Просвещението
“Буден, само че не разсънен ”, що е то? При думата „ сомнамбул “ мнозина си показват мъж по пижама, който радостно се разхожда по покрива на къщата, протегнал ръце и затворил очи. Това обаче е неправилно разбиране – сомнамбулите работят с отворени очи. Сомнамбулизмът се назовава още лунатизъм, само че ходенето не е единствената му демонстрация. Понякога хората вършат нещо просто, като да вземем за пример да сочат към стена. Но се случва човек в това положение да се облича, да подготвя храна, да пуска музика и даже да кара кола. Епизодът продължава от няколко секунди до половин час. Всичко това стартира с патологично пробуждане в стадия на бездънен муден сън.
Съществуват два стадия на съня: бърз и муден. Те се изолират въз основа на електроенцефалограма (ЕЕГ), мускулен тонус и придвижвания на очите. По време на REM съня очите бързо се движат под клепачите. Бавният сън от своя страна също се подразделя на няколко стадия – заспиване, лек сън и бездънен муден сън (делта сън) и здрав сън. Когато дълбокият сън е ненадейно нарушен, от време на време е мъчно човек да се концентрира и да възприема съответно околната среда. Това патологично положение се назовава комплициране или синдром на интоксикация на съня и може да бъде съпроводено от много комплицирано държание. В този случай пробуденият остава в леглото, шофирайки кола или на мястото на нощната стража – където е спал. Но незабавно щом напусне това място, епизодът се класифицира като лунатизъм.
Редуват се REM и муден сън, един цикъл продължава към час и половина. В същото време при започване на нощта по-голямата част от цикъла е заета от интервалите на муден сън, а в края интервалите на бърз сън стават по-дълги. Тъй като сомнамбулизмът се демонстрира по време на най-дълбокия етап на съня, неговите епизоди нормално се появяват през първата трета от нощта.
Сомнамбулизмът се среща по-често при деца, в сравнение с при възрастни. Канадски учени следят 1400 деца от Квебек, родени през 1997–1998 година Според тях делът на децата, които вървят на сън, се усилва от 2,5 на 10 години и последователно понижава от 12 години. В юношеството заболяването изчезва и продължава единствено при няколко индивида. Сънливостта визира 2–4% от възрастното население, като към една четвърт от тях са били сомнамбули още от детството, а останалите са получили това заболяване по-късно. Не е ясно, за какво сомнамбулизмът при някои хора изчезва с възрастта, до момента в който при други не.
Експертите се пробват от десетилетия да схванат, какво предизвиква тази сънливостта. Все още не са открити връзки с други неврологични и психологични болести, макар че някои сомнамбули оповестяват за разстройства на настроението и безпокойствие.
Несъмнено има наследствено влечение към сомнамбулизъм. Около 80% от сомнамбулите имат най-малко един родственик с афективно разстройство, а сомнамбулизмът е по-често измежду децата, чийто родители (единият или двамата) също са били сомнамбули. Изследвания, извършени във Финландия, демонстрират, че случаите на детско унесеност се срещат при еднояйчни близнаци един и половина пъти по-често, в сравнение с при приятелски двойки, а измежду възрастните, пет пъти по-често. Имало опити да се намерят гени, виновни за сомнамбулизма, като има лист с претенденти, само че към момента не е допустимо да се дефинира тяхната роля в развиването на сомнамбулизма.
Смъртоносно пробуждане
Понякога чуваме, че лунатизмът е леко, доброкачествено разстройство. Болестта в действителност не вреди на децата и минава с течение на времето, само че самите възрастни сомнамбули са в заплаха и рискови за близките.
На първо място, те не управляват изцяло придвижванията си и могат инцидентно да си навредят, да се наранят или изгорят по време на готвене, да изтърван нещо тежко, да паднат по стълбите или да минат през стъклена врата. Има случаи, когато сомнамбулистите се разсънват от боязън и изскачат през прозореца. Те могат да унищожат стаята, в която се намират.
Понякога сомнамбула удря, наранява или убива човек, който спи или се намира наоколо. По предписание сомнамбулът не търси жертва, а нападна този, който го е събудил, изплашил или се опитал да го спре. Има обаче и изключения. През 1985 година случаят с 23-годишния канадец Кенет Паркс вдигнал доста звук. Заспал пред тв приемника, след което в сомнамбулично положение излязъл от къщата и минал 18 км с колата си до къщата на тъща си, който той намушкал. След тригодишни тествания правосъдните заседатели го признали за почтен.
Да, сомнамбулите също се качват зад кормилото. Ако маршрутът е прочут, пътуването може да бъде без произшествия, само че това не постоянно е по този начин. По време на сън един водач се е движил в насрещната лента и не е реагирал на никакви сигнали от другите коли. Сблъсъкът не можел да бъде избегнат, и трима души били убити.
Защо сомнамбулите убиват, не е ясно. Като предписание в реалност те не са били във омраза със своята жертва. Известен е случай, когато мъж е нападнал жена си с секира. За благополучие тя оцелява и по-късно споделя на процеса какъв прелестен, грижлив брачен партньор има, просто съвършен.
