Брат Галев“ Ангел Христов – Геле, чиято смърт, обявена на

„ Брат Галев “ Ангел Христов – Геле, чиято гибел, оповестена на 3 юни, развинти болните въображения и роди най-невероятни версии, е бил тежко болен от рак, разкриват сензационно пред „ Уикенд ” хора от обкръжението му. Диагнозата на Геле е неизлечимо онкологично заболяване на белия дроб. Тя му е сложена преди няколко години. Влизайки във финалния етап Христов взема решение да се завърне скрито в България, с цел да почине след най-близките си хора.

След аутопсията като съответна причина за гибелта му правосъдните медици показват запушена коронарна артерия, имало е и голям брой тромбози в кръвоносните съдове, които са затруднили кръвообращението.

Според слуховете Геле е живял най-малко от една година в България. След като му е сложена тежката диагноза и се оказва, че не му остава доста живот, той предпочел да прекара края на живота си вкъщи, при фамилията си, с което постоянно е имал мощна връзка. Живял е незабележимо и без да обявява наличието си – не че и Министерство на вътрешните работи е положило доста старания да го търси. Умира в дома си, измежду най-близките си хора. Мистерия остава по какъв начин и от кое място е пристигнал в страната. „ В Дупница всички знаехме, че към този момент си е тук ”, споделят пред кореспондент на „ Уикенд “ хора от града.

„ Очите ” и „ ушите ” на ДАНС би трябвало да са засекли появяването в страната на търсения от Интерпол някогашен полицейски чиновник, макар че е по-удобна версията формалната версия – появил се е единствено ден преди да почине, разчувствал се е и е паднал, покосен от инфаркт, разясняват ветерани от службите. Да напомним апропо, че дирекция „ Национална сигурност ” в Кюстендил през 2020 и 2021 година се ръководи от самия Пламен Тончев, който остава там до назначението му за началник на цялата Агенция.

Несъмнено, Геле е минал (друг е въпросът дали единствено веднъж) държавната граница като „ бял човек ”, най-малкото тъй като е някогашен служител на реда, с доста другари в службите, а е и човек с финансови благоприятни условия и знае по какъв начин да го направи, вместо да заляга в шубраците на зелената граница или пък да се промушва в препълнен камион с бежанци.

Такива утопии показа управлението на Министерство на вътрешните работи, както и неуместния вид, че Ангел Христов е върнат в страната към този момент мъртъв.

„ Компетентни ” криминалисти споделиха от телевизионния екран и други свои мечти, коя от коя по-нелепи: че е токсичен, че инфарктът е провокиран, че е погубен в Дубай… единствено не се появиха в този подтекст и извънземни! Последно, вътрешният министър Демерджиев изрече съмнение, че може да е влезнал от Гърция, в натоварени часове на граничния пункт, когато контролът е по-хлабав, само че изрично не бил дохвърчал със аероплан.

Ангел Христов и Пламен Галев бяха наречени от медиите братя Галеви, макар че нямат родствена връзка. Свързва ги работата им в отряда за битка с тероризма. Пламен Галев е от Дупница, а Ангел Христов е роден в Сандански, където живеят сестра му и брат му, също полицейски чиновник.

Геле няма нищо срещу да остане в сянката на Галев. По негови думи: „ Пламен постоянно е бил водачът. Той е водещият в нашата връзка. Винаги съм го признавал, той е по-умният. Пламен е емблемата. Казват братя Галеви, не споделят братя Христови. От много време сме дружно, само че другояче ни оповестиха за братя от неведение. ”

Приживе сътрудник на Ангел Христов и Пламен Галев в отряда на баретите е не по-малко нашумелият Златомир Иванов-Баретата, с който резервират другарството си. Алексей Петров пък е бил пълководец на звеното, в което служи Пламен Галев.

По думите на самия Ангел Христов те напущат държавната работа със „ страхотни кавги ”. „ Оттогава сме афектирани и не желаеме повече да бъдем държавни чиновници – споделя той. – Участвахме в разработки и по наши каузи са дадени тежки присъди, има и доживотни присъди. Върнали сме на страната исторически и културни полезности, които по това време костваха над 3 милиона паунда. Сред тях беше и една от осемте непокътнати до момента в света цигулки „ Страдивариус ”.

За съответните аргументи, които ги карат да изоставен отряда, Ангел Христов загатва: „ Имаше миг, в който работехме по контрабанда. Засякохме следния диалог: „ Едно нещо като не става с пари, става с патрони. ” Ставаше въпрос за нас. Идваха да ни оферират пари, с цел да се откажем. Точно тогава страната се отхвърли от нас. След всичко, което се случи по-нататък, си тръгнахме мощно огорчени. Тази засегнатост я има и до момента, само че в това време остана самосъзнанието ни на чиновници от Министерство на вътрешните работи. ”

С реномето на някогашни барети двамата и още няколко техни другари от отряда дебаркират в Дупница през 1993 година

Официалната версия е, че са изпратени, с цел да дадат отпор на вилнеещите из региона остриета на ВИС и Иво Карамански, и най-много с цел да управляват трафика на синтетичните опиати от фармацевтичния комбинат в града. Пламен Галев има опит в тази работа. В годините на соца той работи под прикритие в завода и като елементарен „ охранител ” съумява да разбие канал за експорт на психотропни субстанции.

Награден е с високо държавно отличие, по-късно е пратен на полицейски курс на ФБР в Съединени американски щати, а не в Будапеща, където отиват множеството фрагменти на Министерство на вътрешните работи.

Реклама

Както споделя самият Ангел Христов: „ Без легенда нищо не може да се направи. ” Дали е обаче единствено легенда, че са „ мутри ” под прикритие?

