднините си.

Говори се, че е бил много надарен юноша. Второто му лице не можело да приказва, нито да се храни, само че се смеело и плачело и мърморело неясно. Освен това, любопитното в тази ситуация е, че лицето е било женско. Вероятно е била негова недоразвита сестра близначка.

Накрая, на 23 години, Едуард се самоубива, отравяйки се. По негово гледище в прощалното му писмо гробът му не е обозначен и не се знае къде е заровен.

Американският артист и композитор Том Уейтс му посвещава ария в албума си „ Alice “ от 2002. Парчето се споделя „ Poor Edward ”.

Източник: ljubopitno.com