Бюджетът към октомври: Дефицитът се удвоява до 1.4 млрд. лв.
Бюджетният недостиг продължава да пораства и към октомври той доближава 1.4 милиарда лева или 0.8% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Така минусът съвсем се удвоява, демонстрират предварителните данни на Министерството на финансите. Те не разрешават по-задълбочен разбор, само че пък има подробна информация за септември, която демонстрира закъснение на приходите най-много по линия на Данък добавена стойност от импорт.
Бюджет 2023 или 2.5% от Брутният вътрешен продукт. От Министерството на финансите показват, че чакат в оставащите месеци до края на годината салдото да доближи планувания недостиг, т.е. през ноември и декември минусът ще набъбне с още към 3 милиарда лева
Едрата картина
Към октомври консолидираните доходи доближават 53.4 милиарда лева (почти 77% от годишния разчет). Данъчните приходи нарастват номинално по отношение на същия интервал на предходната година с 4.4 милиарда лева или с 11.6%. За цялата година е плануван растеж от 14%, т.е. в случай че няма смяна през идващите два месеца, тази година евентуално ще има несъблюдение на приходите от налози. Според финансовия министър Асен Василев " аст от 700-те милиона, които не бяха събрани от Агенция " Митници " първото шестмесечие ".
Все още не е ясно и, които съобщи пред Брюксел по проекта за възобновяване. Тези пари са планувани като доход, което значи, че на касова основа дефицитът може да се окаже по-голям от планувания. На начислена обаче (а нея гледа Европейска комисия при оценката за еврозоната) заплащанията по ПВУ не се регистрират.
Реклама
В същото време разноските към октомври доближават 54.8 милиарда лева, което е 74% от годишния план и нарастват с по-бавен ритъм - 9.1% по отношение на същия интервал на миналата година. " В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав, финансовите разноски и други ", показват от финансовото ведомство.
Данък добавена стойност към момента изостава към септември
По-подробна картина за положението на финансите на страната има с месец обратно - т.е. към септември. И то демонстрира, че има закъснение в събираемостта на данъчните приходи по отношение на плануваните за годината. Продължава да има сериозен проблем със събираемостта на най-големия приходоизточник за бюджета - Данък добавена стойност. Приходите от косвения налог са по-малко по отношение на миналогодишните с съвсем 145 млн. лева В същото време по проект тази година страната би трябвало да събере със 6.1% повече по отношение на 2022 година или съвсем милиард от горната страна.
Подобно на предишни месеци обяснението, което дават от Министерството на финансите, е обвързвано с по-малко Данък добавена стойност от импорт. Нетният размер на приходите от Данък добавена стойност от импорт към септември е съвсем 4.5 милиарда лева или с 16.1% (859 млн. лева.) по-малко по отношение на същия интервал на миналата година. А част от повода са по-ниските борсови цени на доста от вносните първични материали от трети страни, както и спад в количествата импортирани артикули (вероятно става въпрос за нефт и горива, а в по-малка степен и слънчоглед). Последното се вижда и в данните за събрани мита и митнически такси, които също са по-малко по отношение на предходната година.
За сметка на това има растеж на Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната, който е със 713 млн. лева повече по отношение на септември 2022 година (ръст от 11.1%). Спрямо предходния месец постъпленията от косвения налог са се нараснали с съвсем милиард. От Министерството на финансите показват, че възобновеният на бизнеса Данък добавена стойност към септември е в размер на над 8 милиарда лева, което е с 42.5 млн. лева (0.5 %) под възобновените суми към края на септември предходната година. Невъзстановеният данъчен заем към края на девети месец е в размер на 82.5 млн. лева - т.е. в границите на естествените равнища.
Реклама
Общо за годината данъчните доходи в държавния бюджета би трябвало да са с 13% повече по отношение на предходната година. Към септември обаче те са с едвам 5% нагоре. Освен Данък добавена стойност от импорт има закъснение и в приходите от мита, от налог дял, налог общ приход. При последния има номинално нарастване от 616 млн. лева по отношение на септември 2022 година, което е растеж от съвсем 16%, само че заложеното нарастване за цялата година е от 21%.
