Сирене Бофор
Бофор /Beaufort/ съставлява тип полутвърдо сирене, което се подготвя от краве мляко във френската област Савоя. Наред с Камембер, Комте, Мюнстер и Бри то е измежду най-популярните френски сирена. Продуктът попада в листата освен на най-известните сирена, само че и на най-скъпите. Ценителите оприличават Бофор на сиренето Грюер, което е обичайно за Швейцария.
История на Бофор
Бофор е измежду сирената, които участват в кулинарията от епохи. Корените му можем да търсим в подножието на Алпите. Негов първообраз се подготвя първоначално от локални духовници, като се счита, че те се допитвали до предписания, датиращи от римско време.
През Средновековието процедурата по произвеждането на сиренето стартира да става по-популярна и излиза от манастирите. Така с рецептата към този момент разполагат и няколко семейства. Приготвянето му става нещо естествено за тамошните ферми. През осемнадесети век сиренето става известно под наименованието Vacherin. Името произлиза от френската дума за крава - vache.
То е въодушевено от обстоятелството, че сиренето се прави от краве мляко. Почти век по-късно млечният артикул се снабдява със актуалното си наименование Бофор. Смята се, че сиренето е кръстено на алпийското селце, в чиито покрайнини се подготвя.
Историята на Бофор обаче не завършва дотук. През втората половина на предишния век Бофор се трансформира в сирене с следен генезис. То получава знака Appellation d'Origine Contrôlée–AOC, който заявява региона на генезис. Оттогава сиренето регламентирано се създава единствено в долините Бофортен, Мориен, Тарантес и Вал д'Арли.
Производство на Бофор
Бофор е сирене, за чието произвеждане се използва сурово краве мляко. Интересното е, че за приемането единствено на един кг от продукта са нужни повече от 10 кг мляко. Първоначално млечната субстанция се нагорещява до 33 градуса.
След това към нея се прибавя закваска и се употребяват бактериите Streptococcus thermophilus, Lactobacillus helveticus и Lactobacillus lactis. Когато млякото се пресече, субстанцията още веднъж се загрява, само че този път най-малко до 53 градуса. По време на загряването е от огромно значение млякото да се бърка непрекъснато, с цел да може ненужната влага се изпари.
После идва ред на идната стъпка - полученият артикул се слага в ленени кърпи, закрепени в дървени обръчи. Сиренето се поставя за близо едно денонощие под преса. През това време то се прекатурва неколкократно, като се сменят и кърпите, в които то престоява. След като Бофор отлежи един ден, то се осолява и се слага в мазета, където би трябвало да зрее. Традиционно се съхранява на дървени лавици, направени от смърч.
Нужни са сред пет и дванадесет месеца, с цел да бъде едно сирене добре узряло. В по-редки случаи млечните артикули се оставят да зреят и повече от година. За да се съхранява сиренето в избите обаче, е нужно да се поддържат специфични условия. Така да вземем за пример температурата в тях би трябвало да не е по-висока от 10 градуса. В същото време налице би трябвало да е висока мокрота. Когато сиренето Бофор отлежава, то всяка седмица се обръща по два пъти и се натрива със сол.
Характеристики на Бофор
Готовите за консумация сирена Бофор наподобяват по избран метод. Те се продават под формата на плоски, цилиндрични пити, отличаващи с хлътнал борд. Диаметърът им нормално е сред 35 и 75 сантиметра. Тежат сред 20 и 70 кг.
Те имат кора, която е с гладка повърхнина. Тя има жълтеникаво обагряне. Вътрешната част част на сиренето също е гладка. Тя се характеризира още с еластична консистенция и белезникаво оцветяване, напомнящо на слонова кост. Ароматът на този млечен артикул е примамващ, асоцииращ се с плодове. Вкусът също е прелестен, леко солен.
Видове Бофор
Съществуват няколко разновидности на това сирене. Млечният артикул се класифицира според от изискванията, при които се създава, а също и от времето. Известен е по този начин нареченият Бофор де Савоя (Beaufort de Savoie/. Той е прочут като елементарен Бофор и се подготвя през цялата година. Известен е още и Бофор д’ете (Beaufort d’été), именуван още летен Бофор.
Както сами се досещате, той се създава през лятото и по-конкретно от месец юли до месец октомври. Експертите по френските сирена познават и Бофор д’алпейдж (Beaufort d’alpage), именуван алпийски Бофор. Той се прави в разположените високо алпийски ферми при по-хладно време. В фамилията на Бофор участва и Бофор д’ивер (Beaufort d'hiver). Става въпрос за зимен Бофор, който се подготвя на обособени пасища през зимата.
Готвене с Бофор
Сиренето Бофор от дълго време е намерило своето несъмнено място в кулинарията. Нарязано на тънки парченца, то може да се сервира независимо в композиция с алено вино - със сира или каберне совиньон. То се съчетава и с други сирена като горгонзола, бри, стилтън, пармезан, нюшател.
В началото сиренето е било известно най-много на френската софра, само че в днешно време придобива от ден на ден известност и в задграничната кулинария. Френските кулинари самоуверено го слагат в разнородни предястия, супи, салати, печива, сладкиши и изобщо всевъзможни блюда. Деликатното плодово благоухание на сиренето го прави доста уместно за комбиниране с конфитюри от дребни плодове като боровинки, касис, череши, вишни и малини.
Ползи от Бофор
Бофор е сирене, което съдържа огромни количества белтъчини и калций. Както знаем, калцият е значим за здравината на зъбите и костите. Изследванията демонстрират, че той има свойството да възстановява кръвното налягане и снижава риска от поява на някои ракови болести.
Освен това е потвърдено, че приемът на задоволително количество калций облекчава предменструалния синдром (ПМС). Тоест признаци като нервност, главоболие, безпокойствие изчезват. За белтъчините пък се счита, че спомагат за редуцирането на напрежението.
