За парите и психотерапията
Често слушам обвинявания към психотерапевтите за парите, които взимат за час. Чух даже, че това било Божа работа, и че психотерапията не би трябвало да се заплаща. Че психотерапевтите забогатявали на гърба на своите клиенти, и, че тъкмо поради това сме ги наричали клиенти.
Истината е, че Българска асоциaция по психотерапия взе решение вместо пациенти, да назоваваме хората, с които работим клиенти, тъй като пациент се възприема като човек с диагноза. А психотерапевтите не поставят диагнози. Ние работим със здравото в индивида. По въпроса със замогването – аз до в този момент не съм срещала забогатял психотерапевт от частната си процедура.
Може би има хора, които се показват за психотерапевти и го вършат единствено с цел да прибират парите на хората. Не знам. Но истината е, че психотерапевта е като лекаря, на който поверяваш тялото си, единствено че като отидеш на терaпия работиш за най–ранимото – своята душа. Точно поради това би трябвало да внимавате при избора на психотерапевт. Той би трябвало да е доста добре дипломиран. Но в последна сметка оставете душата си да ви води. Тя знае по–добре от вас кой е вашият психотерапевт. Странно е, че никой не чака от лекаря да работи гратис. Може би ни би трябвало време да възприемем психотерапията като сериозна специалност.
В основата на психотерапията стоят уважението към възприятията на другия, емпатията и професионалната нравственос. Бъдете деликатни за това. Не допускайте някой да се подиграва на възприятията ви. Ако се чувствате афектиран, значи нещо не е наред и би трябвало да го обсъдите с терапевта си.
Тук идва и мястото за това какъв брой в същина коства едно качествено обучение по психотерапия. В университета имах сътрудници, които си избираха най–евтиното на пазара. Аз ги питах по какъв начин се случва обучителния развой и виждах разликата сред моя институт и тяхното направление. Избрах лечебна школа, която почувствах със сърцето си. Просто знам, че там ми е мястото. Но обстоятелството, че в този институт се гледа толкоз професионално на процеса на ставане на психотерапевт ме накара да погледна на психотерапията като на нещо извънредно съществено. Освен лекции, които водят разнообразни експерти в своята област (лекари, психиатри, психотерапевти, професори – всички те са практикуващи), имам и три тренинга годишно.
След втората година стартират симулации на терапевични сесии. Също по този начин има изискване да натрупаш наложителен персонален опит като клиент и доста часове под супервизия, които не престават през цялата процедура на всеки терапевт. Това подсигурява сигурността на клиентите и личностното израстване на психотерапевтите. Всички параметри, в които се образоваме са заложени от Европейската асоциация по телесна психотерапия и дипломите ни важат в цяла Европа. Да, това образование не е по никакъв начин на ниска цена. Но аз си оценявам парите и знам защо ги давам.
Парите са значима част от психотерапевтичния развой. Не най–важната несъмнено. Най–важно е желанието на един човек да работи върху себе си. От там нататък огромна част от работата ни е свършена. Но когато аз ходя на терапия, и знам, че ще отделя 50 лв. от моя бюджет, аз не си изгубвам времето в празни приказки. Защото и времето и парите са ми скъпи. Такъв е смисъла на парите в лечението. Те подтикват и двете страни в процеса. Клиента – да работи върху себе си, а терапевта – да става все по–добър експерт и да не стопира да се учи.
И на края желая да кажа, че аз обичам парите. Но специалността си обичам повече. Стига да видя, че някой има предпочитание да работим бих се съгласила това да стане “pro bono ”. Много хора стартират да учат логика на психиката, тъй като са чували, че се изкарват положителни пари. Изобщо нямам доверие, че това може да е движеща мощ за такава специалност. Първото качество на терапевта е човечността. И клиента доста добре усеща дали е попаднал на верния психотерапевт или не. Просто би трябвало да слушате сърцето си.
