Защо Путин успя да прости на Елцин, но не и на Горбачов?
Борис Елцин и Михаил Горачов. Източник: AP/БТА
Този уикенд последният водач на Съветския съюз Михаил Горбачов ще бъде заровен в същото гробище в центъра на Москва, където е заровен и първият президент на Русия Борис Елцин.
Но за разлика от Елцин, съветският президент Владимир Путин не дава на Горбачов любезността, фанфарите и помпозността на държавно заравяне. И Кремъл декларира, че съветският водач няма да участва на погребението на индивида, който западните водачи възхваляват за това, че е оказал помощ за края на Студената война.
Денят на погребението на Елцин беше ден на народен печал, а церемонията беше излъчена онлайн по съветската държавна телевизия. На гроба на Елцин Путин означи: „ Пътят на Елцин е толкоз неповторим, колкото и ориста на нашата страна, която мина през невиждани трансформации и сложни разтърсвания, с цел да отбрани своята държавност и правото си на свободно и без значение развиване “.
За разлика от това, Кремъл изчака няколко часа след гибелта на Горбачов, преди да направи изказване от Путин, а когато то пристигна, беше сбито и ненапълно. В него Путин сервира съболезнования на фамилията на Горбачов, съпроводени от извънредно двузначен комплимент, като изрично означи, че Горбачов е бил „ политик и общественик, който е оказал голямо въздействие върху хода на международната история “ – без да разясни дали то е било положително или неприятно.
Говорителят на Путин Дмитрий Песков запълни ненапълно риторичната празнота, като съобщи пред кореспонденти, че Горбачов „ откровено е желал да има вяра “, че Студената война ще завърши и ще настъпи „ нов сантиментален интервал “ сред „ актуализирания Съветски съюз “ и западните сили. „ Тези сантиментални упования не съумяха да се осъществят. Кръвожадната същина на нашите съперници излезе нескрито и е добре, че осъзнахме това в точния момент “, добави той.
С други думи, Горбачов е бил доверчив и се е оставил да бъде спънат от западните хитрости – повече простак, в сравнение с шмекер.
Западна Европа и Съединените щати в доста връзки идеализираха Горбачов по неправилни аргументи. Твърде постоянно той е определян като либерал, макар че в никакъв случай не е желал Съветският съюз да бъде разхлабен. Той настояваше руските републики да останат в един реформиран Съветски съюз, като изпрати войски за потушаване на сепаратистите в Грузия, Латвия, Литва и Азербайджан. Реформите му нямаха за цел да разрушат комунистическата система, а да я поправят.
За реваншиста Путин обаче Горбачов е по-виновен от всеки различен за разпадането на руската империя – даже повече от Елцин, който през 1991 година подписва Беловежките съглашения, признаващи независимостта на Украйна и Беларус. Разпадане, което той назова „ най-голямата геополитическа покруса на XX век “.
Путин приема тази покруса и рухването на Берлинската стена доста персонално. За него това е време на мъчително оскърбление.
Като млад офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в комунистическа Източна Германия, Путин взе участие в историческата геополитическа драма, която се разиграва в страните от Варшавския контракт, когато някои стачкуващи, обграждащи постройката на разследващата работа Щази в Дрезден, се откъсват и настъпват към неговия обект на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Спомняйки си за тези последни дни на комунизма доста години по-късно, Путин декларира, че е предизвестил протестиращите, като им е споделил, че оборудването е руско – има спорни сведения дали е размахвал револвер. Обадил се на началниците си, с цел да изиска поддръжка, само че му споделили тъмно: „ Не можем да създадем нищо без заповед от Москва. А Москва мълчи “. И макар че в последна сметка тълпите се разпръснали, биографите на Путин настояват, че унижението от този ден е останало в него.
Гневът му продължава да го гложди и откакто напуща Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и работи за кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак, както излиза наяве от документалния филм, който амбициозният Путин поръчва за себе си по това време и в който се оплаква от разпадането на Съветския съюз.
Миналата година той се върна към тематиката, като още веднъж драсна клечката на обидата си в мнения, оповестени от съветската държавна телевизия. Оплаквайки се от гибелта на това, което назовава „ историческа Русия “, той съобщи, че икономическите разтърсвания са се отразили персонално на него. „ Понякога ми се постановяваше да работя на черно и да карам такси. Неприятно е да се приказва за това “.