Свързани публикации Интервю | Асен Василев: Таксата върху съветския газ не е обвързвана с Шенген 26 октомври 2023, 14:41 Бонусът при сигнал за данъчни нарушавания може да е единствено за огромни суми 26 октомври 2023, 12:45 Нов огромен минус: бюджетът е с недостиг от 780 млн. лева през септември 2 октомври 2023, 19:41
Бюджет 2023 или 2.5% от Брутният вътрешен продукт. От Министерството на финансите показват, че чакат в оставащите месеци до края на годината салдото да доближи планувания недостиг, т.е. през ноември и декември минусът ще набъбне с още към 3 милиарда лева
Едрата картина
Към октомври консолидираните доходи доближават 53.4 милиарда лева (почти 77% от годишния разчет). Данъчните приходи нарастват номинално по отношение на същия интервал на предходната година с 4.4 милиарда лева или с 11.6%. За цялата година е плануван растеж от 14%, т.е. в случай че няма смяна през идващите два месеца, тази година евентуално ще има несъблюдение на приходите от налози. Според финансовия министър Асен Василев " аст от 700-те милиона, които не бяха събрани от Агенция " Митници " първото шестмесечие ".
Все още не е ясно и, които съобщи пред Брюксел по проекта за възобновяване. Тези пари са планувани като доход, което значи, че на касова основа дефицитът може да се окаже по-голям от планувания. На начислена обаче (а нея гледа Европейска комисия при оценката за еврозоната) заплащанията по ПВУ не се регистрират.
Реклама
В същото време разноските към октомври доближават 54.8 милиарда лева, което е 74% от годишния план и нарастват с по-бавен ритъм - 9.1% по отношение на същия интервал на миналата година. " В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав, финансовите разноски и други ", показват от финансовото ведомство.
Данък добавена стойност към момента изостава към септември
По-подробна картина за положението на финансите на страната има с месец обратно - т.е. към септември. И то демонстрира, че има закъснение в събираемостта на данъчните приходи по отношение на плануваните за годината. Продължава да има сериозен проблем със събираемостта на най-големия приходоизточник за бюджета - Данък добавена стойност. Приходите от косвения налог са по-малко по отношение на миналогодишните с съвсем 145 млн. лева В същото време по проект тази година страната би трябвало да събере със 6.1% повече по отношение на 2022 година или съвсем милиард от горната страна.
Подобно на предишни месеци обяснението, което дават от Министерството на финансите, е обвързвано с по-малко Данък добавена стойност от импорт. Нетният размер на приходите от Данък добавена стойност от импорт към септември е съвсем 4.5 милиарда лева или с 16.1% (859 млн. лева.) по-малко по отношение на същия интервал на миналата година. А част от повода са по-ниските борсови цени на доста от вносните първични материали от трети страни, както и спад в количествата импортирани артикули (вероятно става въпрос за нефт и горива, а в по-малка степен и слънчоглед). Последното се вижда и в данните за събрани мита и митнически такси, които също са по-малко по отношение на предходната година.
За сметка на това има растеж на Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната, който е със 713 млн. лева повече по отношение на септември 2022 година (ръст от 11.1%). Спрямо предходния месец постъпленията от косвения налог са се нараснали с съвсем милиард. От Министерството на финансите показват, че възобновеният на бизнеса Данък добавена стойност към септември е в размер на над 8 милиарда лева, което е с 42.5 млн. лева (0.5 %) под възобновените суми към края на септември предходната година. Невъзстановеният данъчен заем към края на девети месец е в размер на 82.5 млн. лева - т.е. в границите на естествените равнища.
Реклама
Общо за годината данъчните доходи в държавния бюджета би трябвало да са с 13% повече по отношение на предходната година. Към септември обаче те са с едвам 5% нагоре. Освен Данък добавена стойност от импорт има закъснение и в приходите от мита, от налог дял, налог общ приход. При последния има номинално нарастване от 616 млн. лева по отношение на септември 2022 година, което е растеж от съвсем 16%, само че заложеното нарастване за цялата година е от 21%.
Свързани публикации Интервю | Асен Василев: Таксата върху съветския газ не е обвързвана с Шенген 26 октомври 2023, 14:41 Бонусът при сигнал за данъчни нарушавания може да е единствено за огромни суми 26 октомври 2023, 12:45 Нов огромен минус: бюджетът е с недостиг от 780 млн. лева през септември 2 октомври 2023, 19:41
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