Дипломацията на канонерките няма да съживи замиращата мощ на Великобритания, каквото и да мисли Джонсън
Британският специалист Патрик Кокбърн , профилиран в разбори за Ирак, Сирия и войните в Близкия изток, осъжда в изданието Independent блъфа на Лондон в Черно море. Според него и в други спорове английското държавно управление не схваща изцяло в какви рисковани инициативи се включва. Изпращането на унищожител в оспорвани води е доста рисков алегоричен жест.
Няколко месеца преди експлоадирането на първата война в Персийския залив през 1991 година, починалият ми другар Кристофър Хичънс взе участие в телевизионна стратегия, в която той подлага на критика остро артиста Чарлтън Хестън, който мощно поддържа бомбардировките над Ирак. Хичънс помоли Хестън да изброи страните - по посока на часовниковата стрелка, започвайки от Кувейт - които имат общи граници с Ирак. „ Кувейт, Бахрейн, Турция, Русия, Иран “ - отговори Хестън, евентуално изненадвайки доста хората в Русия и Бахрейн.
„ Ако ще бомбардирате някоя страна, първо би трябвало да разберете къде е тя “ - отговори Хитчънс, нокаутирайки събеседника си. Хестън гневно, само че изцяло на вятъра, се опита да отбрани репутацията си, потвърждавайки, че е бил афектиран.
Тогава тази словесна битка провокира много насмешки против Хестън. И си я припомних още веднъж тази седмица, когато политици, пенсионирани военни и разнообразни коментатори и наблюдаващи обсъждаха решението да изпратят съвременен английски унищожител вид 45 HMS Defender край брега на Крим. Целта на изпращането беше да покаже, че Обединеното кралство не признава законността на анексията на Крим през 2014 година от Русия. Чудя се какъв брой от тези хипотетични специалисти, подкрепили решението на държавното управление на Обединеното кралство, биха могли да преминат по този начин наречения „ тест на Хестън “ и да посочат страните, граничещи с Черно море.
Едва ли би трябвало да изненада някого, че руснаците видяха умишлена провокация в появяването на разрушителя HMS Defender край крайбрежията на Крим, тъй като той първо измина 6000 благи от брега на Англия, след което да направи поход от Одеса до Грузия. Фактът, че на борда на разрушителя имаше публицисти, свидетелства, че английското държавно управление в действителност е желало да показва пред света новата военна позиция " напред " на Англия.
Британското държавно управление изясни, че изпращането на боен транспортен съд във водите директно край крайбрежията на Крим е акт на взаимност с Украйна и проява, че интернационалната общественост не признава анексията на Крим от Русия. Това са изцяло оправдани претекстове, само че Русия няма да се откаже от Крим - в случай че, несъмнено, не загуби във войната против Съединени американски щати и НАТО. Това не значи, че анексията на Крим би трябвало да бъде приета, само че решението да се употребява боен транспортен съд за дипломатическо изказване крие ненужни опасности.
Вместо да показва възобновление на английската мощност, безсмисленият конфликт край крайбрежията на Крим разкри рисковото лековерие в основата на английската политика. Това, че е блъф, стана ясно през цялото време. Следователно, вместо да сплаши съперника, жестът провокира енергична реакция, предопределена да разкрие този блъф. Сега руснаците могат да заплашат, че ще бомбардират идващия английски транспортен съд, който се осмели да следва пътя на HMS Defender, знаейки сигурно, че това няма да се случи. Опасността е, че в случай че това се случи, ще бъде мъчно да се потисне сходна изразителност.
Разрушителят HMS Defender в този момент ще се причисли към ударната група на английския флот, която включва новия самолетоносач HMS Queen Elizabeth, с цел да отплава в следеното от Китай Южнокитайско море. Непосредствена военна борба е малко евентуално. Винаги обаче има заплаха проявата на мощ - изключително в случай че тази мощ е по-ниска от тази на врага - да предизвика, вместо да възпира врага от нападателни дейности.
За разлика от формулата на президента Теодор Рузвелт за сполучлива империалистическа интервенция, противоположният метод на Борис Джонсън е „ да говорите високо, само че въпреки всичко да държите дребна сопа в ръцете си “. За да не се трансформира сходна политика в злополучие, е належащо евентуалният зложелател да се държи сдържано и да не желае да се възползва от военното си предимство.
В случая с Украйна и Русия има и други рискове. Твърде доста изразителност по отношение на отбраната на Украйна може да сътвори у Киев усещането, че Съединени американски щати, НАТО и Англия са подготвени да се борят с Русия за Украйна, макар че случилото се от 2014 година ясно демонстрира, че това няма да стане. Междувременно връщането към традицията отпреди Първата международна война да се употребяват канонерки (малък транспортен съд с оръдия) за правене на дипломатически изказвания усилва риска от инцидентна борба или прекомерно бурна военна реакция.
В случая на Англия и Русия съществува огромен риск от невъздържание, защото и двете страни са били огромни империи в не прекомерно далечното минало. Въпреки че от този момент те отслабнаха доста стопански и политически, тези две страни се водят от хора, които обичат да разиграват патриотичната карта и не могат да търпят оскърбление.
