Десет дни след изборите 2 в 1 ясни очертания за

Десет дни след изборите 2 в 1 ясни контури за устойчиво парламентарно болшинство и държавно управление към момента няма. Контактна група на ГЕРБ-СДС съумя да организира диалог с две парламентарни сили – Държавно стопанско предприятие и Има Такъв Народ, до момента в който ясна поръчка, че ще бъдат съпротива направиха ПП-ДБ, Българска социалистическа партия, „ Възраждане “. „ Величие “ остават с неразбираем профил.
Ще продължи ли политическата рецесия и за какво резултатите от извършените избори дават основателни мотиви за песимистични прогнози? Защо ПП-ДБ претърпяха срив и до каква степен може да стигне свиването на тяхната поддръжка? Накъде ще поеме Българска социалистическа партия след признатата оставка на Корнелия Нинова и дали президентът Радев ще се реши да влезе в политическата игра като лидер на нова партия?
Всички тези въпроси си задаваме на фона на динамична геополитическа обстановка, в която Европейски Съюз взе участие, структурирайки своите институции след основен избор.
Това са тематиките, по които беседваме с политолога доцент доктор Огнян Минчев, учител в СУ „ Св. Климент Охридски “, политолог, който към този момент повече от 30 години следи под лупа развиването на демократичната общественост и нейните политически представители.

- Г-н Минчев, спадът в поддръжката за ПП-ДБ може да се назова фрапантен. Уместно ли беше съгласно Вас бодряшкото изявление на Кирил Петков, че ще желаят реванш?

- Струва ми се, че тази реакция беше малко детска.

- Как си я обяснявате? Имаше ли задоволително индикации и преди изборите, че се върви от неточност на неточност?

- Хората от „ Продължаваме промяната “ имат характерно отношение към своето политическо присъединяване.
От една страна това са интелигентни, образовани хора, които обаче хиперболизират смисъла на обстоятелството, че са придобили тапия и опит в чужбина. Те считат, че тяхното наличие в българската политика е нещо, на което би трябвало да се гледа като на „ подарък “ за страната ни. Че е нещо, което не се прави оценка по достолепие от локалното население.
Те имат елитарно самочувствие, считат че имат богат опит, в това число в бизнеса. Това се отразява върху политическото им държание като разбиране, че нещата са им ясни, че управляват обстановката и нямат потребност от препоръки.Поради което не демонстрират интерес към професионална експертиза в тези сфери на политиката, в които те са по-скоро новодошли. Наеха си единствено един-двама души за пиари, преценявайки, че имат потребност от съвет само за информационното си държание, останалото си го знаят.

- Коалицията разгласи, че остава в съпротива. Имаха ли различен ход при тази загуба на гласоподаватели и какви са аргументите за нея?

- ППДБ са изгубили половината си гласоподаватели дружно, само че на мен ми се коства, че Демократична България не е изгубила половината си гласоподаватели. Политическа партия са изгубили повече от половината си последователи и това беше натурален резултат от две неща. Първо, от разочарованието на радикалната им външна страна, която ги поддържа първоначално с убеждението, че те ще разгромят ГЕРБ, олигархията, всичко, против което породиха като подтик за смяна. Тези гласоподаватели се разочароваха от тях и се отдръпнаха.

Но имаме съществено отдръпване и на други категории хора,  които не видяха своите ползи задоволително предпазени от активността на обединението за смяна. Политическа партия продължава да съществува като виртуална общественост, чиито водачи адресират евентуалните си поддръжници с обществени изказвания. Нямат обаче нито партийна конструкция, нито практично схващане, че изборният корпус на една партия се състои от разнообразни групи хора. Спрямо всяка група би трябвало да има профилирано политическо обръщение - да вземем за пример, към пенсионерите, които гласоподаваха за тях поради нарастването на пенсиите. Трябваше, да вземем за пример, да има по-подробно пояснение за хората, които са разочаровани от това, че те влизат в колаборация с ГЕРБ и Движение за права и свободи, какво е наложило влизането в „ сглобката “ макар поетия ангажимент да изтласкат партиите на статуквото от властта.

Значителен брой гласоподаватели и общности, които поддържаха ППДБ в предходните няколко избора, явно са се почувствали неразбрани и неразбиращи държанието на своите партийни водачи.
Оказало е въздействие събитието, че против ППДБ се води много кална акция с изваждането на поредност „ записи “, само че ченгеджийските номера в българската политика не са от през вчерашния ден или от през днешния ден. И въпреки всичко никой не се е стопил на половина от това, че са му „ извъртяли “ ченгеджийски номер.

