Euractiv: Макрон и Орбан призоваха ЕС да „подкрепи активно“ ядрената енергетика
Брюксел. Група от седем европейски водачи, ръководена от френския президент Еманюел Макрон и унгарския министър председател Виктор Орбан, прикани преди срещата на върха на Европейски Съюз в четвъртък (25 март) Европейската комисия да спре да пречи на развиването на нуклеарната енергетика и вместо това да обмисли способи за включване на атомната сила в разпоредбите на Европейски Съюз за зелено финансиране, оповестява Euractiv .
В писмо, адресирано до изпълнителната власт на Европейски Съюз, седмината водачи намерено обявиха поддръжката си за нуклеарната енергетика при осъществяването на климатичните цели на Европейски Съюз.
„ Убедени сме, че всички налични технологии с нулеви и ниски излъчвания, които способстват за неутралността на климата... би трябвало да бъдат освен приети, само че и интензивно подкрепяни от Европейския съюз “, пишат те.
„ Това е изключително годно за нуклеарната енергетика, чието развиване е една от главните цели на Договора за основаване на Общността Евратом, задължаващ институциите на Европейски Съюз да я разпространяват “, се споделя в писмото от 19 март.
Сред подписниците са водачите на Чешката република (Андрей Бабиш), Франция (Еманюел Макрон), Унгария (Виктор Орбан), Полша (Матеуш Моравиек), Румъния (Флорин Кожу), Словакия (Игор Матович) и Словения (Янез Янша).
Австрия и Германия са срещу нуклеарната сила, като показват екологичните опасности, подбудени от радиоактивните боклуци.
Ядрената сила също по принцип е изключена от таксономията на зелените финанси на Европейски Съюз заради критериите „ Не нанасяйте забележителна щета “, които възпрепятствяат технологиите да получават екологичен капиталов етикет, в случай че подкопават екологичните цели като попречване и надзор на замърсяването.
Но в писмото се твърди, че изборът на нуклеарна сила е решение, което всяка страна от Европейски Съюз е свободна да вземе, „ при взаимно почитание и без значение от политическия избор на другите държави-членки “.
Полша, Чехия и България възнамеряват да построят нови нуклеарни реактори, с цел да понижат зависимостта си от въглища и да изпълнят климатичните цели на Европейски Съюз. Франция от своя страна започва амбициозна стратегия за подмяна на някои от застаряващите си нуклеарни централи с ново потомство водни реактори под налягане, наречени EPR. Финландия и Англия също имат EPR в развой на създаване, само че разноските набъбнаха на фона на закъснения и проблеми с сигурността.
Разходите за финансиране на нови нуклеарни уреди са възходяща грижа за промишлеността. Миналият месец лобистката група за нуклеарна промишленост Foratom изрази опасения, че нуклеарната енергетика рискува да бъде изключена от правилника на Европейски Съюз за устойчива финансова таксономия.
„ Големият проблем за нас с таксономията е, че тя ще разреши на допустимите компании да имат достъп до облигации и фондове, които имат по-нисък лихвен % “, сподели Джесика Джонсън, шеф по връзките във Foratom, комерсиалната асоциация, представляваща нуклеарната промишленост в Брюксел.
„ Това значи, че разноските за финансиране биха могли да бъдат по-ниски, в случай че имат достъп до тези средства, защото размерът на лихвите, които ще би трябвало да върнат, е доста по-малък “, сподели тя пред публицисти по време на онлайн брифинг за пресата на 9 февруари.
В писмото си седемте водачи показаха опасения, че политиките на Европейски Съюз сега лимитират развиването на нови атомни централи и приканват за основаване на „ подобаваща рамка за ново строителство на нуклеарни уреди “.
„ Призоваваме Европейската комисия да подсигурява, че енергийната и климатичната политика на Европейски Съюз дава отговор на всички пътища към климатична индиферентност според правилото на софтуерна индиферентност “, пишат подписалите.