Оттогава насам Путин все по-настойчиво се пробва да върне времето обратно, да анулира наследството на Горбачов, като се пробва да обърне районното въздействие на Русия и териториалните загуби, претърпени при разпадането на Съветския съюз – значително заради поредицата от събития, които Горбачов провокира. Именно това неодобрение от разпадането на Съветския съюз подхранва решението му да нахлуе в Украйна през февруари.
Както ми сподели един вътрешен човек от Кремъл преди няколко години, когато обсъждахме Елцин и Горбачов, на първия може да му се елементарни – той просто е играл с картите, които Горбачов му е раздал. И в края на краищата, той имаше благоразумието да избере Путин за собствен правоприемник. Горбачов обаче не би могъл да бъде банален, макар че през последните години той звучеше по-скоро като Путин, оплаквайки се от неуважението на Запада към Русия и потвърждавайки, че Съединени американски щати и европейците са по-виновни за напрежението напоследък, в сравнение с Москва.
През 2013 година Горбачов съобщи пред Би Би Си, че разпадането на Съветския съюз е било „ закононарушение “. А през идната година той поддържа противозаконното анексиране на Крим от страна на Путин, като съобщи пред Moscow Times: „ Докато преди този момент Крим беше причислен към Украйна въз основа на руските закони… на своя глава народа, в този момент самият народ реши да поправи тази неточност “.
И въпреки всичко това не беше задоволително, с цел да го оправдае – както Путин даде да се разбере, като отхвърли цялостно държавно заравяне на индивида, който Западът възхвалява за прекратяването на конкуренцията във въоръжаването, която в този момент самият Путин стартира още веднъж.
„ Горбачов е мъртъв “, написа в Туитър Маргарита Симонян, ръководителка на Russia Today и пропагандистка на Кремъл, след новината за кончината му. „ Време е да съберем счупените части “.
Очевидно е, че това значи даже да се разбие Украйна на части.
Текстът е оповестен в „ Политико “, заглавието и преводът са на ДЕБАТИ.БГ.
Този уикенд последният водач на Съветския съюз Михаил Горбачов ще бъде заровен в същото гробище в центъра на Москва, където е заровен и първият президент на Русия Борис Елцин.
Но за разлика от Елцин, съветският президент Владимир Путин не дава на Горбачов любезността, фанфарите и помпозността на държавно заравяне. И Кремъл декларира, че съветският водач няма да участва на погребението на индивида, който западните водачи възхваляват за това, че е оказал помощ за края на Студената война.
Денят на погребението на Елцин беше ден на народен печал, а церемонията беше излъчена онлайн по съветската държавна телевизия. На гроба на Елцин Путин означи: „ Пътят на Елцин е толкоз неповторим, колкото и ориста на нашата страна, която мина през невиждани трансформации и сложни разтърсвания, с цел да отбрани своята държавност и правото си на свободно и без значение развиване “.
За разлика от това, Кремъл изчака няколко часа след гибелта на Горбачов, преди да направи изказване от Путин, а когато то пристигна, беше сбито и ненапълно. В него Путин сервира съболезнования на фамилията на Горбачов, съпроводени от извънредно двузначен комплимент, като изрично означи, че Горбачов е бил „ политик и общественик, който е оказал голямо въздействие върху хода на международната история “ – без да разясни дали то е било положително или неприятно.
Говорителят на Путин Дмитрий Песков запълни ненапълно риторичната празнота, като съобщи пред кореспонденти, че Горбачов „ откровено е желал да има вяра “, че Студената война ще завърши и ще настъпи „ нов сантиментален интервал “ сред „ актуализирания Съветски съюз “ и западните сили. „ Тези сантиментални упования не съумяха да се осъществят. Кръвожадната същина на нашите съперници излезе нескрито и е добре, че осъзнахме това в точния момент “, добави той.
С други думи, Горбачов е бил доверчив и се е оставил да бъде спънат от западните хитрости – повече простак, в сравнение с шмекер.