- Радан Кънев направи безпощадна дисекция на случилото се, като съобщи, че посоката за ПП-ДБ е надолу, че обединението не би трябвало да се разделя, само че би трябвало да се промени. Как? Ново водачество, нови политики? Как да се промени смяната?

- През последните 30-35 години специалността ми е да следя, какво се случва в развиването на това, което назоваваме „ демократична общественост “. Радикализмът, максимализмът, прочувствената поляризация, „ троцкисткият “ вид логика на психиката съпътстват българската демократична общественост още от началото на нейното образуване. Ако за една новосъздадена общественост, тези характерности са малко или повече разбираеми, то преместването им във времето в продължение на към този момент три десетилетия и половина е нещо, което би трябвало да се преглежда като генетичен недостатък и да се лекува като генетичен недостатък.

Българската демократична общественост изпада в полярни положения, които в последна сметка унищожават нейния капацитет да бъде сполучлива политическа мощ.От една страна е психологическият и прочувствен радикализъм, за който приказвам. От друга – лесното покваряване, изпадането на избрана категория водачи в цялостно равнодушие към задачите и правилата на демократичната общественост и сливането им с практиките и с държанието навръх тези, против които тази общественост е избрала да се бори.
Когато Реформаторският блок бе част от властта, имаше министри от Република България, които се държаха неразличимо от държанието на най-корумпираните представители на класическите партии на статуквото.
Това са вътрешни разграничителни линии, които пречат на обединяването на демократичната общественост. Те постоянно вземат връх и заради събитието, че тази общественост се състои от индивидуалистично насочени хора, които мъчно се поддават на партийна дисциплинираност. Но и самите водачи не са съумявали – с дребни изключения в края на 20 и началото на 21 век - да се оправят с тези особености на личните си поддръжници, да разработят и приложат сполучлива тактика за дисциплиниране на груповото държание на своите деятели.
След рухването на държавното управление на Съюз на демократичните сили през 2001 година сме очевидци на нескончаем развой на политическа фрагментация, на вътрешни разделения и междуособни битки. Дори когато тази общественост съумява да се сплоти, нейните вътрешни блокажи пречат тя да реализира максимума от своя капацитет. През последните 20 години имаше няколко опита за обединяване, които имаха непълен и краткотраен триумф – Синя коалиция, Реформаторски блок...

Лошата вест е, че „ Продължаваме промяната “, които са напълно ново потомство, със напълно нов генезис, възпроизвеждат този коренен егоизъм и безотносителност към нуждата търпеливо и поредно да разработваш политическа тактика, да убеждаваш хората, да отидеш при тях, да не се считаш за освен това от тях и така нататък

От тази позиция това, което предлага Радан Кънев, е доста близо до мозъка и той не го предлага за първи път. Нито пък ние за първи път разбираме, че това би трябвало да се случи. Въпросът „ за един милион $ “ обаче е по какъв начин? България се трансформира във времето в разнообразни направления и то освен положителни. По един метод действа една лидерска партия като ГЕРБ или Движение за права и свободи, където йерархията е желязна и всеки е наясно къде му е мястото и какво може да си разреши. По различен метод действат типичен партии от вида на Българска социалистическа партия. По трети метод действа демократичната общественост, която на процедура е един многолик общ брой от фракции, лидерски упоритости, изпитващи компликации във времето да се координират по метод, по който да реализират плануван, целенасочан, направен малко по малко триумф.

- На последните избори ПП-ДБ получиха 307 000 гласа,  близо толкоз, колкото Директива за птиците на изборите през 2021 година. 300 000 – това ли е проевропейската градска общественост?

- Решението на „ Демократична България “ да влезе в коалиция с Политическа партия докара до такава степен, че на тези избори те общо имат толкоз, колкото Демократична България е в положение да реализира сама когато организира сполучлива готовност на гласоподавателите си.В България има една устойчива общественост от 300-350 000 души - общността на така наречен „ градска десница “, която постоянно е подкрепяла този вид демократично прогресистки обединения, стига те да са били задоволително дружелюбни с цел да се активизират, да се обединят и да показват политическа платформа, която може да бъде подкрепена. През 2021 година изискванията са били налице и те са подкрепили всеобщо и пълноценно Демократична България. В други обстановки единствено част от тях са отивали до изборните урни, само че тази общественост съществува и тя е една от най-твърдите константи в българската политика – 300-350 000 души „ градска десница “.