Историите за насилствените сомнамбули пораждат злокобен облик на тези хора, които се лутат с нож в ръка и търсят своята жертва. Състоянието на сомнамбула обаче по дифолт не значи жестокост и убийствата, тъй като те са извънредно редки.
Често срещани заблуди
Като всяко неясно и грандиозно събитие, сомнамбулизмът е обраснал в легенди. Освен това бъркат освен елементарните хора, само че и лекарите.
Първото неправилно разбиране е, че лунатизмът няма дневни резултати. Бавният нощен сън на сомнамбулите обаче е нарушен и доста от тях се оплаквали от дневна унесеност. Той не съпровожда други разстройства на бавния сън като синдром на неспокойните крайници или нощните събуждания. Дневната унесеност е особено свойство на сомнамбулите. Когато будните сомнамбули били изследвани по метода на транскраниалната магнитна стимулация, която ни разрешава да изследваме възбудимостта на невроните в кората на мозъка, се оказва, че те са нарушили инхибиторните вериги т.е. това е дейния развой, който потиска или предотвратява възбуждането на нервните кафези. С други думи, има съображение да се допусна „ незрялостта “ на някои невронни вериги, синапси или рецептори. По този метод клиничната демонстрация на лунатизма не се лимитира до времето за сън.
Много хора неправилно имат вяра, че сомнамбулизмът е съпроводен от епизодична амнезия. Кенет Паркс да вземем за пример не помнел, по какъв начин се е озовал в къщата на тъща си и какво е правил там. Той пристигнал на себе си, когато се надвесил над безжизненото ѝ тяло, с прерязана ръка, държейки кървавия нож. Не всички лекари обаче споделят това мнение. Невролозите от Монреал интервюирали 94 пациенти в тяхната клиника и се оказало, че по-голямата част от сомнамбулите, когато се разсънят, си спомнят, че са имали сън, в който разказват страстите, претърпяни по това време – боязън, яд, отчаяние и беззащитност. Така че няма потребност да приказваме за цялостна загуба на паметта.
Погрешни са и тези схващания, които считат, че сомнамбула е автоматизирано държание. Всъщност съзнанието работи даже по време на NREM съня и може да насочва дейностите на пациентите по време на сън.
Много сомнамбули си спомнят някакви сънообразни разсъждения след съня и тези мемоари съответстват с нощното им държание. Очевидно това сънливо мислене ги подтиква да подхващат дейности. Има доказателства, че държанието на сомнамбулите нормално е стимулирано, тъй като те вършат това, което съгласно тях незабавно би трябвало да се направи. По време на естествения сън хората не се държат по този начин.
Сънливото мислене на сомнамбулите не е сън, тъй като очите им са отворени, те дават отговор на въпросите и се ориентират на познато място. Вярно, не постоянно. Сомнамбулите, хванати зад кормилото, стоят решително и се движат независимо, само че в това време не схващат, какво желае полицията от тях.
Как да го изцелявам?
Преди да се лекува една болест, тя би трябвало да се дефинира, каква е. Сънливостта се диагностицира въз основа на клиничната история. Съня нормално е рутина, която се случва в неуместно време и заради това постоянно е неразумна и рискова. След съня пациентът съвсем не се разсънва, съзнанието му към момента е комплицирано по тази причина известно време, не помни детайлности. Лунатизмът се диагностицира, когато изяснява следеното разстройство по-добре от други нарушавания на съня и други болести, в това число неврологични или психологични разстройства, използването на опиати или други субстанции. В сложни случаи би трябвало да се употребяват полисомнография и ЕЕГ.
Няколко фактора провокират епизоди на лунатизъм при предразположени хора – извършения, осъществявани през нощта, висока температура или неприятен сън. Човек може да се разсъни от от време на време придвижване на краката по време на сън и сънна апнея (това са къси прекъсвания в дишането, които нарушават бавния сън). Възможно е също по този начин лунатизмът да бъде предизвикан от някои медикаменти. Ето за какво превантивните ограничения са явни – не спортувайте преди лягане и спете задоволително. Липсата на сън е противопоказана за сомнамбулите, както и стресът. Освен това те би трябвало да се въздържат от опиати и алкохол.
Добре е при подобен човек да се отстранен нежните предмети от стаите, да заключите прозорците и външните порти през нощта. Заключването на човек в стаята, не се предлага заради заплаха от пожар, изключително в случай че това е дете.
По отношение на лекуването, нито един способ към момента не е минал цялостни клинични изпитвания. Сега обаче се практикуват три метода – внушаемост, следено събуждане и медикаментозна терапия. Хипнозата може да бъде ефикасна за деца и възрастни с продължителен сомнамбулизъм. Има малко данни за сполучливото използване на този способ. В едно изследване 36 пациенти (17 дами и четири деца на възраст от 6 до 16 години) са получили една или две сесии на внушаемост. След това към половината от пациентите не са се оплаквали от нарушавания на съня цялостен месец, 42% това траяло година и половина и 40,5% – пет години.
Планираното пробуждане работи добре за децата, само че родителите постоянно разсънват детето към 15 минути преди нормалното време на лунатизъм.
