Броят часове, прекарани в изучаване на дадена наука в училище,

...
Броят часове, прекарани в изучаване на дадена наука в училище,
Коментари Харесай

Ако училищата сами избираха какво да учат...

Броят часове, прекарани в проучване на дадена просвета в учебно заведение, не са най-важният аршин за знанията на учениците. Но несъмнено са показателни за просветителната политика на страната.

Къде се подрежда България по отношение на останалите в Европа демонстрира отчет на Образователната, аудиовизуална и културна изпълнителна организация на Европейски Съюз, оповестен на 7 юни. Той проучва 43 просветителни системи през образователната 2017/2018 година.

За другите страни годините наложително учебно обучение варират сред 8 и 12, а България - страната с рекордно дълга лятна почивка за началния курс (15 седмици) - се подрежда измежду последните по сбор наложителни образователни часове (под 7 600), дружно с Латвия, Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора.

Лидерът - Холандия - обезпечава над 11 хиляди часа, само че там и годините на образование са повече. 11 хиляди са те в заемащата второто място Дания, над 10 хиляди са в Белгия.

В множеството европейски просветителни системи най-продължителната степен е началната . Не е по този начин в България. Докато в 2/3 от страните началната степен продължава 5 или 6 години, у нас са определени 4 години за завършването ѝ. Прогимназията е 3 или 4 години (в България те са три).

В някои страни локалните управляващи и/или учебните шефове имат известна независимост да решат какъв брой часа да посветят на проучването на даден наложителен предмет и по този начин да се съобразят с индивидуалните потребности на учениците си.

Видовете еластичност, които обезпечават системите, са отвесна и хоризонтална . В първия случай националните просветителни управляващи показват общия брой часове, в които би трябвало да се учи даден предмет в границите на повече от една образователна година, без да дефинират точното систематизиране на тези часове. По-свободна е системата в Естония, Литва (по отношение на началното образование), Холандия, Финландия, Швеция, Исландия и Норвегия. В Чехия отвесна еластичност има за повече от 80% от образователното време.

В някои страни отвесната еластичност се отнася за цялата степен на обучение (напр. в Чехия, Холандия и Норвегия), в други - единствено за някои класове в границите на степента. Във Финландия, да вземем за пример, комбинацията от класове зависи от това за кой образователен предмет се ползва тя. Там системата дава опция и учебните заведения да стартират всеки наложителен предмет с отвесна еластичност от първи клас, само че би трябвало да са въвели първия непознат език най-късно до трети клас, втория непознат език - до шести клас, обществените науки - до четвърти клас, домашна стопанска система (вкл. готвене, шиене, ръководство на фамилен бюджет и т.н.) до седми клас.

В България няма нито отвесна, нито хоризонтална еластичност.

Хоризонталната се появява, когато централните просветителни управляващи дефинират единствено общия брой образователни часове и наложителните образователни предмети в границите на една образователна година, а локалните управляващи или самите учебни заведения по-късно решават как да разпределят времето за проучване на всеки предмет.

В две просветителни системи има цялостна хоризонтална еластичност: Англия (Уелс) и Холандия. Правителството в Уелс, да вземем за пример, дефинира минималното общо време за всеки клас, само че от учебните заведения зависи по какъв начин ще го разпределят сред предметите. В Холандия условието за най-малко часове е несъмнено в границите на просветителна степен и учебните заведения имат цялостната независимост да ги разпределят както сред предметите, по този начин и сред класовете.

Часовете по четене, писане и литература  (у нас Български език и литература) нормално заемат най-големия дял от образователното време във всички просветителни степени, само че преобладават изключително мощно в началната. На това равнище наложителните часове по дисциплината са приблизително 26%. Процентът варира сред 15 и 38% в другите страни. В България той е 29% в началния курс и двойно по-малко след края му.

Математиката е на второ място по брой часове в началния курс и, сходно на родния език, те понижават в идващите стадии в интерес на естествените науки и непознатите езици.

Средно към 18% от часовете в началния стадий са отделени за математика в европейските просветителни системи. В Дания и Гърция те заемат 14% от общото време, в България - 16%, до момента в който в Португалия - 26%. В 3/4 от просветителните системи делът е сред 17 и 19%. Освен Португалия, Германия, Франция, Хърватия и Сърбия се отличават с многото часове, които посвещават на математиката в учебно заведение.

Средно часовете за математика в началния курс са 670, с 277 по-малко, в сравнение с за четене, писане и литература. В това отношение България е на дъното с 300 часа образование по математика в началните класове . За съпоставяне - в Португалия те са 1 310. В половината просветителни системи целесъобразния брой часове е 503.

В идната учебна степен те са приблизително 477 за тази група предмети, с 83 по-малко, в сравнение с за четене, писане и литература. Тук, в прогимназиалните класове, страната ни още веднъж не е измежду първенците - 11%. Толкова дребен е процентът единствено в Турция и Кипър. Броят на часовете  - 441, е еднакъв на този в Чехия, където делът за математика 12%.

За разлика от родния език и математиката, за които часовете понижават всяка по-горна учебна степен, при естествените науки, които включват физика, химия, биология , науки за околната среда и екология, тенденцията е противоположната.

Средно за тях се отделят под 8% в началния курс. Процентът доближава 13 (и към този момент е еднакъв на математиката) в прогимназията. Над половината просветителни системи в Европа отделят 7% или по-малко за тези предмети в началния курс, в контраст на Гърция, където за тях се дават 12% от образователното време. В други страни с висок % (Чехия, Хърватия, Австрия, Швеция, Босна и Херцеговина, Лихтенщайн и Черна гора) тук са включени и часовете по обществени науки и технологии.

България е под междинните проценти. Страната ни обезпечава 5% в началния курс и 10% от времето в прогимназиалния за естествени науки.

Всъщност, в случай че погледнем броя на часовете, ще установим, че България е на дъното в началния курс и то не с пренебрежимо дребен брой часове. У нас те са 53. Преди нас е Дания с над двойно повече - 111, а трета в обратна посока е Румъния със 114 часа.

Часовете за естествени науки нарастват сензитивно в България в прогимназията - 417 и тук към този момент изпреварваме някои европейски страни, само че не и в случай че часовете от двете степени се сумират.

Обяснението за дребния брой часове на създателите на отчета е, че част от часовете (за първи и втори клас) са включени в групата на обществените науки.

Социалните науки включват предметите история, география, обществени и политически науки, философия, гражданско обучение. В 3/4 от просветителните системи се отделят по 5% за тях от общото време. Обучението по тях нормално стартира малко по-късно, не от първи клас и постоянно е интегрирано в други предмети. Тежестта на обществените науки се усеща по-осезаемо в прогимназията, само че въпреки всичко времето за тях е по-малко, в сравнение с за проучване на непознати езици.

В повече от половината просветителни системи с избран най-малък брой часове за обществени науки, процентът за тях е сред 8% и 11% от общите наложителни часове в прогимназията.

В България процентът е еднакъв на този за естествените науки - 5% в началния стадий и 10% в прогимназиалния и в случай че погледнем броя часове, още веднъж сме на дъното.

Хърватия, Словения и Албания са измежду страните, където на обществените науки се дава по-голяма тежест. България демонстрира през годините, че значимостта на тези предмети понижава - по отношение на 2014/2015 година часовете са по-малко. В прилежаща Румъния, в противен случай, те се усилват.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР