Откакто стана президент, Доналд Тръмп казва, че иска да е

...
Откакто стана президент, Доналд Тръмп казва, че иска да е
Коментари Харесай

Какво е Панамският канал и защо Тръмп казва, че иска да го върне на САЩ

Откакто стана президент, Доналд Тръмп споделя, че желае да е миротворец, само че и да получи надзор над непознати територии, измежду които е Панамският канал. Тръмп счита, че на негова страна са три аргумента, свързани с историята, търговията и китайското въздействие. Зад всяка от тези думи стои дълга история.

Наричат го едно от „ модерните чудеса на света “, само че той е повече от това. За него се мечтае с епохи, на вълната на основаването му поражда цяла страна, в градежа му умират загиват хиляди хора.

Панамският канал е един от най-важните морски пътища в света. Той е издигнат от Съединени американски щати преди повече от век, само че в последните 25 години е ръководен от Панама. Сега Доналд Тръмп заприказва за връщането на канала под американско ръководство. Казвал го е и преди да завоюва изборите през ноември 2024.

Тръмп счита, че на американските кораби се постановат прекомерно високи такси за прекосяване, до момента в който оборудването е издигнато точно от Съединени американски щати и с цената на " хиляди " американски жертви. Той счита, че сега каналът се управлява от Китай.

Евентуалната военна намеса, която президентът не изключи, мъчно може да се реализира без утвърждението на Конгреса. Тя обаче не би била невиждана след американската инвазия в Панама през 1989 година Точно този спомен подклажда и страховете на локалните.
Какво съставлява Панамският канал
Това е изкуствено основан морски път, който свързва два океана – Атлантическия и Тихия. Откакто той съществува, е доста скъсен пътят от единия океан до другия. Това на практика води до гражданска война в търговията.

Каналът е дълъг 82 км. В двата му края има серии от шлюзове, с които се издигат и спускат плавателните съдове.

В средата му се намират изкуствено създаденu сладководни езера, измежду които главното е Гатун .

По продължението на канала за година минават към 14 000 кораба, които генерират над 5% от размера на международната морска търговия. В последните години корабите понижават поради засушаването, което води до спада на равнището на водата.

Въпреки това таксите за прекосяване по канала нарастват. Основно затова годишните доходи от грамадното оборудване се покачват и доближават до близо 3,5 милиарда $.

През този морски път минават 40% от трафика на контейнерни товари на Съединени американски щати, на стойност над 270 милиарда $ . Корабите, които транспортират артикули от американските крайбрежия, съставляват към 2/3 от общия трафик по трасето.

„ Целта на нашето съглашение и духът на контракта бяха изцяло нарушени. На американските кораби се начисляват обилни такси и те не се третират заслужено “, сподели Тръмп във встъпителната си тирада.

Именно намаляването на таксите беше разчетено като главния претекст на Тръмп да заприказва за възможното връщане на контрола в американски ръце. Още в първия си мандат той постоянно използваше сходен метод.

Панама твърди, че таксува корабите от всяка страна по един и същи метод.
Как Съединени американски щати построяват канала и какъв брой жертви дават
Идеи за основаването на канал, който да свързва Карибско море с Тихия океан, има още от времето на испанските завоеватели през 16 в. Години по-късно Панамският провлак е препоръчан за едно от вероятните места за това начинание.

Първи опит за градеж на Панамски канал прави Франция, която малко по-рано е основала Суецкия канал.

Частна компания, която хвърля милиони, ангажира над 40 000 служащи. Те са главно от Ямайка, Колумбия и други страни в Централна Америка. Заради тежките условия и заболявания умират над 22 000 души. Фирмата банкрутира, а последвалите френски опити за продължение на плана се оказват несполучливи.

В тази обстановка при започване на 20 в. Съединени американски щати и тогавашният президент Теодор Рузвелт , вземат решение, че Панамският провлак е най-хубавата точка за канал. Основна спънка са разногласията за това кой ще управлява територията на бъдещото оборудване, което тогава се намира на територията на Колумбия .

