Близкият изток не иска да воюва, но ще му се наложи
Близкият изток остава във фокуса на международното внимание, измествайки внезапно Украйна на второ (ако не и на трето) място. Тревожните и шокиращи вести от палестинско-израелската зона на изостряне не престават да идват устойчиво и специалистите се пробват да гадаят дали този път ще се раздуха или не.
От една страна, ескалацията се ускорява по всички правила: гранични престрелки и обстрели, внезапни изказвания на публични лица, евакуация на жители от евентуално рискови страни, всеобщи улични митинги, доставки на оръжие, анулация на полети. От друга страна, сигналите от най-замесените в процеса страни са очевидно двойнствени, намеквайки, че в действителност никоя от тях не желае да се бори съществено сега. И това изцяло подхожда на сегашните действителности.
Най-тежката обстановка без подозрение е в Тел Авив. Той е заставен да заявява решимостта си да организира широкомащабна сухопътна интервенция в Газа, само че не е нужно да си боен специалист, с цел да разбере, че сходна интервенция би била призрачен сън за “Цахал ”. Както сподели 7 октомври, израелските отбранителни сили по принцип не са в най-хубаво положение и ХАМАС, намирайки се на тяхна територия, ще стартира яростна градска партизанска война против тях, което неизбежно ще докара до колосални загуби измежду израелците и ще се повлече в продължение на доста месеци. Освен това, в допълнение към чисто военните проблеми, автоматизирано поражда въпросът за устойчивостта на стопанската система, от която 300 хиляди души бяха изведени за военни потребности (за Израел с население от девет милиона това е доста по-сериозна загуба, в сравнение с за Русия с население от 146 милиона) и вложителите бързо ще стартират да бягат. Като цяло, макар цялото предимство на “Цахал ” над ХАМАС, огромна сухопътна интервенция в Газа заплашва Израел с тежки последствия с неразбираем резултат.
Ситуацията в Съединени американски щати също е доста тежка. Щатите са довели съвсем до съвършенство технологията за разпалване и водене на военни спорове в личен интерес. Но все по-често се проваля. Ярък образец за това е Украйна, където обстановката за американците просто е стигнала до задънена улица, от която като цяло не е ясно по какъв начин да се излезе. Настоящата ескалация в Близкия изток пристигна като неприятна изненада за Вашингтон, наред с други неща, унищожавайки всичките им старания през последните години да подобрят връзките на Израел с неговите съседи, по-специално със Саудитска Арабия. През последните дни управлението на арабските страни надали ни си избърса краката с Байдън и Блинкен.
И макар че в чужбина, несъмнено, има доста „ ястреби “, които са уверени, че опожаряването на Близкия изток е от изгода за Съединени американски щати, не са по-малко тези, които осъзнават, че една огромна война заплашва с огромни проблеми самата Америка. Например, какво би трябвало да направи, в случай че израелската интервенция в Газа се обърка - да впрегне личните си войски? Да не приказваме, че не може да се изключи, че ще има хора в други райони, които желаят да играят против тях под прикритието на близкоизточната рецесия, до момента в който хегемонът е доста ангажиран в две посоки по едно и също време (Израел и Украйна). А в самите Съединени щати палестинско-израелският спор бързо се трансформира в следващата вътрешнополитическа тематика за разделяне, като че ли старите проблеми и Украйна не са задоволителни.
От другата страна - арабските страни - обстановката е малко по-проста. Всички те сега са изправени пред цялостен набор от съществени провокации – стопански, демографски, продоволствени и така нататък Въпреки цялата им злост към Израел, огромна война в района подсигурява утежняване на съществуващите компликации и появяването на нови. Освен това споменът за несполучливите минали войни с еврейската страна е към момента свеж и би било огромна неточност да подценяват Израел в този момент.
Но главното е друго: арабският свят (и по-широко целият световен юг) осъзна, че времето е на негова страна. Отслабването на Запада (и Израел като част от него) се форсира, което значи, че просто би трябвало да изчакат, до момента в който успеха над тях бъде обезпечена с доста по-малко старания и жертви.
Всъщност това е тактиката на целия незападен свят сега (включително Китай) в връзките със Запада - старателно да заобикаля директна, а още по-малко военна борба, чакайки упадъкът там да си вземе жертвата, тъй че реконструкцията на света да не изисква такава колосална цена, както това се случи през ХХ век. Русия, апропо, също не прави изключение тук: до 24 февруари 2022 година тя се придържаше към безусловно същия метод - просто Западът беше първият, който ни остави без избор, и ние трябваше да вземем фрапантни ограничения.
Така в обстановка, в която всички участници са принудени да показват непоклатима решителност да стигнат до края повече, в сравнение с в действителност го усещат, районът на Близкия изток има късмет да избегне огромен пожар. Вярно е, че има съществено затруднение по пътя на обнадеждаващия сюжет: познатата международна политическа система се разпада, хаосът на планетата се ускорява и доста процеси просто излизат отвън надзор - стартират да живеят по личната си логичност. Това важи и за ритуалите на ескалация, които в този момент се извършват деликатно: „ Никой не искаше война, войната беше неизбежна “.
