Броени дни след изборите се видя, че политиците водят страната

Броени дни след изборите се видя, че политиците водят страната към следващата задънена улица. На вота стана ясно, че политическата сцена ще бъде обитаема със същите артисти, както в предишния парламент.

Широкото съдружно ръководство още веднъж е неизбежно, в случай че желаеме държавно управление. Всички признават тези действителности и се кълнат, че би трябвало да имаме постоянен кабинет и парламент, с цел да проработи обикновено страната. В същото време обаче подкараха нещата по този начин, като че ли не им пука дали ще се откри излаз от спешното състояние.

Първо, ГЕРБ, които завоюваха изборите и в този момент би трябвало да поемат бремето на властта. След вота Бойко Борисов се ангажира, че ще търси за коалиция всички, които имат вяра, че България би трябвало недвусмислено да поддържа Украйна в борбата й против съветската експанзия – както вършат съдружниците ни в Европейски Съюз и НАТО.

Директно сподели, че не може да ръководи с Движение за права и свободи, „ Възраждане “ и БВ. Така остави вратата отворена единствено към Политическа партия и Демократична България, които дори подкани да не се „ стаяват “, тъй като нови избори са преференциални единствено за Москва.

Тогава за какво продължава непрестанно да размахва бухалката против тези, които сякаш кани в ръководството? И след вота не стопира да се оплаква, че някогашните ръководещи са „ счупили страната “. А цялото му партийно обграждане редовно обикаля медиите, с цел да изяснява, не кабинетът „ Петков “ е родил „ най-големите корупционни схеми и работеше за ползите на Путин “ (както повтаря на висок глас някогашният енергиен министър Делян Добрев).

Какво излиза? Твърдиш, че ще правиш антипутинска коалиция, дори си набелязал кой да влезе в нея; в това време, не спираш да обвиняваш мечтаните съдружници, че са окрали страната, освен това в интерес на Кремъл!

Сериозно, какво чака Борисов да се получи? И чака ли изобщо нещо да се получи? Едва ли.

Ако няма късмет с Политическа партия и Демократична България, тогава му остават единствено Движение за права и свободи и „ Възраждане “. С проруската партия на Костадин Костадинов номерът с евроатлантическата коалиция не може да стане.

А съюз с придвижването, в каквато и да било форма, единствено ще удостовери съмненията, че Борисов и Доган работят един до друг. Какво му остава тогава на герберския водач? Да установи неуспеха си с мандата, да упрекна за това Политическа партия и Демократична България, тъй като не са склонили да не помнят греховете му, и да закара партията си на последващи избори с вярата, че съперниците му ще отслабнат още повече.

И нищо чудно този проект да сработи. Всъщност събитията се стичат по този начин, че и Политическа партия няма добър вид, каквото и да стане.

Лидерите й Кирил Петков и Асен Василев към този момент дадоха да се разбере, че няма метод да ръководят дружно с Борисов. Добре, не желаят да прегазят правилата си и ангажименти-те, които поеха към поддръжниците си, това е разбираемо. Какво обаче ще вършат, когато герберите захвърлят първия мандат и по силата на конституцията отговорността за държавно управление и парламентарно болшинство се трансферира върху Политическа партия?

Само с някогашните им сътрудници Българска социалистическа партия и Демократична България не могат да ръководят. Няма да се получи, даже и да привлекат „ Български напредък ” на Стефан Янев, който евентуално ще бъде вътрешният човек на президента Румен Радев в Народното събрание.

Ако се решат въпреки всичко да поемат кормилото на страната, ще останат напълно на милостта на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Хората на Борисов и Доган могат да поддържат едно ново държавно управление на Политическа партия под предлога, че евроатлантическото бъдеще на България го постанова.

И след това с гласовете си в Народното събрание да трансфорат подобен кабинет в кукла на конци. Ако Петков и Василев откажат да ръководят и върнат втория мандат, тогава обаче ще се изложат на офанзиви, че тласкат страната към избори.

Положението им е нежелано, само че отводът от съдействие с ГВРБ и Движение за права и свободи и нови избори при всички случаи за тях е по-добрата опция.

Реклама

Така, в случай че се стигне до трети мандат, Румен Радев ще се изправи пред доста забавна алтернатива.

Конституцията му разрешава да даде мандата на който пожелае. В реалност разновидностите му са напълно лимитирани. На Българска социалистическа партия не може – три пъти го е правил и три пъти социалистите се провалиха. БВ не е опция – прекомерно е дребна парламентарната й група, с цел да бъде мандатоносител.

Да не забравяме и общото минало на президента със Стефан Янев, който работеше за него като длъжностен министър председател. Да му даде мандата ще бъде все едно да го даде на себе си. За „ Възраждане ” няма смисъл да приказваме.

Радев отнесе толкоз рецензии от началото на войната, че работи за Кремъл, че да даде властта проруска партия би означавало да се закопае самичък.

Остава Демократична България. Десницата примира от предходната година насам за шанса да сглоби постоянно държавно управление. Водачите й се скъсаха да изясняват, че страната може да се ръководи единствено с необятна коалиция и по тази причина е належащо да се възвърне политическият разговор. Е, хайде да забележим по какъв начин ще се схванат с ГЕРБ и Движение за права и свободи.

Сериозно, по какъв начин ще стане тази работа?

Преди няколко месеца, когато желаеха да сдобрят хората на Слави Трифонов и Кирил Петков, десните прилагаха следния способ – мъчеха се да съберат враждуващите страни на една маса и да ги отклонят от токсичната замяна на обвинявания кои е по-голям мафиот.

И в този момент ли ще вършат същото – само че този път с ГЕРБ и Движение за права и свободи от едната страна, Политическа партия и Българска социалистическа партия от другата? Как ще оправдаят това пред някогашните си съдружници? И без това връзките им с тях не са изключително положителни.

Всъщност в Демократична България осъзнават, че никаква настройка в Народното събрание няма късмет. Затова занапред прокарват тезата, че не може евроатлантическото ръководство да се съчетае с корупцията, т.е. с ГЕРБ.

С останалите обединения също нищо няма да се получи. „ Възраждане “ се разгласи за лично държавно управление. Така на процедура призна, че не чака никой да я потърси за поддръжка и ще работи за имиджа на безкомпромисна със статуквото партия, който пробутва на гласоподавателите.

Що се отнася до Българска социалистическа партия, левицата в този момент се тресе от следващата борба за поста на соцлидера Корнелия Нинова. В тази връзка през февруари 2023 година следва партиен конгрес, които за социалистите е надалеч по-голям, в сравнение с нищожната опция да се сформира държавно управление.

Остава единствено Стефан Янев, който в буйното си предпочитание да ръководи още веднъж стартира смешната догадка за „ държавно управление на супер малцинството “, т.е. на неговата партия. Едва ли обаче някой гледа на БВ по различен метод с изключение на като на нечия патерица.

Безизходицата в политическа обстановка се вижда с просто око и явен излаз към този момент няма. Не наподобява някой да е податлив на фрапантни отстъпки, по-скоро дори върви към по-силно сгъстяване на позициите.

Това е напълно разумно, в случай че обществено приказваш за парламент и държавно управление, а скритом очакваш нови избори, за които би трябвало да представиш като праволинеен и непреклонен.

Всъщност никой от политиците няма интерес от държавно управление. Само жителите имат, само че тях кой ли ги пита…

Публикация на „ Сега ”, заглавието е на Narod.bg