5 неща, с които се бори съветската власт
Болшевиките откровено се пробват да подобрят самата природа на индивида и цялото общество.
За задачата е трябвало да се изкоренят неприятните черти на остарелия предреволюционен свят.
Религията
Свободни източници
Атеистичната и антирелигиозната агитация е един от най-важните детайли в работата на болшевиките за основаване на нов руски човек. Идеологът на революцията Владимир Ленин трансформира цитата на Карл Маркс „ Религията е опиат за народа “ в същински девиз. Той и неговите сподвижници имат вяра, че елементарният човек, откакто осъзнае, че няма Бог, ще разбере, че неговият личен живот и животът на неговия народ зависи само от личните му старания.
Красноармейски съботник на територията на московския Симонов манастир, 1923 г.Sputnik
Отчасти сметките на болшевиките са правилни, защото институцията на Руската православна черква (а тя е преобладаващата религиозна организация в страната) към края на XIX в. се е трансформирала значително в орган, който спъва публичното развиване. В по-голямата си част свещеничеството брани позициите на страната като държи популацията в беззаконие и беднотия, което пък способства за последвалия разпад на страната, гражданската война и многомилионните жертви.
Болшевиките основават доста пропагандни плакати, на които духовниците са изобразени като карикатурно дебели и най-отвратителни същества в раса и с бради, които „ вкарват в подвеждане “ народа. Много църкви и места за молитва са затворени и приспособени за стопански потребности. Освен това от църквите са конфискувани полезности – посуда от благородни метали за „ потребностите на гладуващите “, а камбани биват претопени за оръжие и патрони.
Четете по-подробно за това по какъв начин болшевиките унищожават Църквата.
Неграмотността
Свободни източници
Няколко години преди революцията, съгласно разнообразни оценки, единствено 20% от съветското население могат да четат и пишат. Само че новата ръководеща класа – служащите и селяните – би трябвало да бъдат грамотни и образовани, с цел да вземат участие в публичния живот и да усилят продуктивността. Следователно една от първите и огромни акции на болшевиките е премахването на неграмотността и насърчаването на образованието.
Занимания по разпродажба на неграмотността
През 1919 година е публикуван указ, с който се задължава цялото население на възраст от 8 до 50 години да се ограмотява по избор на съветски или на родния си език. Освен това, с цел да облекчат образованието, болшевиките правят . За 10 години са ограмотени към 10 милиона души и съгласно данните от преброяването на популацията от 1926 година по селата към този момент към 50% от хората са грамотни, а към 1939 година към този момент съвсем 90% от цялото население са грамотни.
Социалното неравноправие
Свободни източници
Съветската власт се стреми да построи общество на всеобщото тъждество, в което няма да има беднотия и мизерия, а получаваните доходи да бъдат преразпределени. Управляващите отхвърлят правилото на персоналното обогатяване и целта на частната благосъстоятелност, които са моторите на капитализма. Още повече, че на идеологическо равнище е жигосана самата опция да ползваш някакви богатства, в случай че до теб има някой, който е лишен от тях. Повелята е да споделяш със съседа си всичко, което имаш. А в идеалния случай да дадеш даже повече, в сравнение с ползваш за себе си.
Работникът от Ленинградския цех за полиграфски машини Николай Петров среща сътрудниците с работата на техниката, 1952Иля Аронс/Sputnik
Тук е употребен различен девиз на Карл Маркс: „ От всекиго съгласно качествата, на всекиго съгласно потребностите “. Не би трябвало да има небогати и богати, всички имат съвсем идентични приходи, всички работят за богатството един на различен и общият резултат се споделя от всички (нещо сходно към момента съществува в скандинавските страни, надълбоко пропити от най-хубавите руски принципи).
Според руския морал човек би трябвало да дерзае и да работи не за персонално обогатяване, за което да получи някакви материални облаги, а в името на самата идея и осъзнаването на общото богатство. Той би трябвало да получава наслаждение не от потреблението на материални богатства (такъв мотор на развиването в последна сметка е общопризнат в капиталистическото потребителско общество), а от самия развой на работа и себереализация (по създание доста рационално целеполагане в сходство с добре известната ценностна пирамида на Ейбрахам Маслоу).
Тунеядството
Свободни източници
В Съюз на съветските социалистически републики се приема, че всеки човек би трябвало да работи, а не да живее от лихва или от лихви от капитал, или пък за непозната сметка, и се води упорита битка против „ тунеядците “. Ленин ги причислява към една категория с богатите и мошениците – и едните, и другите са враждебни на пролетариата. „ Който не работи, не би трябвало да яде “ е различен известен руски девиз. В руската конституция е посочено правото на труд и на всеки жител е обезпечена работа. Най-често това се случва посредством систематизиране след довеждане докрай на професионално или висше образователно заведение.
През 60-те години на предишния век е публикуван декрет за „ усилване на битката с лицата, които заобикалят публично потребен труд и водят антисоциален паразитен метод на живот “. Понякога се провеждат същински хайки против такива хора – да вземем за пример през работен ден в градския превоз могат да изискат документи и да питат за какво човек не е на работа.