Краткият конфликт сред Англия и Русия край крайбрежията на Крим може да остане в историята единствено като незначителна записка под линия, само че епизодът основава доста притеснителна картина за моделите на държание на английското държавно управление вътре и отвън границите му. И в двата случая разликата сред претенциите и действителността се задълбочава, както се вижда от кавгата към Северноирландския протокол.
Брекзит трябваше да закрепи властта на Обединеното кралство върху личното му бъдеще и до известна степен даже върна свободата на деяние - най-положителният образец за това беше създаването и всеобщото внедряване на ваксина против ковид. Но с изключение на имунизацията, английската страна заплаща доста висока цена за Брекзит във връзка с загубата на политическа власт заради напрежението с Европейския съюз и разединението в самото Обединено кралство.
Невероятната подигравка е, че Джонсън, който беше водач на придвижване, търсещо възобновяване на английския суверенитет, трябваше да подпише съглашение, което в този момент ръководи интернационалната граница в Обединеното кралство. Трудно е да си представим по-очевиден отвод от народен суверенитет. Не е изненадващо, че синдикалистите в Северна Ирландия бяха надълбоко шокирани.
Джонсън и неговото държавно управление се радват на непрекъснати разногласия с Европейския съюз, тъй като тези разногласия им разрешават да " бият патриотичните барабани " и да упрекват Брюксел. Те обаче не могат да си разрешат този спор да стане в действителност сериозен, защото в този случай - както сподели сагата за отделянето на Обединеното кралство от Европейския съюз - ще стане ясно, че всички мощни карти са в ръцете на Брюксел. В спор за Северноирландския протокол най-хубавият резултат за Обединеното кралство ще бъде, в случай че Европейски Съюз откри за преференциално да не реализира решителна победа над британците.
През последните пет години Англия стана по-слаба нация, макар че продължава да се преструва, че нейната мощност нараства. И това напрежение ще остане в основата на английската политика от Белфаст и Севастопол до Южнокитайско море, макар всички опити да се потвърди друго.
Джонсън усили пропастта сред действителното и мнимото място на Англия в света, само че това не е нещо ново. Аз отбелязвам войните в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия в продължение на повече от 20 години и в нито един от тези случаи английското държавно управление не разбираше изцяло в какво се забърква. Единствената съществена цел във всички тези акции беше да се показва на американците, че Англия е заслужен съдружник.
Исках да имам вяра, че английското държавно управление към момента би трябвало да има някаква скрита тактика, която не можех да схвана, само че когато бяха оповестени резултатите от следвоенните публични следствия, те демонстрираха невероятна степен на незнание от страна на политиците и длъжностни лица, издали заповедите за тези интервенции. Чарлтън Хестън не би почувствал разстройване в компанията на тези чиновници.
Превод : Ганчо Каменарски
Няколко месеца преди експлоадирането на първата война в Персийския залив през 1991 година, починалият ми другар Кристофър Хичънс взе участие в телевизионна стратегия, в която той подлага на критика остро артиста Чарлтън Хестън, който мощно поддържа бомбардировките над Ирак. Хичънс помоли Хестън да изброи страните - по посока на часовниковата стрелка, започвайки от Кувейт - които имат общи граници с Ирак. „ Кувейт, Бахрейн, Турция, Русия, Иран “ - отговори Хестън, евентуално изненадвайки доста хората в Русия и Бахрейн.
„ Ако ще бомбардирате някоя страна, първо би трябвало да разберете къде е тя “ - отговори Хитчънс, нокаутирайки събеседника си. Хестън гневно, само че изцяло на вятъра, се опита да отбрани репутацията си, потвърждавайки, че е бил афектиран.
Тогава тази словесна битка провокира много насмешки против Хестън. И си я припомних още веднъж тази седмица, когато политици, пенсионирани военни и разнообразни коментатори и наблюдаващи обсъждаха решението да изпратят съвременен английски унищожител вид 45 HMS Defender край брега на Крим. Целта на изпращането беше да покаже, че Обединеното кралство не признава законността на анексията на Крим през 2014 година от Русия. Чудя се какъв брой от тези хипотетични специалисти, подкрепили решението на държавното управление на Обединеното кралство, биха могли да преминат по този начин наречения „ тест на Хестън “ и да посочат страните, граничещи с Черно море.
Едва ли би трябвало да изненада някого, че руснаците видяха умишлена провокация в появяването на разрушителя HMS Defender край крайбрежията на Крим, тъй като той първо измина 6000 благи от брега на Англия, след което да направи поход от Одеса до Грузия. Фактът, че на борда на разрушителя имаше публицисти, свидетелства, че английското държавно управление в действителност е желало да показва пред света новата военна позиция " напред " на Англия.
Британското държавно управление изясни, че изпращането на боен транспортен съд във водите директно край крайбрежията на Крим е акт на взаимност с Украйна и проява, че интернационалната общественост не признава анексията на Крим от Русия. Това са изцяло оправдани претекстове, само че Русия няма да се откаже от Крим - в случай че, несъмнено, не загуби във войната против Съединени американски щати и НАТО. Това не значи, че анексията на Крим би трябвало да бъде приета, само че решението да се употребява боен транспортен съд за дипломатическо изказване крие ненужни опасности.
