Често хората изпълняват много задачи по време на видеоконферентни работни

Често хората извършват доста задания по време на видеоконферентни работни срещи
(снимка: CC0 Public Domain)

Видеоконферентните работни срещи станаха норма, само че се оказва, че множеството хора вършат и нещо друго, с изключение на да слушат събеседниците си, по време на видео-чат. Когато човек изключи камерата, с цел да не го виждат, може да влезе в „ многозадачен режим “. Оказва се, че това е самобитен предпазен механизъм.

Ново изследване измежду чиновници на Microsoft открива, че неведнъж хората извършват доста задания по време на видеоконферентни работни срещи, изключително в случай че са по-големи и по-дълги диалози. Многозадачността се случва доста по-често при повтарящи се срещи, в сравнение с при ад-хок диалози.

При видеосрещите, провеждани заран, има по-голяма податливост да се работи в многозадачен режим, в сравнение с по друго време на деня. „ Мултитаскинг “ се получава шест пъти по-често при видеосрещи с дълготрайност над 80 минути в съпоставяне със срещи, които лишават 20 минути или по-малко.

Звучи разумно, нали? При къси срещи внимаваш и гледаш да не пропуснеш нещо, при дългите гледаш да свършиш и нещо друго в това време.

Microsoft показа детайлности за изследването, което назовава най-голямото до момента проучване на мултитаскинга и отдалечените екипи. За да добият данните, откриватели от Amazon, Microsoft и University College London са изследвали регистрите на Outlook имейлите и интензивността в OneDrive за съвсем 100 000 американски чиновници на Microsoft – с цел да получат визия какъв брой постоянно хората извършват доста задания при видеосрещи и за какво.

„ Има опция при отдалечените срещи просто да „ присъствате “ на дадена среща “, споделя основният академик на Microsoft Хайме Тийван, представен от. „ Можете да пропуснете срещата и по-късно да я гледате с двойна скорост, в случай че е записана. Можете да пуснете диалога във фонов режим, до момента в който вършиме други неща, и да слушате значими моменти “.

Проучването демонстрира, че многозадачността по време на виртуални срещи е механизъм за самозапазване, който защищава психическото успокоение на хората от… прекалено много виртуални срещи. Водещият създател и стажант в Microsoft Research Ханченг Чао съобщи, че резултатите осветляват нуждата работодателите да имат по-гъвкави настройки по отношение на многозадачността за отдалечените екипи.

Вашият сътрудник, чиито очи понякога се въртят към екрана, не е безусловно симптом на пренебрежение или невъзпитаност, споделя Чао. Но когато виртуалните срещи се натрупват и не престават по-дълго, съгласно проучването, „ хората наподобява имат по-малко време да се съсредоточат върху работата си и по този метод се обръщат към навика за многозадачност, с цел да наваксат “.

Данните от регистрите са събрани сред февруари и май 2020 година, през което време Microsoft стана компания с изцяло отдалечена работна мощ. Всеки път, когато човек във видеообаждане на Microsoft Teams изпраща, препраща или дава отговор на имейл или редактира файл като да вземем за пример презентация на PowerPoint или електронна таблица на Excel, непокътната в OneCloud, това деяние се записва като многозадачност.
още по тематиката
В 30 % от срещите, съгласно изследването, хората изпращат имейли. Учените акцентират, че тяхното наблюдаване не записва други типове действия, които могат да се извършват в многозадачен режим, като преравяне на обществени мрежи и други

За да разучат характерните способи, с които хората боравят в многозадачния си режим, съавторите на изследването са прегледали дневници или изказвания, написани от към 700 чиновници на Microsoft в Съединени американски щати и в чужбина през почти същия интервал от време. Около 15 % от респондентите в дневника имат вяра, че многозадачността ги прави по-продуктивни.

Някои задания, като да вземем за пример воденето на бележки или разглеждането на обсъжданите документи, оказват помощ на хората да останат по-съсредоточени. Но дневниците също по този начин демонстрират, че хората от време на време спортуват, играят видео игри и гледат видеоклипове за котки по време на видеоконферентен диалог. Това може да се назова разпръскване, въпреки че респондентите го разказват като способи за справяне или като реакция на среща, която не е от голяма важност за тях.

