Мирела КостадиноваНякогашният учител Мильо Касабов е енергичен и с млад

Мирела Костадинова

Някогашният преподавател Мильо Касабов е деятелен и с млад дух. Темпераментен е. Възхищава се на красивото и ненавижда несправедливостта в живота. Всеки ден върви по два пъти в книжарницата си не надалеч от къщата му в Стара Загора. Той е опора на цялото семейство.

Косата му побелява, когато изчезва синът му поетът Гео Милев, наказан за поемата „ Септември “. Изтерзаният татко написа първо до министъра на войната военачалник Вълков, до министър-председателя, до министъра на вътрешните работи, до министъра на правораздаването, до ръководителя на Народното събрание. Две писма изпраща и до цар Борис III. Мълчание. Мильо Касабов, майката на поета Анастасия Касабова, брат му Борис, брачната половинка му Мила имат вяра, че той е жив и го търсят. Навсякъде им дават обещание подпомагане, само че ги лъжат.

Мильо Касабов не се отказава да пита тук и там, да търси детето си. Безнадеждно. Накрая му оповестяват, че е Гео Милев е безследно липсващ. Всичко последователно заглъхва, размива се в безмълвие, което води до непоправимото. Светът на измъченият възрастен мъж дефинитивно се прекатурва, страданието превзема дните му.

Мильо Касабов е роден в Чирпан през 1868 година Баща му Георги е отглеждал овце и търгувал с тях. Продавал ги в Цариград и Одрин. Имал е месарница. Вероятно от тук идва семейството Касабови. Георги Касабов единствен в Чирпан не е носел фес, а турците упорствали. Той им казвал: „ Аз се занимавам с овце и кожи и е естествено да нося калпак. Сам си го върша, не мога да закупувам фес “. Бил огромен патриот и родолюбец. Никога не поставил фес на главата си. Това родолюбие имал и синът му Мильо Касабов.

България му е в сърцето. По време на Съединението, когато бил едвам на 17 години, той е един от няколко индивида, които образували в Чирпан първата група, която работи за Съединението. По това време Мильо Касабов стартира да издава вестник „ Македонски сълзи “. Вълнува го ориста на българите вън от рамките на страната и след Съединението.
Има мощен блян към просвета, въобще към познание. Следи научните открития в региона на астрономията, ботаниката и други области на знанието. В личната си книжарница получава разнообразни книги и списания и има опция да чете. Макар, че е с главно обучение той е грамотен и ерудиран човек, който постоянно споделя наученото с децата си и по-младите хора. Притежава висок морал. Заклет трезвеник – създател и ръководител на Въздържателното сдружение в Стара Загора до гибелта си. Дълбоко се вълнува, когато види, че някой съсед се прибира в дома си подпийнал или чуе пиянска препирня.

Използва мотива да изясни на децата си за какво не трябва да се протяга ръка към чашката. „ Дори беше написал нещо като въздържателен разказ, който четеше от време на време в неделните сутрини на мен и сестра ми “, спомня си внучката му Леда Милева.

Докато учителства в Раднево постоянно при бедните селяни ходели лихвари – давали им заеми с тежка рента от 80 до 100%. Безпомощните хора се оплаквали на учителите за тази неправда. Молели ги да им оправят сметките. Тогава Мильо Касабов, дружно с различен преподавател Димитър Драгиев, решили да основат книжовно-просветно сдружение. Поради това, че учителите се застъпили за селяните срещу лихварите, постоянно ги местели от едно село в друго.

Мильо Касабов се открил в Стара Загора дружно със брачната половинка си Анастасия и първородния си наследник Георги, роден в Раднево. В Чирпан се ражда синът им Борис, където фамилията е краткотрайно.

В Стара Загора идват през 1897 година Съпругата му Анастасия е сдържана, уравновесена и работлива жена. Родът ù е от Стара Загора. Баща ù е търговец на тютюн, само че умира млад от туберкулоза. Тя е напълно дребна, когато стартира Освободителната война и опожаряването на града. Анастасия също е учителка по специалност. Спира с педагогическата работа поради огромното семейство, за което всекидневно се грижи. Животът ù не се изчерпвал единствено в кухнята – имала и културни ползи. Била сладкодумница и старозагорци все я търсели за съвет по всякакви въпроси. Семейство Касабови имат шест деца.

През 1897 година Мильо Касабов подвига и къщата си. В нея изплакват четирите им дъщери – Евгения, Пенка, Мария и Весела. Създава сдружение „ Просвета “ и се захваща да издава книги, още преди да има свое издателство. Търси разнообразни потребни издания за спестовността, за вредата от алкохола, книги на Каравелов и Вазов. После издава вестник „ Справедливост “, като посредством него издигал глас за почтеност.
Той построил първия монумент на освободителите на Чадър могила в Стара Загора. Бил надълбоко набожен човек, възприемал християнството като обучение за морала, само че почитал и другите религии. Ходел да слуша беседи на някаква евангелска черква.

