Борис Елцин и Бил Клинтън са поддържали едва ли не

Борис Елцин и Бил Клинтън са поддържали надали не другарски връзки, демонстрират архивни документи. От тях научаваме и това: Клинтън се е месил в съветските избори, а Елцин си е мечтаел за империя. Ето още любопитни обстоятелства:

От 1993 до 1999 година тогавашните президенти на Съединени американски щати и Русия Бил Клинтън и Борис Елцин са се срещали общо 18 пъти. Освен това двамата постоянно си говорели по телефона, от време на време всеки ден, разменяли си и писма. В президентската библиотека " William J. Clinton Presidential Library " в Арканзас се съхраняват значими документи от ръководството на Клинтън. Повечето са засекретени, само че в интернет бяха качени към хиляда страници архивен материал. Сред тях и 74 бележки от диалози сред Клинтън и Елцин - по телефона и онлайн. Дори единствено тази дребна част от съхраняваните в библиотеката данни съдържа в действителност сензационни информации, написа списание " Шпигел " в публикация по тематиката и помести някои от по-интересните цитати.

" Бил, напълно съществено приказвам "

Така да вземем за пример през 1999 година Клинтън и Елцин участвали на среща на върха на ОССЕ в Истанбул. В коридорите двамата президенти разговаряли за разоръжаването, когато Елцин внезапно сменил тематиката. Сътрудник на американския президент е направил следната бележка:

Елцин: Имам една молба. Защо просто не дадеш Европа на Русия? Съединени американски щати не са в Европа. За Европа би трябвало да се грижат европейци. А Русия е на половина европейска, на половина азиатска.

Клинтън: Значи искаш и Азия, по този начин ли?

Елцин: Да, да, Бил. Все в миналото би трябвало да се разберем за всичко това.

Клинтън: Не имам вяра това да се хареса на европейците.

Елцин: Е, няма да се хареса на всички. Но аз съм европеец, пребивавам в Москва, а Москва е в Европа. Ти можеш да вземеш всички останали страни и да се грижиш за сигурността им. А аз ще взема Европа и ще се грижа за нейната сигурност. Тоест, не аз персонално, а Русия. (...) Бил, напълно съществено приказвам. Дай Европа на европейците. (...) Ние в Русия имаме задоволително мощ да пазиме всички европейци, също и тези, които имат ракети (Франция и Англия - бел.ред.).

За благополучие Клинтън не се оставил да бъде замесен в този диалог. Тактиката му да пояснява предложенията на Елцин като смешка явно е проработила, разяснява " Шпигел " и се стопира на различен доста забавен епизод - президентските избори в Русия през 1996 година. Понеже за Елцин изгледите не били по никакъв начин положителни, той решил да потърси помощ от американския си другар. На 7 май Елцин се обадил по телефона на Клинтън, а архивите пазят тази стенограма от диалога:

" Бил, не ме разбирай неправилно, само че за предизборната акция незабавно се нуждая от заем в размер на 2,5 милиарда $. (...) Парите ми трябват за пенсии и заплати. Ако не решим казуса с пенсиите и заплатите, ще ни бъде доста мъчно на изборите. "

Клинтън заречен да помогне. Още повече, че главният съперник на Елцин на тези избори е претендентът на комунистите Генадий Зюганов. Още преди този момент - през февруари 1996, под натиска на американците МВФ отпуска на Русия заем в размер на 10,2 милиарда $. Германското държавно управление на канцлера Хелмут Кол също оказва помощ с 3 милиарда немски марки, напомня " Шпигел ".

" Не въвличай Русия в тази война "

Само един път сред двамата президенти прехвърчали рискови искри. На 25 април 1999 година Елцин се обадил засегнат на Клинтън - поради натовските бомбардировки в съдружника на Москва Югославия. Малко преди Елцин да посегне към телефонната слушалка, в Белград била разрушена постройката на сръбското държавно радио. Елцин настоял за неотложно преустановяване на нападенията, а откакто Клинтън не се съгласил, съветският му сътрудник го заплашил с думите: " Не вкарвай Русия в тази война. Знаеш какво е Русия, по какъв начин е въоръжена. Затова не ни въвличай. "
Клинтън и Елцин през 1998 година
Като цяло обаче президентите на двете суперсили доста си допадали. Елцин даже един път бил споделил, че американците трябвало да провъзгласят Клинтън за " народен воин ". Двамата си говорели на " Борис " и " Бил ", а Елцин не пропущал най-после да приключи с думите " Прегръщам те ". Американският президент вярвал, че точно Елцин е индивидът, който ще успее да откри в Русия демокрацията и пазарната стопанска система. Когато се наложило шефът на Кремъл да бъде подложен на сърдечна интервенция, Клинтън предложил да изпрати екип американски лекари. Както изпрати и стопански специалисти, които да оказват помощ на страната да реализира прехода от комунизъм към капитализъм.

Клинтън се погрижил и за това обществеността да не научи за алкохолните подвизи на неговия съветски другар по време на посещаване във Вашингтн през 1995 година. Тогава, изцяло пийнал, Елцин тръгнал единствено по долни гащи да си хваща такси на Пенсилвания Авеню, тъй като му се било прищяло да хапне пица. Поне по този начин обяснил фъфлещият Елцин на чиновниците на " Сикрет сървис ".

" Оттук нататък моят народ ще бъде срещу Америка и НАТО "

Едно от главните различия сред двамата президенти било по тематиката за източното разширение на НАТО. За да преглътне Москва по-лесно горчивия хап, Клинтън даже не изключил опцията Русия също да стане член на Алианса. На което Елцин реагирал с отвращение - източното разширение на НАТО било " оскърбление " за страната му и в случай че той се съгласял, това щяло да бъде " изменничество по отношение на съветския народ ". След като Клинтън останал корав, Елцин му предложил " устно джентълменско съглашение ", съгласно което най-малкото някогашните руски републики не бивало да бъдат канени в НАТО. Това важало най-много за Украйна. Ако се беше стигнало до сключването на тази негласна договорка, това щеше да е еднакво на подялбата на Източна Европа на сфери на въздействие, разяснява " Шпигел " и напомня още една основна имитация на Елцин след отхвърли на Клинтън да спре бомбардировките в Югославия:

" Оттук нататък моят народ ще бъде срещу Америка и НАТО. Знаеш доста добре какъв брой мъчно ми беше да убедя хората и политиците в моята страна да гледат на запад, към Съединените щати. Успях, само че в този момент излиза, че всичко е било на вятъра. "

Само няколко месеца по-късно Елцин подава оставка, а негов правоприемник става индивидът, който ръководи Русия и през днешния ден - Владимир Путин.