Йосиф БродскиFine Art Images/Heritage Images/Getty Images
Често указът визира дисиденти – да вземем за пример поети, писатели, художници, които формалната руска преса не разгласява и които не са наемани на публична работа. Един от най-известните образци за засегнатите от указа е поетът Йосиф Бродски (той е пратен на заточение).
Безнравствеността
Свободни източници
Болшевиките вземат доста от християнските заповеди, с цел да образуват моралния кодекс на новия човек. Например правилото за тъждество на всички хора (няма елин и евреин), нуждата да се живее за общото богатство, а не за персоналното (обичай близък си както самия себе си), отводът от придобиването и отхвърлянето на частната благосъстоятелност (това е един от обетите, дадени от хората, които стават монаси) както и възприемането на дамата като равнопоставена персона на мъжа.
ТАСС
При неналичието на вяра, която да се бори с човешките пороци, руската власт е изправена пред нуждата да сътвори нови способи за налагане на морал и добродетелност. Един от тези способи е публичното неодобрение. Човек, който е направил аморален акт, който се е държал по несъветски метод, може да бъде извикан на среща на колектива – в учебното заведение, института, на работа – и с него да се организира възпитателна сказка за нравите. Защото той в последна сметка е „ опозорил “ освен себе си, само че и целия екип, а и целия Съветски съюз. Особено дейна битка се води с пиянството и разгулния метод на живот. Властите могат даже да се намесват в фамилните каузи и да осъдят погрешен брачен партньор да вземем за пример.
Освен това руското държавно управление за първи път в историята на Русия се заема с казуса с всеобщото образование и обучение на децата. То престава да бъде фамилно дело и става държавно.
Съветската власт интензивно се бори и с младежката престъпност. След Първата международна война и изключително след Гражданската война в Русия доста деца са изгубили родителите си и единствено публично има към 7 милиона бездомни деца (в същото време едвам близо 30 000 са настанени в приюти).
Много деца безусловно израстват „ на улицата “ и несъмнено те се занимаваха с обири и милостиня. Държавата напълно поема под собствен надзор казуса с опеката на бездомните деца. Създадена е специфична комисия за децата, открити са доста приюти и образователни заведения. Специални оперативни групи работят по гари и железопътни линии, където в действителност „ хващат “ бездомни деца, хигиенизират ги, хранят ги и ги разпределят в подслон. Към 1924 година към този момент 280 000 са настанени в приюти.
източник: RUSSIA BEYOND
За задачата е трябвало да се изкоренят неприятните черти на остарелия предреволюционен свят.
Религията
Свободни източници
Атеистичната и антирелигиозната агитация е един от най-важните детайли в работата на болшевиките за основаване на нов руски човек. Идеологът на революцията Владимир Ленин трансформира цитата на Карл Маркс „ Религията е опиат за народа “ в същински девиз. Той и неговите сподвижници имат вяра, че елементарният човек, откакто осъзнае, че няма Бог, ще разбере, че неговият личен живот и животът на неговия народ зависи само от личните му старания.
Красноармейски съботник на територията на московския Симонов манастир, 1923 г.Sputnik
Отчасти сметките на болшевиките са правилни, защото институцията на Руската православна черква (а тя е преобладаващата религиозна организация в страната) към края на XIX в. се е трансформирала значително в орган, който спъва публичното развиване. В по-голямата си част свещеничеството брани позициите на страната като държи популацията в беззаконие и беднотия, което пък способства за последвалия разпад на страната, гражданската война и многомилионните жертви.
Болшевиките основават доста пропагандни плакати, на които духовниците са изобразени като карикатурно дебели и най-отвратителни същества в раса и с бради, които „ вкарват в подвеждане “ народа. Много църкви и места за молитва са затворени и приспособени за стопански потребности. Освен това от църквите са конфискувани полезности – посуда от благородни метали за „ потребностите на гладуващите “, а камбани биват претопени за оръжие и патрони.
Четете по-подробно за това по какъв начин болшевиките унищожават Църквата.
Неграмотността
Свободни източници
Няколко години преди революцията, съгласно разнообразни оценки, единствено 20% от съветското население могат да четат и пишат. Само че новата ръководеща класа – служащите и селяните – би трябвало да бъдат грамотни и образовани, с цел да вземат участие в публичния живот и да усилят продуктивността. Следователно една от първите и огромни акции на болшевиките е премахването на неграмотността и насърчаването на образованието.
Занимания по разпродажба на неграмотността
През 1919 година е публикуван указ, с който се задължава цялото население на възраст от 8 до 50 години да се ограмотява по избор на съветски или на родния си език. Освен това, с цел да облекчат образованието, болшевиките правят . За 10 години са ограмотени към 10 милиона души и съгласно данните от преброяването на популацията от 1926 година по селата към този момент към 50% от хората са грамотни, а към 1939 година към този момент съвсем 90% от цялото население са грамотни.