Нарушение на съня и будността
Лунатизмът се смята за разстройство на бавновълновия сън и разстройство на пробуждането. Има причини в интерес на всяка от тези гледни точки.
Бавният сън на сомнамбулите постоянно се прекъсва и ЕЕГ записва тези спирания, даже в случай че няма епизоди на лунатизъм. В същото време броят на събужданията на другите стадии на съня не се трансформира.
Когато здравите хора заспиват след дълготрайно отнемане от сън, от ден до един и половина, техният REM сън е по-дълбок, по-дълъг и по-силен от нормално. Сомнамбулите, въпреки това, се разсънват по-често в такава обстановка. При здрави хора лишаването от сън не провокира лунатизъм.
Сомнамбулизмът е пробуждащо се разстройство. Човек не може да бъде наименуван задремал, защото очите му са отворени и той прави комплицирани дейности, само че се движи и се усеща не както би трябвало. Според данните на ЕЕГ съзнанието на сомнамбулите при пробуждане от муден вълнен сън е комплицирано, което демонстрира промени в реактивността на кората. Следователно, сходно пробуждане, инцидентно или съзнателно, може да предизвика офанзива на лунатизъм при предразположени хора.
Според ЕЕГ, сомнамбулите по време на епизод са сред муден сън и бодрост, те не могат да бъдат наречени изцяло будни, защото съзнанието им е комплицирано или изцяло заспало, защото поддържат връзка със света към тях.
Как можете да спите и да се събуждате по едно и също време, не би трябвало ли тези положения да се изключват взаимно? Сега става известна теорията за локалния сън, съгласно която не целият мозък спи, а единствено някои от неговите отдели или невронни мрежи. Защо не? Много хора приказват насън, всички знаят това. И още веднъж се обръщаме към резултатите от ЕЕГ, които по време на един от епизодите посочили, че клетките на моторната кора и цингуларната извивка са дейни и могат да причинят комплицирано двигателно държание. В този миг обаче предната и теменната кора, (асоциативните области на мозъка виновни за съзнателното движение) спят. По този метод контролът на придвижването при сомнамбулите е неподходящ. Учените имат вяра, че сомнамбулизмът може да е резултат от едновременното активиране на кортикалните невронни мрежи, участващи в съня и в бодрост.
Дневните признаци на сомнамбул
Един от сериозните проблеми, пред които са изправени лекарите, в това число криминалистиката, е изследването и диагностиката на сомнамбулизма. Необходимостта от осъществяване на всички проучвания върху спящи хора го усложнява доста. Би било хубаво да се намерят маркери за държание, характерни за изцяло будните сомнамбули. Тази задача била сложена от швейцарски и английски невролози под управлението на Олаф Бланк, професор в Политехническия университет в Лозана.
При избора на маркер учените изходили от обстоятелството, че по време на сън сомнамбула автоматизирано управлява придвижването и неговото умишлено ръководство. Ако такова противоречие се демонстрира с ненапълно пробуждане, то може да е особено за цялостна бодрост. Тогава будните сомнамбули ще извършват комплицираните придвижвания по-добре от здравите. За да извършите това, мозъчната кора би трябвало да бъде натоварена с някакъв тип когнитивна задача – декламация, фина моторика или решение на аритметични образци. Тъй като кората е включена в контрола на придвижванията, нейната частична претовареност визира ходенето, скоростта се трансформира и стъпката става асиметрична. Този резултат е добре изследван и може да се оприличи на положението, когато човек не върви в цялостно схващане.
Дисоциацията сред придвижването и когнитивната активност било изследвана от професор Бланк и сътрудниците му. Човекът бил затрупан със датчици и подложен на специфична платформа. На стената пред него имало екран с размери 3,2 на 2,35 м, на който субектът виждал аватара си в човешки растеж. Задачата на участника е да докара аватара до виртуалната цел – цилиндър, ситуиран в една от четирите точки на разстояние 1,8 м от индивида. За задачата участникът вървял по платформата, а фигурата на екрана повтарял придвижванията си в действително време, само че с друга акуратност. При някои проби траекторията на виртуалното тяло систематично се измествало наляво или надясно с 5, 10, 15 или 30 °, тъй че участникът трябвал непрекъснато да компенсира отклонението. Тестът се смята за приключен, когато аватарът доближи целевата линия, без значение дали е достигнал задачата.
В опита взели участие седем мъже-сомнамбули на възраст от 13 до 39 години и единадесет здрави мъже на сходна възраст. Като начало им било препоръчан блок от 88 теста, като при 24 контролни теста аватарът следвал верния курс, в останалите се отклонявал под разнообразни ъгли. Всички субекти посочили сходни резултати в тези проби. Те вървяли с почти идентична скорост и улучили тъкмо задачата.
Изследователите вярвали, че тяхната пробна система ще помогне да се разбере същността на лунатизма и да се усъвършенства диагнозата, като го създадат по-лесен и по-икономичен за лекуване. Тогава няма да има потребност обекта да го лишавате от сън или да му давате да приема опиат.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