„ В този подтекст всички налични и бъдещи технологии с нулеви и ниски излъчвания би трябвало да бъдат третирани еднообразно във всички политики, в това число таксономия на устойчивите вложения, за реализиране на индиферентност на климата до 2050 година “, се споделя в него.
Преводи редакция: Иван Христов
В писмо, адресирано до изпълнителната власт на Европейски Съюз, седмината водачи намерено обявиха поддръжката си за нуклеарната енергетика при осъществяването на климатичните цели на Европейски Съюз.
„ Убедени сме, че всички налични технологии с нулеви и ниски излъчвания, които способстват за неутралността на климата... би трябвало да бъдат освен приети, само че и интензивно подкрепяни от Европейския съюз “, пишат те.
„ Това е изключително годно за нуклеарната енергетика, чието развиване е една от главните цели на Договора за основаване на Общността Евратом, задължаващ институциите на Европейски Съюз да я разпространяват “, се споделя в писмото от 19 март.
Сред подписниците са водачите на Чешката република (Андрей Бабиш), Франция (Еманюел Макрон), Унгария (Виктор Орбан), Полша (Матеуш Моравиек), Румъния (Флорин Кожу), Словакия (Игор Матович) и Словения (Янез Янша).
Австрия и Германия са срещу нуклеарната сила, като показват екологичните опасности, подбудени от радиоактивните боклуци.
Ядрената сила също по принцип е изключена от таксономията на зелените финанси на Европейски Съюз заради критериите „ Не нанасяйте забележителна щета “, които възпрепятствяат технологиите да получават екологичен капиталов етикет, в случай че подкопават екологичните цели като попречване и надзор на замърсяването.
Но в писмото се твърди, че изборът на нуклеарна сила е решение, което всяка страна от Европейски Съюз е свободна да вземе, „ при взаимно почитание и без значение от политическия избор на другите държави-членки “.
Полша, Чехия и България възнамеряват да построят нови нуклеарни реактори, с цел да понижат зависимостта си от въглища и да изпълнят климатичните цели на Европейски Съюз. Франция от своя страна започва амбициозна стратегия за подмяна на някои от застаряващите си нуклеарни централи с ново потомство водни реактори под налягане, наречени EPR. Финландия и Англия също имат EPR в развой на създаване, само че разноските набъбнаха на фона на закъснения и проблеми с сигурността.
Разходите за финансиране на нови нуклеарни уреди са възходяща грижа за промишлеността. Миналият месец лобистката група за нуклеарна промишленост Foratom изрази опасения, че нуклеарната енергетика рискува да бъде изключена от правилника на Европейски Съюз за устойчива финансова таксономия.
„ Големият проблем за нас с таксономията е, че тя ще разреши на допустимите компании да имат достъп до облигации и фондове, които имат по-нисък лихвен % “, сподели Джесика Джонсън, шеф по връзките във Foratom, комерсиалната асоциация, представляваща нуклеарната промишленост в Брюксел.
„ Това значи, че разноските за финансиране биха могли да бъдат по-ниски, в случай че имат достъп до тези средства, защото размерът на лихвите, които ще би трябвало да върнат, е доста по-малък “, сподели тя пред публицисти по време на онлайн брифинг за пресата на 9 февруари.
В писмото си седемте водачи показаха опасения, че политиките на Европейски Съюз сега лимитират развиването на нови атомни централи и приканват за основаване на „ подобаваща рамка за ново строителство на нуклеарни уреди “.
„ Призоваваме Европейската комисия да подсигурява, че енергийната и климатичната политика на Европейски Съюз дава отговор на всички пътища към климатична индиферентност според правилото на софтуерна индиферентност “, пишат подписалите.
„ В този подтекст всички налични и бъдещи технологии с нулеви и ниски излъчвания би трябвало да бъдат третирани еднообразно във всички политики, в това число таксономия на устойчивите вложения, за реализиране на индиферентност на климата до 2050 година “, се споделя в него.
Преводи редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