Западна Европа и Съединените щати в доста връзки идеализираха Горбачов по неправилни аргументи. Твърде постоянно той е определян като либерал, макар че в никакъв случай не е желал Съветският съюз да бъде разхлабен. Той настояваше руските републики да останат в един реформиран Съветски съюз, като изпрати войски за потушаване на сепаратистите в Грузия, Латвия, Литва и Азербайджан. Реформите му нямаха за цел да разрушат комунистическата система, а да я поправят.
За реваншиста Путин обаче Горбачов е по-виновен от всеки различен за разпадането на руската империя – даже повече от Елцин, който през 1991 година подписва Беловежките съглашения, признаващи независимостта на Украйна и Беларус. Разпадане, което той назова „ най-голямата геополитическа покруса на XX век “.
Путин приема тази покруса и рухването на Берлинската стена доста персонално. За него това е време на мъчително оскърбление.
Като млад офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в комунистическа Източна Германия, Путин взе участие в историческата геополитическа драма, която се разиграва в страните от Варшавския контракт, когато някои стачкуващи, обграждащи постройката на разследващата работа Щази в Дрезден, се откъсват и настъпват към неговия обект на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Спомняйки си за тези последни дни на комунизма доста години по-късно, Путин декларира, че е предизвестил протестиращите, като им е споделил, че оборудването е руско – има спорни сведения дали е размахвал револвер. Обадил се на началниците си, с цел да изиска поддръжка, само че му споделили тъмно: „ Не можем да създадем нищо без заповед от Москва. А Москва мълчи “. И макар че в последна сметка тълпите се разпръснали, биографите на Путин настояват, че унижението от този ден е останало в него.
Гневът му продължава да го гложди и откакто напуща Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и работи за кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак, както излиза наяве от документалния филм, който амбициозният Путин поръчва за себе си по това време и в който се оплаква от разпадането на Съветския съюз.
Миналата година той се върна към тематиката, като още веднъж драсна клечката на обидата си в мнения, оповестени от съветската държавна телевизия. Оплаквайки се от гибелта на това, което назовава „ историческа Русия “, той съобщи, че икономическите разтърсвания са се отразили персонално на него. „ Понякога ми се постановяваше да работя на черно и да карам такси. Неприятно е да се приказва за това “.
Оттогава насам Путин все по-настойчиво се пробва да върне времето обратно, да анулира наследството на Горбачов, като се пробва да обърне районното въздействие на Русия и териториалните загуби, претърпени при разпадането на Съветския съюз – значително заради поредицата от събития, които Горбачов провокира. Именно това неодобрение от разпадането на Съветския съюз подхранва решението му да нахлуе в Украйна през февруари.
Както ми сподели един вътрешен човек от Кремъл преди няколко години, когато обсъждахме Елцин и Горбачов, на първия може да му се елементарни – той просто е играл с картите, които Горбачов му е раздал. И в края на краищата, той имаше благоразумието да избере Путин за собствен правоприемник. Горбачов обаче не би могъл да бъде банален, макар че през последните години той звучеше по-скоро като Путин, оплаквайки се от неуважението на Запада към Русия и потвърждавайки, че Съединени американски щати и европейците са по-виновни за напрежението напоследък, в сравнение с Москва.
През 2013 година Горбачов съобщи пред Би Би Си, че разпадането на Съветския съюз е било „ закононарушение “. А през идната година той поддържа противозаконното анексиране на Крим от страна на Путин, като съобщи пред Moscow Times: „ Докато преди този момент Крим беше причислен към Украйна въз основа на руските закони… на своя глава народа, в този момент самият народ реши да поправи тази неточност “.
И въпреки всичко това не беше задоволително, с цел да го оправдае – както Путин даде да се разбере, като отхвърли цялостно държавно заравяне на индивида, който Западът възхвалява за прекратяването на конкуренцията във въоръжаването, която в този момент самият Путин стартира още веднъж.
„ Горбачов е мъртъв “, написа в Туитър Маргарита Симонян, ръководителка на Russia Today и пропагандистка на Кремъл, след новината за кончината му. „ Време е да съберем счупените части “.
Очевидно е, че това значи даже да се разбие Украйна на части.
Текстът е оповестен в „ Политико “, заглавието и преводът са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