В момента виждаме, че ППДБ си поделят тези 300-350 000, в случай че Политическа партия е с позицията на едно ново потомство, нов метод, нов получател, който към този момент е вляво от центъра. Колкото и да се заявяват като „ центристи “, това са хора със мощно обществено възприятие в политиката, които нямат доста общо с неолиберализма, както и с наследството на остарялата градска десница. Казано с други думи, това са хора, които трябваше да донесат към 350-те хиляди на градската десница нови най-малко още 350 000. За страдание, това не се случи. На изборите от 9 юни добавена стойност от обединението сред Политическа партия и Демократична България не се осъществя.

- Всичко се трансформира доста бързо както в геополитически проект, по този начин и вътре в страната. В този подтекст свърши ли времето на ПП-ДБ или към момента разполагат с някакъв запас от време, който биха могли да употребяват?

- Струва ми се, че посоката е към стесняване на политическото им въздействие – развой, който наблюдавахме при предишни рецесии на демократичната общественост – на Съюз на демократичните сили след 2001 година, на Синята коалиция след 2011 година, на Реформаторския блок след 2016 година Биха могли да ме опровергаят, в случай че в действителност внесат съществени структурни промени в своето политическо държание, само че на този стадий сходно нещо не се следи.
Реакцията на Кирил Петков на изборния резултат – чакайте „ реванша “, повтаря един вид детска политика, която следим измежду водачите на демократичната общественост още от 90-те години: „ Нека комунистите (сега – ГЕРБ и ДПС) вземат властта – те ще се провалят и ние ще се върнем на бял кон... “ Така и не видях този бял кон оседлан през последните 30 години...

Българската политика трагично се трансформира. Намираме се в задълбочаваща се политическа рецесия, която слага под въпрос самия модел на действие на политическата ни система. Не можеш да се държиш лековато и високомерно в случай че искаш да останеш значима политическа мощ – и то тъкмо сега, в който си изгубил 50 на 100 от публичната си поддръжка.

- Аз пък се чудя по какъв начин от цар минахме през военачалник и стигнахме до подполковник...?

- Ако съпоставим състава на Великото национално заседание от 1990 година и първите Народни събрания по-късно със структурата на парламентите, с които разполагаме през последните години, ще забележим еднопосочно неподходящата наклонност към олекване на капацитета, с който разполага българското политическо водачество. За да представляваш доста хора, би трябвало да имаш избрани качества – както интелектуални и експертни, по този начин и цивилен.

- Изразихте скептицизъм по отношение на бъдещето на ППДБ и незабавно се отваря въпросът за политическия вакуум. Дават ли резултатите от изборите подтик за упоритостите на президента Радев? Той ли е политикът, който може да запълни този вакуум?

- Не зная дали Румен Радев може да запълни някакъв вакуум в либерален политически развой. Резултатите от изборите обнадеждават Радев в упоритостта му да се осъществя като опция на спешното статукво, което може да се дезинтегрира, в случай че рецесията продължи да се задълбочава.

Първо, да отбележим събитието, че е налице не просто понижаване на относителния и на абсолютния брой на хората, които гласоподават. Има една непрестанно възходяща безмълвна общественост, която отхвърля да се разпознава политически, не открива своето място и интерес в политическия живот.

В лицето на „ Величие “ се появява посланичество на един  нов вид политика. Това са общности, които стартират да се капсулират, да се сплотяват и неслучайно ги съпоставят с някакъв вид сектантска група към този Исторически парк. Наистина те хем се активизират за присъединяване в политиката, хем явно доста държат да нямат нищо общо с това статукво, което ги е предиздвикало да изоставен ежедневните си функции в българското общество или в чужбина, и най-ентусиазираните от тях да отидат да вършат нова общественост към упоменатия Исторически парк.
Не съм уверен до каква степен определението „ фракция “ е уместно, само че това е една общественост, която се капсулира, желае да нараства, само че желае да възпроизвежда контраидентичност. В лицето на „ Величие “ имаме опит за произвеждане на „ контра “ посланичество, на контра метод на живот, контра метод на мислене за обществото и политиката.

„ Възраждане “ е партия, която има сходни упоритости, само че тя е политически план, директно подвластен от външна мощ, с дневен ред, влизащ в открит прорез с националните ползи. Да искаш излизане от Европейския съюз, от НАТО, неприемане на еврото, блокиране на всички съществени аспекти на българската геополитическа принадлежност, без да кажеш нито дума какво предлагаш на мястото на това, което отричаш, приказва не просто за лекомисленост, само че и за посланичество на непознати ползи в българската политика.