Дневниците разкриват и, че доста хора се занимават многозадачно, с цел да се оправят с отговорностите си. „ Това би трябвало да се случи, в противоположен случай просто не можете да свършите цялата си работа, “ изяснява един от интервюираните чиновници. Почти четирима от всеки 10 респондента споделят, че би трябвало да работят по време на видеосрещи, с цел да могат да поемат огромния брой виртуални срещи в своя график.

Според съавторите на проучването, многозадачността за облекчаване на условията за продуктивност може да докара до умствена отмалялост и до прояви на неуважително държание към другите.

Когнитивното натоварване, обвързвано с видеообажданията, изключително непрекъснатият взор от близко, може да докара до това, което стана известно като гадене от Zoom – феномен, който в този момент е задоволително публикуван, с цел да могат откривателите от Университета в Станфорд даже да посочат, еч има канара за премерване на изтощението и умората от Zoom.

Чао споделя, че някои от хората в изследването се усещат афектирани от многозадачността на сътрудниците си по време на срещи, тъй като считат, че не им обръщат внимание, „ само че ние виждаме, че след известно време хората привикват с отдалечената среща в пандемичен жанр и по-добре одобряват това държание – осъзнавайки, че може да има всевъзможни неща, които се случват в работна среда на сътрудника в неговия дом “.

Друг скорошен обзор върху това по какъв начин отдалечените екипи употребяват видеообажданията за работа сподели, че работата от вкъщи по време на пандемията е означавала повече срещи и координационна активност и по-малко време за непрекъсната и спокойна, съсредоточена работа, коучинг, работа в екип или персонална среща с шефовете. Изследването на Института Бекер Фридман към Университета в Чикаго черпи от данни, събрани през март 2020 година от към 10 000 служащи в неназована азиатска ИТ компания. Тази компания е отчела 30% нарастване на отработените часове по време на пандемията, само че откривателите пресмятат, че същите тези служащи са имали 20% спад в продуктивността през същия интервал от време.

Всъщност хората – изключително родителите с деца у дома – са се оказали по-малко продуктивни, като в същото време са били изправени пред упования за същото равнище на продуктивност, каквото е налице при работата в офиса. Това основава известно преимущество за хората без деца и е минус за други като дамите, родителите с деца у дома и хората, които са нови за дадената компания.

Изследователите от Чикаго са употребявали принадлежности за следене на интензивността като Microsoft Workplace Analytics, с цел да оценят фактори като какъв брой време прекарват хората в срещи и какви са взаимоотношенията сред хората в диалозите. Проучването не преглежда директно многозадачността. То обаче регистрира разсейването и индикатори като часове на фокусирана работа ( дефинирана като „ два поредни часа или повече непрекъсната работа).

При отдалечена работа фокусираната активност е спаднала до 32 часа седмично, в съпоставяне 34 часа при работата присъствено в офиса. Времето, прекарано във видеоразговори, е повишено до 21 часа седмично – спрямо по-малко от един час! Времето, прекарано в боравене с имейли, също се е нараснало с часа седмично. Родителите нормално работят повече часове в съпоставяне със своите сътрудници.

По-задълбоченото схващане за това по какъв начин хората си сътрудничат при виртуални срещи – или не го вършат – ще става все по-важно, защото доста хора и компании са решени отдалеченото работене да остане непрекъсната процедура за чиновниците им под една или друга форма. Може да се окаже, че връщането в офиса ще е от изгода за избрани хора, които са по-склонни да се разсейват при отдалечена работа, не могат да се концентрират, нямат успокоение.

Съавторът на изследването и професор от Университета в Чикаго Майкъл Гибс съобщи, че чака фирмите да се приспособяват към чиновниците, търсещи по-гъвкави договорености, които им разрешават да работят от у дома няколко дни в седмицата, с цел да избегнат дълги пътувания до работното място или да бъдат вкъщи, когато децата им се прибират от учебно заведение.

Но той споделя и, че връщането на чиновниците в офисите за по няколко дни евентуално ще е належащо за доста компании, тъй като „ проучванията демонстрират, че виртуалните взаимоотношения не са съвършен сурогат на персоналните взаимоотношения. “