Бюджетът може да завърши годината с по-малък дефицит след минус от едва 0.6% към ноември
Бюджетният недостиг се свива от 1.4 милиарда лева към октомври до 1 милиарда лева към края на ноември. Според финансовият министър Асен Василев това значи, че държавните финанси ще завършат годината с по-малък от планувания минус. Към октомври приходите от Данък добавена стойност регистрират растеж след месеци на едва показване, а разноските по най-големите пера изостават от проекта.
Само месец преди края на годината държавните финанси изостават от проектите по съвсем всички индикатори. Новината обаче може и да не е чак толкоз неприятна - разноските към този момент се движат по-назад от задачата, в сравнение с приходите. А с помощта на това към края на ноември и минусът в бюджета се оказва към четири пъти по-малък от заложения. Той възлиза на 1 милиарда лева или почти 0.6% от прогнозния Брутният вътрешен продукт по предварителни данни на Министерството на финансите, при планувани 2.5% за годината.
Дефицитът даже се свива спрямо октомври, когато беше 1.4 милиарда лева Причината е, че приходите единствено в границите на ноември надвишават с 400 млн. разноските. Това се случва с помощта на предплатено импортиран корпоративен налог, изясняват от финансовото министерство, както и поради мярката за възстановяване на финансовия надзор посредством " авансово обявление на данни за транспортите на артикули на територията на Република България ", която влезе в действие от октомври.
Реклама
По думите на финансовия министър Асен Василев сходно стесняване на недостига през ноември се случва за първи път от над 20 години, а това евентуално значи, че консолидираният бюджет ще приключи с по-малък минус от планувания. " Напът сме да преизпълним бюджета, с по-малък недостиг от това, което е заложено ", сподели той пред медиите.
Дали фактически финансите ще приключат годината в по-добра форма от предстоящото, ще зависи от това дали страната ще прибегне до дългогодишната процедура на предходни държавни управления да развърже разноските " като за последно " през декември, както и дали приходите ще останат толкоз мощни, колкото през предишния месец. Според Василев това няма да е проблем. " Голямата част от фискалните ограничения, които влязоха в действие от 5 октомври, към този момент стартират да дават резултат и събираемостта се подвига доста ", сподели той.
Дефицит до 3% е позволен, с цел да бъде призната България в еврозоната, а държавното управление по този начин или другояче целеше да се вмести в това ограничаване. Още по-ниска стойност обаче би изпратила позитивен сигнал на Брюксел и Европейската централна банка, които следващата година ще правят оценка готовността на страната за валутния блок, а това може да ги направи по-благосклонни във връзка с.
Приходите от Данък добавена стойност най-сетне минават към растеж
През единайсетте месеца постъпленията на страната възлизат на общо 60.1 милиарда лева или 86.5% от плануваните за годината. Те порастват с към 6.4% по отношение на същия интервал на 2022 година (вкл. неданъчни приходи, помощи и дарения). Разходите пък са на стойност 61.1 милиарда лева или едвам 82.5% от общо плануваните. Засега те порастват малко по-бавно - с 4.2% на годишна база.
Реклама
Към октомври, за когато са налични по-подробни данни, най-сериозно от проекта изостават приходите от Данък добавена стойност и корпоративен налог. Ако до края на септември обаче Данък добавена стойност постъпленията се движеха под миналогодишното равнище (с 1.2%), то към края на десетия месец те най-сетне наваксват и порастват с 3.2% на годишна база. Подобрението идва от по-голяма събрана сума от покупко-продажби в страната и вътрешнообщностни придобивания, до момента в който приходите от Данък добавена стойност от импорт, които бяха проблематични през цялата година, не престават да се движат с близо 16% надолу по отношение на 2022 година Основната причина са по-ниските цени на вносните първични материали.
На процедура обаче за свиването на недостига оказва помощ освен по-добрата събираемост на налозите, само че и по-слабото осъществяване на разноските. Данните демонстрират, че на страната ѝ остават да изразходва към 6 милиарда лева настоящи разноски единствено през последните 2 месеца от годината, което е към една трета от годишните планове. Другото огромното перо, финансовите разноски, към края на октомври са осъществени на едвам към 33% от проекта.
Бюджетът на публичното обезпечаване мина на първо четенеМеждувременно, в края на седмицата депутатите одобриха на първо четене бюджета на Държавното публично обезпечаване за 2024 година Той е с планувани доходи от към 12.8 милиарда лева и над 24 милиарда лева разноски, като разликата от рекордните към 11 милиарда лева още веднъж ще бъде покрита посредством трансфер от държавния бюджет. Деифицитът на Национален осигурителен институт значи, че пенсии и други обществени разноски не могат да се покрият изцяло с приходи от осигуровки - проблем, който единствено ще се задълбочава.От 1 януари оптималният застрахователен приход ще се вдигне от 350 лева до 3750 лева, а минималният застрахователен приход за самоосигуряващи се лица ще нарасне от 780 лева на 933 лева в синхрон с минималната работна заплата. Работодателите към този момент ще заплащат първите два, вместо три дни от болничните на чиновниците. А от средата на идната година в бюджета на ДОО е заложен 11% растеж на пенсиите. Свързани публикации Данъчни закони: Без промени за заведенията и авторските контракти 30 ноември 2023, 19:54 Бюджет 2024 не оказва помощ за спад на инфлацията, съгласно Българска народна банка 28 ноември 2023, 16:27 Пътища, влакове, войска: планове за над 10 милиарда лева ще финансира страната през 2024 година 27 ноември 2023, 17:05 Бюджет в розово 17 ноември 2023, 09:37 България и еврото: май остана единствено инфлацията 20 октомври 2023, 09:01
Само месец преди края на годината държавните финанси изостават от проектите по съвсем всички индикатори. Новината обаче може и да не е чак толкоз неприятна - разноските към този момент се движат по-назад от задачата, в сравнение с приходите. А с помощта на това към края на ноември и минусът в бюджета се оказва към четири пъти по-малък от заложения. Той възлиза на 1 милиарда лева или почти 0.6% от прогнозния Брутният вътрешен продукт по предварителни данни на Министерството на финансите, при планувани 2.5% за годината.