При „ Величие “ имаме най-малко реторична фигура. Те настояват, че нямат нищо общо както с евроатлантиците, по този начин и с Русия и изрично се декларират като „ български план “, който сплотява българи с различна визия за това какво може и какво би трябвало да бъде България както в предишното, по този начин и в бъдещето. Тази „ различна визия “ внимателно заобикаля ясна геополитическа ориентировка – тя е насочена (засега) към основаване на една местна химера.

- С днешна дата въпросът за Румен Радев звучи по този начин: нова партия или водачество на Българска социалистическа партия?

- Това е забавна алтернатива, която демонстрира, че нито на Радев, нито на Българска социалистическа партия ще им бъде елементарно в конкуренцията посред им в идващите месеци.
Смисълът от „ отпушването “ на процеса с оставката на Корнелия Нинова е Българска социалистическа партия да се опита да си върне изгубени позиции. В същото време към този момент Радев е насочен към известно изчакване - до момента в който му свърши мандатът или до момента в който се промени обстановката, тъй че той да влезе в нея като партиен водач. Но и в двата случая ползите на Българска социалистическа партия и на Радев ще влязат в прочут спор. Освен в случай че не бъдат контрактувани. Но договарянето е частично допустимо единствено в този момент – преди планът на Радев и планът за обновяване на Българска социалистическа партия да се срещнат като противници на политическия терен. Не може Българска социалистическа партия да се обновява, нейни водачи да построяват своите позиции единствено с цел да отидат в един миг при Радев и да му кажат „ заповядай “. Нито Радев може да следи безучастно развиването на нова позиция на Българска социалистическа партия и на другите леви формирования, отлагайки безпределно във времето личното си влизане в сходна партийно-политическа роля.

Радев ще бъде подложен на възходящ напън, в това число на част от вътрешния си кръг, в който има разделяне по въпроса „ какво да се прави “ - да се излезе на политическия тепих или да се чака края на мандата.

- Вашето мнение?

- Мисля, че Радев ще изчака. Ако ГЕРБ и Движение за права и свободи с който и да е трети, съумеят за създадат държавно управление, незабавният въпрос какво да направи Радев ще се отсрочи минимум с към година. Ако рецесията се задълбочи – изборът на Радев може да бъде форсиран от събитията.

- Президентът постоянно е приказвал, с сериозен звук, за „ те, партиите “. С други думи, разграничава се от тях. Как ще стане партиец?

- Не съм сигурен каква е степента на социализация на Радев към политиката. Той влезе в нея от напълно друга роля и изключително през първия му мандат неналичието на политическа подготовка и опит бяха явни.

Сега е добил опит в политическия развой, само че ми се коства, че за него придобиването на партийна роля е единствено трамплин към завръщането в ролята на мощен, могъщ президент в нова конституционна форма на ръководство на България. Според мен това е, което той цели и преследва.
Дали негов блян е Путин, дали пример е прилежащият Вучич или някой различен, само че мисля, че това е, което на него му харесва.

- ПП-ДБ, въпреки и импровизирано, се съюзиха с ГЕРБ в предишния парламент. Българска социалистическа партия в никакъв случай не се коалира с ГЕРБ, само че не щеш ли и двете политически сили споделиха на последните избори сходна орис. Защо Българска социалистическа партия върви надолу в последните три години?

- Може би единствената обща причина за спада в доверието към двете обединения е, че политическото им държание като мобилизиращо поддръжка е едва и неефективно.
Споменахме, че при демократичната общественост главният грях от 35 години е, че правейки политика тя адресира и убеждава самата себе си. Тя не можа да развие политическата процедура за увещание на многообразието от всички гласоподаватели, с цел да се трансформира в национална опция.

При Българска социалистическа партия нещата са много по-различни. Имаме посткомунистическа партия, която в продължение на три десетилетия и половина се топи освен по идеологически, само че и по биологични аргументи. Наследниците на остарялата общественост от гласоподаватели на Българска социалистическа партия в актуалната обстановка по-скоро биха подкрепили анти-Сорос, анти-Америка, анти-либерализъм, което е par excellence консервативна позиция. Неслучайно Нинова реалокира партията в тази посока. Социалистическата партия е изправена пред избор – дали да прегърне радушното приемане на мигранти, на 32-34 пола и целия различен дневен ред на днешната европейска левица или по някакъв метод да се консервира в съчетаване на остарялото ляво, наследено от предишното и приемане на новото консервативно дясно, което е най-близко и като нрав, и като логика на психиката, и като политическа общественост до главната маса на нейните гласоподаватели. Русофилията е доста подобаващ мая за сходно прилепване на остаряло ляво към ново консервативно.

