Петър Дънов разказва защо е важна Божията благословия
Божията богословия има мощ. Тя е значима и носи позитивна и градивна сила. На това наблягал учителят Петър Дънов в доста от своите писания. В тях той написа, че в предишното християните посрещали свещениците по-топло и отворено точно заради значимостта на благословията.
Когато се срещали с божи чиновник, хората го поздравявали вместо с Добър ден! с думите Отче благослови!. Дънов споделя, че в такива случаи свещенослужителят вдигал ръка и с кръст давал Божията благословия. Прието било да се целува ръка на свещеника.
В дългия си живот националният преподавател постоянно постъпвал по този начин, като по-късно се чувствал по-добре прочувствено заради силата на благословията. Той споделя още, че с нея човек усеща позитивната сила на Бога, става по-спокоен, дееспособен и добър, тъй като усеща висшето положително. В поддръжка на думите си Дънов разказвал една любопитна алегория.
Някога, когато Турция владяла половината свят, един от султаните ѝ имал обичая да посреща пасажери от близки и далечни страни в дома си. За всекиго имало специфична стая в двореца. Когато дойдел някой пасажер, той бил посрещан от прислужниците на султана. Те го гощавали с чудни храни. Слагали го да спи в меко легло, само че му хвърляли и по един здрав бой.
Така се разнесла славата на султана из цялата империя. Пътниците знаели, че щом спят в дома на султана, ще имат вкусна вечеря, постелка, само че и ще ги бият. Обаче с цел да спестят някоя лира, пасажерите предпочитали да употребяват гостоприемството на султана.
Една вечер пътешественик просрочен в града на султана и решил, че няма различен избор – отива да спи в стаята за посетители, знаейки, че ще го бият. Слугите на първо време измили краката на пасажера. После му сервирали цяла софра, отрупана с вкусна храна. Започнал пасажерът да яде от едното ядене и непрекъснато казвал Господ да благослови, както и Господ да наспори.
Тези свои думи пасажерът приказвал през цялата вечер, даже и към този момент нахранил се и приготвяйки се за сън. На потегляне към момента не го били, по тази причина той почнал да се ослушва. Попитали го какво още желае, а той споделил, че си чака порцията пердах.
Владетелят почнал да се смее, като споделил, че за две десетилетия макар гостоприемството му никой не благословил дома и храната му. Вместо това те непрекъснато повтаряли Стига!, а когато човек каже Стига!, за него и в дома на гостоприемния султан може да настане бедност.
Заключението на учителя Петър Дънов е изрично. Трябва да се радваме на имането и да търсим Божията благословия, с цел да се умножава.