Вашингтон и Богота дълго не съумяват да се договорят. Това кара американската дипломация да насърчи локалните да възобновят дългата си битка за самостоятелност. С гаранциите от Съединени американски щати локалните съумяват да договорят отделянето си от Колумбия и трансформират Панама в суверенна страна.

В подмяна Вашингтон получава правото да построи, ръководи и отбранява Панамския канал.

Съединени американски щати изкупуват техниката, както и всичко издигнато от Франция, в това число и локалната ЖП линия, и през 1904 година стартират дълъг развой по проектирани и осъществяване.

Над 55 000 служащи вземат участие в начинанието. Най-малко 5600 от тях умират, само че съгласно специалисти жертвите са доста повече. Най-голям е броят на починалите служащи от Западните Индии и Барбадос . Според историците измежду жертвите има и към 300 американци – доста по-малко от хилядите, за които Тръмп приказва.

Каналът тържествено отваря порти през 1914 г . Проектът се прави оценка на към 500 млн . $ или над 15 милиарда към днешна дата. Това е най-мащабният инфраструктурен план в историята на Съединени американски щати.
Как контролът минава от Съединени американски щати към Панама
Още по време на градежа доста представители на локалното население са недоволни от обстоятелството, че територията на канала е под цялостния надзор на Съединени американски щати.

През 1964 година митинги за канала прерастват в конфликти. Те водят до гибелта на над 20 панамски жители, измежду които и студенти, както и на четирима американски бойци, а още над 500 души са ранени. Резултатът е късане на дипломатическите връзки сред двете страни, както и тежки интернационалните рецензии против Вашингтон.

Десетилетие по-късно Съединени американски щати и Панама стартират договаряния за формула, по която Вашингтон последователно да трансферира канала под панамски надзор. Това в последна сметка става факт с контракт, подписан от президента Джими Картър и панамския водач Омар Торихос .

Според текста контролът върху ръководството на канала минава в панамски ръце от 31 декември 1999 г . Заедно с това Панама се задължава да пази морския път, както и да подсигурява по-бързото прекосяване на американски военни кораби при положение на потребност.

Вашингтон продължава да има обвързване и право, при положение на потребност, да се намеси, с цел да подсигурява сигурността на канала.

Още при подписването на контракта той е подложен на критика. Сред най-силните му съперници е бъдещият президент Роналд Рейгън , който обаче не подменя съглашението откакто влиза в Белия дом.
Китайски бойци и високи мита?
Днес президентът Доналд Тръмп желае да върне Панамския канал под контрола на Съединени американски щати. Сред причините, които е изтъквал, е изказванието, че каналът е попаднал под контрола на Китай, както и че на място има китайски бойци.

„ Китай ръководи Панамския канал. А ние не сме го дали на Китай. Ние го дадохме на Панама и ще си го върнем “.

Тези изказвания се отхвърлят както от Панама, по този начин и от Китай.

„ По територията на канала няма нито един китайски боец “, сподели президентът на Панама Хосе Раул Мулино .

Притесненията на Тръмп за китайско въздействие в Панама не са безпочвени.

От няколко десетилетия две от пристанищата по продължението на канала – Балбоа и Кристобал , се ръководят от основана в Хонгконг компания. За нея няма сведения да е обвързана непосредствено с Пекин.

Експерти по сигурността са изказвали опасения, че това наличие може да докара до усилване на въздействието на Китай в региона и да засегне директно националната сигурност на Съединени американски щати, както и комерсиалните ѝ ползи. Притеснение беше изразено и поради план за градеж на мост, който съгласно някои от републиканците в Конгреса ще разреши на Китай да може да блокира придвижването по канала.

Към днешна дата към 20% от товарите, преминаващи по канала, са свързани с доставки от и до Китай.

През 2017 година Панама се трансформира и в първата страна от Латинска Америка, която се причисли към световната самодейност „ Един пояс, веднъж “ за китайски вложения в инфраструктура в десетки страни по света.
Източник: svobodnaevropa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР