Распутин - сивият кардинал
Черният маг, сивият кардинал, лудият духовник – доста са имената, под които може да срещнете една от най-тайнствените фигури в съветската история. Рожденното му име обаче е Григорий Ефремович Распутин. Боготворен от мнозина, мразен от хиляди – Григорий Ефремович е роден на 22 януари 1869 година в дребното сибирско селце Покровско, Тоболска губерня.
Може би в никакъв случай няма да узнаем по какъв начин тъкмо един елементарен съветски селяндур се трансформира в най-влиятелния и абсурден мъж в Руския императорски двор. Влиянието, което този загадъчен духовник е упражнявал над император Николай II, неговата брачна половинка кралица Александра и синът им – престолонаследникът Алексей, който е бил болен от хемофилия, няма аналог в международната история.
Распутин е трето дете в фамилията на приблизително състоятелен съветски селяндур. По образеца на татко си и останалите си съселяни се дами относително млад – за красивата Прасковя Дубровина, която като добра съветска майка и брачна половинка му ражда четири деца.
Но кроткия фамилен живот и работата не е за Григорий Ефремович, който взема решение са припечели като апаш. Не след дълго е хванат. В опит за смирение Распутин се замонашва. За да изкупи греховете си, изминава пешком целия път от родното си село до Атон.
Някъде по това време, към 1900 година, тайнственият духовник се причислява към сектата на „ хлеситите “. Хлеситите са били богоязливи ортодоксални християни, които са изповядвали схващането, че първо би трябвало да съгрешиш, а чак по-късно да изкупиш прегрешението си. Ето за какво едно от главните им занимания е била организирането на групови секс оргии.
Разбира се, формалната Руска черква не е одобрявала сектатата и заниманията на „ хлеситите “. Отношенията на съветския духовник с формалния нравствен клир се обтягат до последна степен и Распутин е заставен да напусне фамилията си и родното място.
Няколко години лудият духовник странства из пътищата на Русия. Прехранва се посредством лекуване на заболели. Опитва се да проповядва вярванията на хлеситите и провежда „ групови изкупления за прегрешенията “. Така в края на 1903 година се озовава в Санкт Петербург.
Възползвайки се оптимално от влечението на императорското семейство по окултните науки и мистичност Распутин съумява трайно да се настани в двореца. Истинското доближаване сред него и владетелите става през 1907 година.
Тогава престолонаследникът Алексей получава тежка хемофилична рецесия. Състоянието му внезапно се утежнява, юношата гасне пред очите на родителите си, а лекарите безпомощно подвигат ръце. В стаята влиза Распутин. Събира длани, като за молитва и изпада в положение на полу-транс.
И чудото се случва – отоците на Алексей изчезват, здравето му се стабилизира, а никому незнайният духовник стана най-влиятелния мъж в Руската империя. От този миг до гибелта му през 1917 година волята на Распутин е закон за императорското семейство.
Един безпаричен селяндур, с ниско родословие се трансформира в поддръжник на самия император. Нещо повече, той влиза и в леглото на императрицата, с което не пропуща да се похвали по време на някои от многочислените си разгулен запои и регулярни оргии.
С разюзденото си държание и разгулен изцепки Распутин се трансформира бодил в очите на Руската правослана черква и на хиляди миряни. И в случай че духовенството си е затваряло очите за аморалното му държание, то ходатайството му за назначението за митрополски свещеник на Питирим, неприкрит педераст, е искрата, която отприщва недоволството против самозабравилия се селяндур.
Две покушения са направени против него. Но да убиеш Сатаната не е елементарно. Въпреки тежката рана с нож, която му нанася Хиония Гусева, Распутин оцелява. Кончината му настава при загадъчни, невъзможни условия. След като е токсичен с цианкалий и прострелян няколко пъти, тялото му е хвърлено в ледените води на река Нева.
Трупът на монаха е изваден два дни по-късно. Аутопсията на тялото му е посочила, че е умрял от...удавяне и хипотермия. След малко и незадълбочено следствие, завършило без намиране на отговорни, на 10 март 1917 година останките му са изгорени и заровени на незнайно място.
Само надписа на немски: “Hier ist der Hund begraben " („ Тук е заровено куче " ), е останал от един от най-тайнствените и авторитетни облици в съветската история.