Дефицитът даже се свива спрямо октомври, когато беше 1.4 милиарда лева Причината е, че приходите единствено в границите на ноември надвишават с 400 млн. разноските. Това се случва с помощта на предплатено импортиран корпоративен налог, изясняват от финансовото министерство, както и поради мярката за възстановяване на финансовия надзор посредством " авансово обявление на данни за транспортите на артикули на територията на Република България ", която влезе в действие от октомври.
Реклама
По думите на финансовия министър Асен Василев сходно стесняване на недостига през ноември се случва за първи път от над 20 години, а това евентуално значи, че консолидираният бюджет ще приключи с по-малък минус от планувания. " Напът сме да преизпълним бюджета, с по-малък недостиг от това, което е заложено ", сподели той пред медиите.
Дали фактически финансите ще приключат годината в по-добра форма от предстоящото, ще зависи от това дали страната ще прибегне до дългогодишната процедура на предходни държавни управления да развърже разноските " като за последно " през декември, както и дали приходите ще останат толкоз мощни, колкото през предишния месец. Според Василев това няма да е проблем. " Голямата част от фискалните ограничения, които влязоха в действие от 5 октомври, към този момент стартират да дават резултат и събираемостта се подвига доста ", сподели той.
Дефицит до 3% е позволен, с цел да бъде призната България в еврозоната, а държавното управление по този начин или другояче целеше да се вмести в това ограничаване. Още по-ниска стойност обаче би изпратила позитивен сигнал на Брюксел и Европейската централна банка, които следващата година ще правят оценка готовността на страната за валутния блок, а това може да ги направи по-благосклонни във връзка с.
Приходите от Данък добавена стойност най-сетне минават към растеж
През единайсетте месеца постъпленията на страната възлизат на общо 60.1 милиарда лева или 86.5% от плануваните за годината. Те порастват с към 6.4% по отношение на същия интервал на 2022 година (вкл. неданъчни приходи, помощи и дарения). Разходите пък са на стойност 61.1 милиарда лева или едвам 82.5% от общо плануваните. Засега те порастват малко по-бавно - с 4.2% на годишна база.
Реклама
Към октомври, за когато са налични по-подробни данни, най-сериозно от проекта изостават приходите от Данък добавена стойност и корпоративен налог. Ако до края на септември обаче Данък добавена стойност постъпленията се движеха под миналогодишното равнище (с 1.2%), то към края на десетия месец те най-сетне наваксват и порастват с 3.2% на годишна база. Подобрението идва от по-голяма събрана сума от покупко-продажби в страната и вътрешнообщностни придобивания, до момента в който приходите от Данък добавена стойност от импорт, които бяха проблематични през цялата година, не престават да се движат с близо 16% надолу по отношение на 2022 година Основната причина са по-ниските цени на вносните първични материали.
На процедура обаче за свиването на недостига оказва помощ освен по-добрата събираемост на налозите, само че и по-слабото осъществяване на разноските. Данните демонстрират, че на страната ѝ остават да изразходва към 6 милиарда лева настоящи разноски единствено през последните 2 месеца от годината, което е към една трета от годишните планове. Другото огромното перо, финансовите разноски, към края на октомври са осъществени на едвам към 33% от проекта.
Бюджетът на публичното обезпечаване мина на първо четенеМеждувременно, в края на седмицата депутатите одобриха на първо четене бюджета на Държавното публично обезпечаване за 2024 година Той е с планувани доходи от към 12.8 милиарда лева и над 24 милиарда лева разноски, като разликата от рекордните към 11 милиарда лева още веднъж ще бъде покрита посредством трансфер от държавния бюджет. Деифицитът на Национален осигурителен институт значи, че пенсии и други обществени разноски не могат да се покрият изцяло с приходи от осигуровки - проблем, който единствено ще се задълбочава.От 1 януари оптималният застрахователен приход ще се вдигне от 350 лева до 3750 лева, а минималният застрахователен приход за самоосигуряващи се лица ще нарасне от 780 лева на 933 лева в синхрон с минималната работна заплата. Работодателите към този момент ще заплащат първите два, вместо три дни от болничните на чиновниците. А от средата на идната година в бюджета на ДОО е заложен 11% растеж на пенсиите. Свързани публикации Данъчни закони: Без промени за заведенията и авторските контракти 30 ноември 2023, 19:54 Бюджет 2024 не оказва помощ за спад на инфлацията, съгласно Българска народна банка 28 ноември 2023, 16:27 Пътища, влакове, войска: планове за над 10 милиарда лева ще финансира страната през 2024 година 27 ноември 2023, 17:05 Бюджет в розово 17 ноември 2023, 09:37 България и еврото: май остана единствено инфлацията 20 октомври 2023, 09:01
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