Вместо да показва възобновление на английската мощност, безсмисленият конфликт край крайбрежията на Крим разкри рисковото лековерие в основата на английската политика. Това, че е блъф, стана ясно през цялото време. Следователно, вместо да сплаши съперника, жестът провокира енергична реакция, предопределена да разкрие този блъф. Сега руснаците могат да заплашат, че ще бомбардират идващия английски транспортен съд, който се осмели да следва пътя на HMS Defender, знаейки сигурно, че това няма да се случи. Опасността е, че в случай че това се случи, ще бъде мъчно да се потисне сходна изразителност.
Разрушителят HMS Defender в този момент ще се причисли към ударната група на английския флот, която включва новия самолетоносач HMS Queen Elizabeth, с цел да отплава в следеното от Китай Южнокитайско море. Непосредствена военна борба е малко евентуално. Винаги обаче има заплаха проявата на мощ - изключително в случай че тази мощ е по-ниска от тази на врага - да предизвика, вместо да възпира врага от нападателни дейности.
За разлика от формулата на президента Теодор Рузвелт за сполучлива империалистическа интервенция, противоположният метод на Борис Джонсън е „ да говорите високо, само че въпреки всичко да държите дребна сопа в ръцете си “. За да не се трансформира сходна политика в злополучие, е належащо евентуалният зложелател да се държи сдържано и да не желае да се възползва от военното си предимство.
В случая с Украйна и Русия има и други рискове. Твърде доста изразителност по отношение на отбраната на Украйна може да сътвори у Киев усещането, че Съединени американски щати, НАТО и Англия са подготвени да се борят с Русия за Украйна, макар че случилото се от 2014 година ясно демонстрира, че това няма да стане. Междувременно връщането към традицията отпреди Първата международна война да се употребяват канонерки (малък транспортен съд с оръдия) за правене на дипломатически изказвания усилва риска от инцидентна борба или прекомерно бурна военна реакция.
В случая на Англия и Русия съществува огромен риск от невъздържание, защото и двете страни са били огромни империи в не прекомерно далечното минало. Въпреки че от този момент те отслабнаха доста стопански и политически, тези две страни се водят от хора, които обичат да разиграват патриотичната карта и не могат да търпят оскърбление.
Краткият конфликт сред Англия и Русия край крайбрежията на Крим може да остане в историята единствено като незначителна записка под линия, само че епизодът основава доста притеснителна картина за моделите на държание на английското държавно управление вътре и отвън границите му. И в двата случая разликата сред претенциите и действителността се задълбочава, както се вижда от кавгата към Северноирландския протокол.
Брекзит трябваше да закрепи властта на Обединеното кралство върху личното му бъдеще и до известна степен даже върна свободата на деяние - най-положителният образец за това беше създаването и всеобщото внедряване на ваксина против ковид. Но с изключение на имунизацията, английската страна заплаща доста висока цена за Брекзит във връзка с загубата на политическа власт заради напрежението с Европейския съюз и разединението в самото Обединено кралство.
Невероятната подигравка е, че Джонсън, който беше водач на придвижване, търсещо възобновяване на английския суверенитет, трябваше да подпише съглашение, което в този момент ръководи интернационалната граница в Обединеното кралство. Трудно е да си представим по-очевиден отвод от народен суверенитет. Не е изненадващо, че синдикалистите в Северна Ирландия бяха надълбоко шокирани.
Джонсън и неговото държавно управление се радват на непрекъснати разногласия с Европейския съюз, тъй като тези разногласия им разрешават да " бият патриотичните барабани " и да упрекват Брюксел. Те обаче не могат да си разрешат този спор да стане в действителност сериозен, защото в този случай - както сподели сагата за отделянето на Обединеното кралство от Европейския съюз - ще стане ясно, че всички мощни карти са в ръцете на Брюксел. В спор за Северноирландския протокол най-хубавият резултат за Обединеното кралство ще бъде, в случай че Европейски Съюз откри за преференциално да не реализира решителна победа над британците.
През последните пет години Англия стана по-слаба нация, макар че продължава да се преструва, че нейната мощност нараства. И това напрежение ще остане в основата на английската политика от Белфаст и Севастопол до Южнокитайско море, макар всички опити да се потвърди друго.
Джонсън усили пропастта сред действителното и мнимото място на Англия в света, само че това не е нещо ново. Аз отбелязвам войните в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия в продължение на повече от 20 години и в нито един от тези случаи английското държавно управление не разбираше изцяло в какво се забърква. Единствената съществена цел във всички тези акции беше да се показва на американците, че Англия е заслужен съдружник.
Исках да имам вяра, че английското държавно управление към момента би трябвало да има някаква скрита тактика, която не можех да схвана, само че когато бяха оповестени резултатите от следвоенните публични следствия, те демонстрираха невероятна степен на незнание от страна на политиците и длъжностни лица, издали заповедите за тези интервенции. Чарлтън Хестън не би почувствал разстройване в компанията на тези чиновници.
Превод : Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