Бургас. При проучването на водохранилището на замъка в средновековният град

Бургас. При изследването на водохранилището на замъка в средновековният град Русокастро е открита извънредно скъпа находка. Това оповестиха от Регионален исторически музей - Бургас . Тя съставлява неизмеримо хубав, художествено направен керамичен съд, чиято декорация е изпълнена в техниката „ сграфито “. Върху съвсем цялата му повърхнина от вътрешната страна е изобразен барс – снежен леопард. Фигурата е дълга 16 и висока 14 см. Барсът е показан в нападателна поза в ход надясно, с полуотворена паст, с извадени нокти, замахващ заплашително напред с лявата си лапа. Изключително детайлно са показани гривата, муцуната, петната по тялото, лапите, възглавничките на лапите и яростно размаханата опашка на това именито животно.

Първоначално археолозите, проучващи средновековния град, са приели, че изображението е на така наречен „ леопардов лъв “. Тези облици са присъщи за сграфито-съдовете от Византия; сходен е открит и в царската крепост в Царевец, във Велико Търново. Те съставляват изображения на лъвове, само че с петна като на леопарди. Все отново, с помощта на мнението на проф. д. изк. Константин Тотев – дълготраен съветник на археологическия екип и стеснен експерт по средновековно приложно изкуство, те са ревизирали мнението си в интерес на барс.
Без подозрение, новооткритата находка е от международна големина. Тя е датирана от археолозите от интервала сред 1350 – 1375 година.

Барс е изобразен и върху щита на Калояновия пръстен, принадлежал на върховен благородник от фамилията на Асеневци, само че който евентуално няма нищо общо със самия цар Калоян. Този пръстен е международно прочут и заради обстоятелството, че върху него е изобразено точно това свещено животно.
Все отново най-близко като аналог е едно изображение на барс върху оловен щемпел на цар Симеон Велики, от началото на Х в., което видя българският нумизмат Васил Мутафов, който е и част от проучвателския екип. Днес печатът се съхранява в частна сбирка в Съединени американски щати.
Барсът е животно, което е именито и е емблема на някои от народите от Централна Азия. Той живее в най-високите планини на Средна Азия – Алтай, Хиндукуш, Хималаите, Иранското плато. Изобразен е и върху герба на актуалната Република Татарстан.
Барсът е бил и държавен знак на великата Волжско-Камска България.
Все отново е допустимо барсът като облик да навлиза и от западните страни. Благодарение на кръстоносните походи френските, италианските и английските рицари са възприели това животно като хералдически знак.

Проучванията и в трите направления – византийска, източна и западна, не престават.
Археолозите, проучващи средновековния град Русокастро, напомнят, че и друга огромна котка – лъвът, е знак на Царство България от времето на цар Иван Шишман. Нещо повече, изправен лъв има върху една емисия монети на този български държател, а златни висулки с изображение на трите царски лъва са открити и при разкопките на хълма Трапезица в средновековната българска столица.

При изследванията на средновековния град Русокастро е открита и медна пластина с изображение на разгневен лъв, който занапред ще се проучва и ще се показа пред аудитория.
От целия съд с изображение на барс са събрани съвсем всички елементи. Разкопките не престават, и археолозите се надяват да открият фрагментите от този извънредно скъп предмет, подобен на който в актуалните български земи, а и освен, не е прочут.
Археологическите изследвания на крепостта Русокастро са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България, и се извършват от Регионален исторически музей - Бургас.