Българска социалистическа партия върви по пътя на това съчетаване в продължение на десетилетия. Но явно доближи до избрани граници, на които още веднъж ще би трябвало да се самоопредели. Ако аз съм русофил, американофоб и антилиберал за какво би трябвало да гласоподавам за Българска социалистическа партия, която е „ ни рак, ни риба “, а няма да гласоподавам за „ Възраждане “, която по лист дава отговор на главните ми възгледи?
Българска социалистическа партия си отива по биологични и по обществени аргументи. Няма да им е елементарно на тези, които я поемат. Те може да са приели оставката на Нинова, само че са приели и алтернативите на Нинова.

- Гласувахме и на още едни избори – за Европейски парламент, където главната конспирация бе какъв брой огромен ще е растежът на партиите, вдясно от ЕНП. Те завоюваха повече места, в сравнение с имаха в досегашния парламент, само че в това време ЕНП резервира въздействието си, както и болшинството със социалистите и либералите. Успех ли е резултатът за десните или това е единствено началото на един дълъг път?

- Всеки, който подцени резултатите от тези избори, ще сбърка. Виждаме по какъв начин представителите на левицата и на центъра, на статуквото в Екологичен потенциал, се пробват да интерпретират резултатите. От една страна те подценяват триумфа на различните десни, от друга – подчертават върху разнородността на различната десница, а от трета – бият камбаната „ заплаха за демокрацията “. Във всеки случай, резултатите на алтернативените десни са „ звънец за пробуждане “. Около една четвърт от европейските гласоподаватели виждат в различната десница посланичество, което да отбрани ползите им – изключително по тематики като миграцията, „ зелената договорка “, политиката на идентичността. Ако статуквото в Екологичен потенциал не постави старания да интегрира най-малко една част от различната десница в мейнстрийм-а на европейската политика, след пет години можем да получим много по-голяма и в допълнение радикализирана десница.

От съществено значение е и събитието, че най-голямата партия в Екологичен потенциал - дясноцентристката ЕНП - ще има две благоприятни условия за развиване на своята политическа позиция. Едната е да остане в досегашния си формат на съдействие със социалдемократи и либерали. Другата опция ще бъде да прави гъвкави съглашения с някои от партиите на различната десница. По всяка възможност едното не изключва другото.

Сред партиите на различната десница има задълбочаващо се разделяне сред обединения и лобистки групи на Путин, каквито са „ Фидес “ на Орбан, Австрийската партия на свободата или „ Алтернатива за Германия “, и партии, които гледат да се изтеглят от сходна позиция. Предстои да забележим позицията на Льо Пен. Други десни групи като тази на Вилдерс в Холандия дават знаци, че биха могли да релативират своите позиции във връзка с Русия и Путин.

Това, което следим е не толкоз поляризация на Европейския парламент сред ляво-центристкото статукво и дясно-популистката опция, а преподреждаща статуквото фрагментация, в която разлики ще се демонстрират и вдясно, и в центъра, както и в връзките сред другите партии и фракции.

На идващ стадий, след 5 години, може да се окажем с дълбочинно променено статукво в Екологичен потенциал, което е преодоляло една съществена характерност на европейската политика в продължение на 30 години.

- Коя характерност имате поради?

- В продължение на три десетилетия европейската политика беше доминирана от левия център, от социаллибералната визия. Това е обяснимо. Европа е наднационален план. Десницата е свързвана нормално с шовинизъм, с консерватизъм и тези позиции бяха забутани в ъглите на националната политика. Европейската политика беше интернационална – лявоцентристка, социаллиберална политика, даже и когато водеща мощ е християндемократическата ЕНП.

Днес, поради новите действителности салдото на силите сред ляво и дясно се трансформира. Европейската политика ще има по-уравновесено политическо разделяне на консервативна десница и на демократична левица, които ще отразяват позициите на разнообразни европейски групи жители, които имат отношение към това, което е Европа в този момент, а не към това, което е била преди 30 или преди 50 години. Този развой обаче крие една сериозна заплаха. Алтернативната десница с разнообразни нюанси изисква повече или по-малко ренационализация на европейския интеграционен план. Това ще бъде главната разграничителна линия – какви болшинства ще се образуват за запазване и задълбочаване на интеграцията или за ренационализация на обединена Европа.