В началото групировката им стартира бизнес с няколко барчета, само че бързо се снабдяват с магазини, фурни и даже свинеферма край Дупница. Методите им в средата на 90-те години обаче общително казано прескачат ръба на закона. Те не лепят стикери за защита върху витрините на магазините, нямат застрахователна компания, не носят и спортни екипи, като силоваците от тези времена. Дори оказват помощ на Ботьо Ботев, по негови самопризнания, да залови полицаите-убийци на сарафското семейство Виолета и Симчо Георгиеви в Кюстендил през 1994 година

През идващите години оказват подпомагане и на Бойко Борисов, по това време основен секретар на Министерство на вътрешните работи, с цел да лови магистрални грабители, наркотрафиканти и автоджамбази  напомнят си юристи.

В бизнеса братя Галеви прохождат, като поставят ръка върху производството и търговията на най-масовата стока – хляба. Собственици и наематели на фурни в Рилския манастир, в с. Баланово и в Дупница ядат пердах, в случай че откажат да играят по техните правила.

Пръква се и така наречен Сдружение на частните хлебари, което е форма на легализиран рекет, постанова допустимо най-високи цени на хляба в региона, а % от всеки продаден самун влиза в касата на групировката. Опитът на частни търговци да докарат от София по-евтина стока, приключват с безспорен неуспех. Колите им са спирани със стоп палка отвън Дупница, а хлябовете – късани и изхвърляни на пътя. Някои търговци след беседи в офиса на групировката, напряко се отхвърлят от бизнеса си. Така се ражда

„ Бандата на офицерите ”, която сякаш интелигентно и сякаш със „ законови ” средства бърка не в касата на някой обособен търговец, а напряко в джоба на всяко семейство, на всеки консуматор. И най-плахите опити за отпор тогава завършват с крах. И по какъв начин другояче, откакто „ офицерите ” респектират и с физическа мощ, и с чудесно боравене с оръжие, и със постоянни връзки и застъпничество от страна на Министерство на вътрешните работи. Хората на ВИС и Карамански, особено в Дупница и региона, напряко избират да стоят встрани от тях и да не засягат ползите им.

За всичките си дейностите по това време, хората на Галев имат дежурно пояснение – вършат „ служебни разработки ”. Още повече че в тези години Пламен Галев се оказва чиновник в отдела за битка с опиатите в НСБОП, а Ангел Христов е в полицейската дирекция в Кюстендил. Факт е, че и на двете места се радват на почитание и мощна поддръжка от сътрудниците си.

В същото време жалбите на недоволни от насилието и подвизите им в Дупница стигат до тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев, до канцеларията на президента Георги Първанов, само че няма огромен резултат от това, макар че в Дупница е изпратена инспекция. Малцина обаче събират кураж да опишат какво се случва. Тогавашният кмет на града – прословутият доктор Панчо Панайотов, избира да не се намесва, макар че кметството е затрупано с десетки сигнали за насилия над хлебари и частни търговци.

Един от хлебарите даже свидетелства, че е напъхан жив във фурната си и го заплашили да го опекат като хляб, в случай че не стартира да работи под „ крилото ” на всемогъщите „ братя ”. Прокурорът от Районната прокуратура в Дупница Ивайло Василев въпреки всичко издава разпореждане за обиски в бази, свързани с „ бандата на офицерите ”, само че полицейски шефове от локалното РПУ и от дирекцията в Кюстендил ги блокират. Прокурорът Василев след време е командирован в Кърджали.

Хлебарството, несъмнено, е началото и единствено една мъничка част от забележимата страна в бизнеса на братя Галеви. Големите пари идват от други занимания, които им носят десетки милиони.

Ветерани от службите настояват, че Пламен Галев и Ангел Христов са изпратени при започване на 90-те години в Дупница с съответна задача, обвързвана с контрола върху производството и трафика на синтетични опиати. Дори в най-силните си години те обаче не си цапат ръцете да търгуват с опиати. Но пък управляват трафика с цялостна мощ.

По времето на соца в дупнишкия цех на някогашната „ Фармация ” е създаван каптоган под лиценза на мюнхенска фармацевтична компания. В складовете остават огромни количества от специфичното психотропно вещество, което се влага в синтетичния опиат. Имало е решение тези ресурси да бъдат унищожени.

Това не се случва, само че пък двете някогашни барети съумяват да „ приватизират ” скъпия материал, настояват осведомени. След това, несъмнено, им се постанова да влязат в директни битки с няколко огромни производители на синтетика в страната. В последна сметка обаче съумяват да слагат цялото това произвеждане под собствен надзор. В тези години една след друга са разрушени лаборатории за синтетични опиати из Кюстендилско и Пернишко, а Будимир Куйович напряко е вкаран в пандиза за дълги години.

Голяма част от синтетичните хапчета са изнасяни в арабския свят, където Галеви имат отлични контакти, построени до момента в който се подвизават в отдела за битка с наркотрафика в ЦСБОП. Известно е, че в оня свят да предложиш на госта си сходна таблетка, се смята за израз на най-голямо гостолюбие, тъй като препарати от рода на каптагона оказват помощ да се преживеят тежките горещини. Още преди години „ Уикенд ” написа, че Пламен Галев и Ангел Христов са сътрудници на службата на Съединени американски щати за битка с опиатите ДЕА (Drug Enforcement Agency) и това изяснява ловкото им изплъзване от проблеми с правораздаването, като се базира на някогашни чиновници от ДАНС.

Самите „ братя ” обаче постоянно са отричали да имат взаимозависимост от който и да е било. Ангел Христов споделя: „ Някои хора и институции се пробват да фактурират посредством нас наличието си. Нечии глави могат да кажат, че сме станали сътрудници и на Централно разузнавателно управление на САЩ. Ние не мълчим, само че и не си измисляме биографии. ”