През всичките години на своя живот е просветник. Още щом приключва образованието си става преподавател. Съвсем млад издава вестник, а след това и втори. Но безспорната му заслуга е неговата книжарница, трансформирала се в място за културни диалози. Привечер там ходели старозагорци, които имали познавателни ползи, купували си вестници. В книжарницата идвали и се разпространявали столични издания, непознати списания и книги. Разисквали се всевъзможни въпроси от политическия и културен живот на страната. Книжарницата се трансформирала и в прехранване за Мильо Касабов, само че и място, където могат да се научат новости.
В нея всеки ден ходел и синът му Гео Милев.

Книжарницата става негово обичано място и е основна за духовното му развиване. Поетът оказва помощ на татко си, а в свободното време чете. По-късно, когато Гео Милев е в Германия написа дълги писма на Милю Касабов, с който е духовно непосредствен. Забелязал, че в Германия се издават хубави книги за деца, с приказни илюстрации, каквито у нас към момента нямало. Помислил, че би могъл да поръча в Германия да се отпечатат илюстрациите, а самичък той да напише текстове към тях. Баща му пък да ги издаде в Стара Загора. Мильо Касабов се съгласява. Така се раждат три книги за деца – „ При животните “, „ На полето “ и „ В зората на живота “. Те излизат с прелестни цветни илюстрации, отпечатани в Германия и със стихотворения.

После Гео Милев има упоритостта да преведе незнайни до тогава у нас съвременни поети. И това става с поддръжката на татко му. Увещава го да основат издателство и да отпечатват такива книги. Появява се издателство „ Везни “.

Книгите се отпечатват в Стара Загора. Всичко останало – програмата, заглавията, сериите – „ Книги за библиофили “, „ Философско-историческа “ серия и други се дефинират и сортират от Гео Милев.

Много огромна част от текстовете се превеждат от него, само че и от други преводачи. Работата потегля и сред татко и наследник няма несъгласия. Мильо Касабов дава същинска опция на сина си да реализира концепциите си. Въпреки, че поетите и модернизма не са му понятни. Бащата вижда, че тези книги надали ще донесат финансов доход. Моли сина си да печатат и елементарни книги, които ще се харчат по-лесно. Но Гео Милев не е склонен. Настоява двамата да издават книги, от които има потребност българската просвета. Въпреки финансовите усложнения, нещата, които не схваща и не харесва, Милю Касабов се доверява на сина си. Става издател на съвсем всичко, което Гео Милев е написал.

Книгите отпечатани от „ Везни “ се посрещат с интерес, само че от стеснен кръг хора, доста от тях залежават. Гео Милев упорства да издават списание „ Везни “, списание на българските модернисти, което да наподобява на най-модерните европейски издания, което да може да популяризира и книгите на новото издателство. В продължение на три години излиза от щемпел известното списание. Замислите на Гео Милев се реализират през първите години, а концепциите му са осъществени. Но следват огромни финансови усложнения и печатът на „ Везни “ стопира. Книжарницата в Стара Загора продължава да съществува до гибелта на Мильо Касабов през 1937 година

За последните му дни споделя неговата внучка, писателката Леда Милева. „ Помня, че това стана по време на коледната почивка. Бях отишла дружно с една от лелите ми за няколко дни в Стара Загора; беше студено, дядо се върна от книжарницата и явно беше болен – със мощно зачервени страни, имаше температура и не се усещаше добре. А ние трябваше да отпътуваме за София, да се връщам в колежа. Но той искаше безусловно да ми купи портокали. Особена уязвимост имаше към мене, може би като към първа внучка, пък и аз доста го обичах и постоянно, когато отивах в Стара Загора, се стараех да му описвам нещо от софийския живот, да му пея песни, които съм научила, арии от опери и оперети, които преди време знаех. Той доста се радваше на това, тъй като всичките му дъщери се изтеглиха към София, рядко идваха и не споделяха с него какво тъкмо вършат, какви им са проблемите, по какъв начин ги вземат решение. Въпроси, от които се интересува всеки родител, и съвсем никой от нас не получава отговорите, които чака. Аз усещах тази негова тъга и се стремях, доколкото мога, да я запълня, като му разказвах въобще за живота в София и това, което вършат дъщерите му, доколкото знаех. Въобще имахме една доста хубава връзка. Та той тогава отиде и ми купи портокали; ние заминахме, а се оказа, че към този момент е бил болен от пневмония. Навремето пневмонията за старите хора беше смъртоносна, нямаше антибиотици и след два-три дни умря. На 67- годишна възраст “.

Опелото се прави в църквата „ Св. Богородица “, храмът в който приживе подарява част от библиотеката си. Тялото му е положено на към 500 метра от вкъщи му.
Мильо Касабов съумява да даде парченце от себе си за духовния живот на България. Той също е забравен… Само къщата му в Стара Загора, превърната в музей на Гео Милев, е безмълвен очевидец на делата му.