- Още преди евровота стартира разграничението вдясно на партии, които поддържат Украйна, и партии, които биват упреквани в проруски позиции. Нова разграничителна линия?

- Не може да не бъде разграничителна линия, тъй като за основна част на различните десни -  които левицата назовава „ крайнодесни “ - националният интерес е главният дирек на политическа идентификация. Не може да защитаваш националния интерес и да подкрепяш Путин в случай, че Кремъл е тръгнал на война с Европа в гонене на своята възродена имперска мощност. Какъв „ националист “ си, в случай че си подготвен да подпомагаш провалянето на Европа и имперския подем на Русия? Самата еднаквост на тези партии ги кара да мислят по-задълбочено за европейската сигурност, която би трябвало да се построява в една нова ера на геополитическо опълчване. Сигурност в изискванията на един все по-разделен и конфликтен свят. Съдържанието на тази нова ера не е в това, че Путин с експанзия откъсва Крим, Донбас и Запорожие. Това, което се случва е основаването на мощен ревизионистичен геополитически блок, който е тръгнал със мощ да преначертае границите на нашия свят.

Има ли сериозна европейска политическа мощ, която да желае провалянето на Европа в услуга на Кремъл, на Пекин, на Техеран и на Хамас...? Отговорът на този въпрос ще получим прекомерно скоро. В България имаме такива политически сили. Нужно ли е да им загатваме имената?

Путин желае да вземе назад контрола върху Източна Европа, желае да си върне това, което беше в ръцете на Съветския съюз през втората половина на 20 век. Той желае да кастрира дефинитивно Европа и Европейски Съюз като геополитически фактор, да подкрепи тези сили в Америка, които биха желали да изоставят Европа и да сателитизира под своята власт Стария континент като цяло. Въпросът е дали европейската десница ще каже „ мен това не ме интересува “ или ще направи разумния извод, че в случай че Путин тръгне към Украйна, по-късно – към Полша, е доста евентуално по-късно да тръгне да подчинява другите европейски страни, не безусловно с войска. Както, прочее, го правеше сполучливо в епохата на Меркел и на други водачи като нея.

С други думи, десницата в Европа има собствен личен път в осъзнаване на нуждата от отбраната на Европа. Този път може да бъде друг от пътя на левицата и на левия център, на социалисти и либерали, които бяха измежду най-отворените за съдействие с Русия и Путин политически партии и водачи, и които след 24 февруари 2022 година ясно схванаха защо предизвикателство става дума. Някои партии на различната десница в Европа ще останат на своите про-Путински позиции. Лично аз се надявам на тяхната маргинализация в процеса на привличане на новите десни към общите европейски старания за сигурност на Стария континент.

- Заговори се за мир, само че като че ли официално, с цел да се води война. Всеки слага мирни условия, които явно са неприемливи за другата страна.

- Западът -  Европа в частност, се разсъниха за заплахата, която съставлява експанзията на Кремълския имперски ревизионизъм в Украйна. Но измежду западните водачи към момента съществуват илюзии, нерешителност и самоограничения в отбраната на груповата ни сигурност. Едно такова въздържание е сами да си слагаме „ червени линии “. Например – ние оказваме помощ на Украйна, само че никога няма да й дадем танкове; оказваме помощ, само че няма да дадем самолети; оказваме помощ, само че няма да разгадаем ВСУ да нападна съветска територия с нашите оръжия и така нататък

От стратегическа позиция всичко това е връзване на ръцете – своите и на Украйна - тъй като уведомяваш Путин какво няма да направиш, какво се страхуваш да направиш. Той не ти благодари гласно, само че мислено несъмнено благодари, че му казваш до каква степен може да се разгръща без да се тормози, че ще му се случи нещо неприятно.

Макрон първи разбра, че това е неверна позиция. Позицията на френския президент значи „ край, ние няма да разгласяваме червени линии “. Означава, че поддръжката за Украйна не е резултат единствено на морално-етична позиция, а е артикул на надълбоко съзнателен народен и групов европейски интерес. Че за нас е витално значимо Русия да не победи в Украйна.

Какво би означавала победа на Украйна и дали ще има победа на Украйна е различен въпрос. Но Русия не би трябвало да побеждава във войната против Украйна, тъй като по доста явен логаритъм това ще значи съществено, дълготрайно стратегическо проваляне на Европа и на Запада.