Социалното неравноправие
Свободни източници
Съветската власт се стреми да построи общество на всеобщото тъждество, в което няма да има беднотия и мизерия, а получаваните доходи да бъдат преразпределени. Управляващите отхвърлят правилото на персоналното обогатяване и целта на частната благосъстоятелност, които са моторите на капитализма. Още повече, че на идеологическо равнище е жигосана самата опция да ползваш някакви богатства, в случай че до теб има някой, който е лишен от тях. Повелята е да споделяш със съседа си всичко, което имаш. А в идеалния случай да дадеш даже повече, в сравнение с ползваш за себе си.
Работникът от Ленинградския цех за полиграфски машини Николай Петров среща сътрудниците с работата на техниката, 1952Иля Аронс/Sputnik
Тук е употребен различен девиз на Карл Маркс: „ От всекиго съгласно качествата, на всекиго съгласно потребностите “. Не би трябвало да има небогати и богати, всички имат съвсем идентични приходи, всички работят за богатството един на различен и общият резултат се споделя от всички (нещо сходно към момента съществува в скандинавските страни, надълбоко пропити от най-хубавите руски принципи).
Според руския морал човек би трябвало да дерзае и да работи не за персонално обогатяване, за което да получи някакви материални облаги, а в името на самата идея и осъзнаването на общото богатство. Той би трябвало да получава наслаждение не от потреблението на материални богатства (такъв мотор на развиването в последна сметка е общопризнат в капиталистическото потребителско общество), а от самия развой на работа и себереализация (по създание доста рационално целеполагане в сходство с добре известната ценностна пирамида на Ейбрахам Маслоу).
Тунеядството
Свободни източници
В Съюз на съветските социалистически републики се приема, че всеки човек би трябвало да работи, а не да живее от лихва или от лихви от капитал, или пък за непозната сметка, и се води упорита битка против „ тунеядците “. Ленин ги причислява към една категория с богатите и мошениците – и едните, и другите са враждебни на пролетариата. „ Който не работи, не би трябвало да яде “ е различен известен руски девиз. В руската конституция е посочено правото на труд и на всеки жител е обезпечена работа. Най-често това се случва посредством систематизиране след довеждане докрай на професионално или висше образователно заведение.
През 60-те години на предишния век е публикуван декрет за „ усилване на битката с лицата, които заобикалят публично потребен труд и водят антисоциален паразитен метод на живот “. Понякога се провеждат същински хайки против такива хора – да вземем за пример през работен ден в градския превоз могат да изискат документи и да питат за какво човек не е на работа.
Йосиф БродскиFine Art Images/Heritage Images/Getty Images
Често указът визира дисиденти – да вземем за пример поети, писатели, художници, които формалната руска преса не разгласява и които не са наемани на публична работа. Един от най-известните образци за засегнатите от указа е поетът Йосиф Бродски (той е пратен на заточение).
Безнравствеността
Свободни източници
Болшевиките вземат доста от християнските заповеди, с цел да образуват моралния кодекс на новия човек. Например правилото за тъждество на всички хора (няма елин и евреин), нуждата да се живее за общото богатство, а не за персоналното (обичай близък си както самия себе си), отводът от придобиването и отхвърлянето на частната благосъстоятелност (това е един от обетите, дадени от хората, които стават монаси) както и възприемането на дамата като равнопоставена персона на мъжа.
ТАСС
При неналичието на вяра, която да се бори с човешките пороци, руската власт е изправена пред нуждата да сътвори нови способи за налагане на морал и добродетелност. Един от тези способи е публичното неодобрение. Човек, който е направил аморален акт, който се е държал по несъветски метод, може да бъде извикан на среща на колектива – в учебното заведение, института, на работа – и с него да се организира възпитателна сказка за нравите. Защото той в последна сметка е „ опозорил “ освен себе си, само че и целия екип, а и целия Съветски съюз. Особено дейна битка се води с пиянството и разгулния метод на живот. Властите могат даже да се намесват в фамилните каузи и да осъдят погрешен брачен партньор да вземем за пример.
Освен това руското държавно управление за първи път в историята на Русия се заема с казуса с всеобщото образование и обучение на децата. То престава да бъде фамилно дело и става държавно.
Съветската власт интензивно се бори и с младежката престъпност. След Първата международна война и изключително след Гражданската война в Русия доста деца са изгубили родителите си и единствено публично има към 7 милиона бездомни деца (в същото време едвам близо 30 000 са настанени в приюти).
Много деца безусловно израстват „ на улицата “ и несъмнено те се занимаваха с обири и милостиня. Държавата напълно поема под собствен надзор казуса с опеката на бездомните деца. Създадена е специфична комисия за децата, открити са доста приюти и образователни заведения. Специални оперативни групи работят по гари и железопътни линии, където в действителност „ хващат “ бездомни деца, хигиенизират ги, хранят ги и ги разпределят в подслон. Към 1924 година към този момент 280 000 са настанени в приюти.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