Но даже в случай че този път е допустимо да се предотврати огромна война в Близкия изток, това още веднъж я тласка в бъдещето. В последна сметка Израел неизбежно ще би трябвало да се изправи против своите съседи в района, освен това в още по-неблагоприятни за него условия от сегашните. А през миналите десетина дни с дейностите си – от варварските бомбардировки на Газа до скандалните изявления на формален Тел Авив – той срина доста оценката си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
От една страна, ескалацията се ускорява по всички правила: гранични престрелки и обстрели, внезапни изказвания на публични лица, евакуация на жители от евентуално рискови страни, всеобщи улични митинги, доставки на оръжие, анулация на полети. От друга страна, сигналите от най-замесените в процеса страни са очевидно двойнствени, намеквайки, че в действителност никоя от тях не желае да се бори съществено сега. И това изцяло подхожда на сегашните действителности.
Най-тежката обстановка без подозрение е в Тел Авив. Той е заставен да заявява решимостта си да организира широкомащабна сухопътна интервенция в Газа, само че не е нужно да си боен специалист, с цел да разбере, че сходна интервенция би била призрачен сън за “Цахал ”. Както сподели 7 октомври, израелските отбранителни сили по принцип не са в най-хубаво положение и ХАМАС, намирайки се на тяхна територия, ще стартира яростна градска партизанска война против тях, което неизбежно ще докара до колосални загуби измежду израелците и ще се повлече в продължение на доста месеци. Освен това, в допълнение към чисто военните проблеми, автоматизирано поражда въпросът за устойчивостта на стопанската система, от която 300 хиляди души бяха изведени за военни потребности (за Израел с население от девет милиона това е доста по-сериозна загуба, в сравнение с за Русия с население от 146 милиона) и вложителите бързо ще стартират да бягат. Като цяло, макар цялото предимство на “Цахал ” над ХАМАС, огромна сухопътна интервенция в Газа заплашва Израел с тежки последствия с неразбираем резултат.
Ситуацията в Съединени американски щати също е доста тежка. Щатите са довели съвсем до съвършенство технологията за разпалване и водене на военни спорове в личен интерес. Но все по-често се проваля. Ярък образец за това е Украйна, където обстановката за американците просто е стигнала до задънена улица, от която като цяло не е ясно по какъв начин да се излезе. Настоящата ескалация в Близкия изток пристигна като неприятна изненада за Вашингтон, наред с други неща, унищожавайки всичките им старания през последните години да подобрят връзките на Израел с неговите съседи, по-специално със Саудитска Арабия. През последните дни управлението на арабските страни надали ни си избърса краката с Байдън и Блинкен.
И макар че в чужбина, несъмнено, има доста „ ястреби “, които са уверени, че опожаряването на Близкия изток е от изгода за Съединени американски щати, не са по-малко тези, които осъзнават, че една огромна война заплашва с огромни проблеми самата Америка. Например, какво би трябвало да направи, в случай че израелската интервенция в Газа се обърка - да впрегне личните си войски? Да не приказваме, че не може да се изключи, че ще има хора в други райони, които желаят да играят против тях под прикритието на близкоизточната рецесия, до момента в който хегемонът е доста ангажиран в две посоки по едно и също време (Израел и Украйна). А в самите Съединени щати палестинско-израелският спор бързо се трансформира в следващата вътрешнополитическа тематика за разделяне, като че ли старите проблеми и Украйна не са задоволителни.
От другата страна - арабските страни - обстановката е малко по-проста. Всички те сега са изправени пред цялостен набор от съществени провокации – стопански, демографски, продоволствени и така нататък Въпреки цялата им злост към Израел, огромна война в района подсигурява утежняване на съществуващите компликации и появяването на нови. Освен това споменът за несполучливите минали войни с еврейската страна е към момента свеж и би било огромна неточност да подценяват Израел в този момент.
Но главното е друго: арабският свят (и по-широко целият световен юг) осъзна, че времето е на негова страна. Отслабването на Запада (и Израел като част от него) се форсира, което значи, че просто би трябвало да изчакат, до момента в който успеха над тях бъде обезпечена с доста по-малко старания и жертви.
Всъщност това е тактиката на целия незападен свят сега (включително Китай) в връзките със Запада - старателно да заобикаля директна, а още по-малко военна борба, чакайки упадъкът там да си вземе жертвата, тъй че реконструкцията на света да не изисква такава колосална цена, както това се случи през ХХ век. Русия, апропо, също не прави изключение тук: до 24 февруари 2022 година тя се придържаше към безусловно същия метод - просто Западът беше първият, който ни остави без избор, и ние трябваше да вземем фрапантни ограничения.
Така в обстановка, в която всички участници са принудени да показват непоклатима решителност да стигнат до края повече, в сравнение с в действителност го усещат, районът на Близкия изток има късмет да избегне огромен пожар. Вярно е, че има съществено затруднение по пътя на обнадеждаващия сюжет: познатата международна политическа система се разпада, хаосът на планетата се ускорява и доста процеси просто излизат отвън надзор - стартират да живеят по личната си логичност. Това важи и за ритуалите на ескалация, които в този момент се извършват деликатно: „ Никой не искаше война, войната беше неизбежна “.
Но даже в случай че този път е допустимо да се предотврати огромна война в Близкия изток, това още веднъж я тласка в бъдещето. В последна сметка Израел неизбежно ще би трябвало да се изправи против своите съседи в района, освен това в още по-неблагоприятни за него условия от сегашните. А през миналите десетина дни с дейностите си – от варварските бомбардировки на Газа до скандалните изявления на формален Тел Авив – той срина доста оценката си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