Мнение | България се нуждае от нормално ляво
Благослав Михайлов е програмист и деятел, основател на платформата " Стража ", блогър и влогър със собствен канал в YouTube
Една от нещастията на актуалната българска народна власт е, че не съумява да създаде обикновено социалдемократическо придвижване, което да се застъпва за ползите на елементарния работещ българин, вместо за интерсите на Кремъл и на българската олигархия (която е в по-голямата си част проруска).
Благослав Михайлов е програмист и деятел, основател на платформата " Стража ", блогър и влогър със собствен канал в YouTube
Една от нещастията на актуалната българска народна власт е, че не съумява да създаде обикновено социалдемократическо придвижване, което да се застъпва за ползите на елементарния работещ българин, вместо за интерсите на Кремъл и на българската олигархия (която е в по-голямата си част проруска).
Разбира се, ние ляво към този момент си имаме, най-малко по име - Българската социалистическа партия. Това е партията, която 45 години оглавяваше наказателен тоталитарен режим, която организира възродителния развой, която организира мутренския преход и докара страната до икономическа съсипия през 1997. Това е партията, за която през днешния ден вторият максимален приоритет е да се бори против " джендър идеологията ", а първият е, несъмнено, да пази геополитическите ползи на Русия. Това са хората, които споделят, че " демокрацията доста ни лиши ", без да загатват какъв брой доста те самите ни лишиха.
Противоречията сред левите идеали и дейностите на БСП/БКП, по никакъв начин не са сложни за забелязване. Например, по какъв начин е допустимо " лява " партия да организира нещо като така наречен възродителен развой, което безусловно е етническо пречистване? Това би било присъщо за хора, изповядващи правилата на националсоциализма, само че не и за достоверно леви хора.
Реклама
Дори да оставим настрани спорното минало на БСП/БКП, тази партия и през днешния ден не се застъпва за нищо ляво. В развитите демокрации левите партии се борят за тъждество, обществена правдивост, за правата на служащите и за равноправието на половите и расовите малцинства. А Българска социалистическа партия сега се бори против " джендър идеологията " - една от главните дела на крайнодесните партии във всички западни страни. За мен като ляв човек е извънредно необичайно по какъв начин Българска социалистическа партия има повече общо с крайнодясната " Алтернатива за Германия ", в сравнение с със социалдемократите.
С такова " ляво ", не е учудващо, че огромна част от българите са отвратени от него. За жал това тласка обществото от ден на ден към дясното. Заради тази стигма към лявото всеки демократично мислещ политик се пробва да се изкара от десен по-десен. Още от началото на прехода лявото се асоциира с тоталитаризма, а дясното - с отхвърлянето му. Така демократичната народна власт по западен модел наложително се отъждествява с дясното.
Но тази визия е неправилна, тъй като триумфът на развитите западни демокрации не е толкоз резултат от десни политики, колкото от здравословния баланс сред ляво и дясно. Парламентарният модел на народна власт изисква да има два полюса (не наложително две партии), които в разнообразни моменти да получават опцията да задават курса на обществото. Когато едната страна неизбежно залитне в неверната посока, идва ред на другата страна да поправя курса. Това периодично повтаряне на консервативни и прогресивни сили в дълготраен проект води до стабилно развиване.
Но в България нашето мощно клатушкане към дясното докара до някои нежелани последици. От една страна, не може да се отхвърли, че пропазарните промени бяха мъчителна, само че нужна мярка, с цел да може страната да продължи напред. Но без обикновено ляво, което да балансира този развой, се превърнахме в страната с най-високо неравноправие в Европейския съюз . И макар че българската стопанска система доста е повишена през последните 25 години, това развиване бива усещано единствено от една дребна каста от популацията. Това носи със себе си и съответната обществена неустойчивост, която виждаме да се демонстрира от ден на ден, изключително с екстремистки планове като " Възраждане ". Икономическите проблеми неизбежно се трансформират и в политически.
Редуването на консервативни и прогресивни сили в дълготраен проект води до стабилно развиване. Реклама
Едно " обикновено " ляво би помогнало да реализираме малко по-справедливо систематизиране на богатствата. Разбира се, евентуално има доста отговори на въпроса какво би представлявало едно обикновено ляво. Но ето три три характерстики, които аз смятам за наложителни:
Първо, естественото ляво би трябвало да бъде про-демократично , да цели постигането на леви идеали (свобода, тъждество, братство) посредством демократични принадлежности в границите на една парламентарна република, каквато е България. А не да ни изясняват какво ни е лишила демокрацията и да проповядват носталгия по тоталитарен режим.
Второ, естественото ляво би трябвало да се застъпва за правилата на западната демократична народна власт и да смята за собствен модел обществената народна власт - такава, каквато я виждаме в Скандинавия да вземем за пример, защото там е най-хубавият работещ публичен модел, съчетаващ пазарна стопанска система със справедливото преразпределение на богатствата. От друга страна Русия показва образно правилата на мафиотския капитализъм, което би трябвало да отблъсне всеки ляво мислещ човек.
Трето, естественото ляво би трябвало да дава някаква положителна визия за бъдещето на България, основана на рационални причини, вместо на боязън, ненавист, злопаметност или злоба към по-успешните. Целта на едно " обикновено " ляво би трябвало да бъде не да наказваме богатите, а да помогнем на всеки български жител да реализира своята реализация. Следователно връзката би трябвало да е основана на емпатия, обич и оптимизъм за бъдещето, което можем да изградим дружно.
Една от нещастията на актуалната българска народна власт е, че не съумява да създаде обикновено социалдемократическо придвижване, което да се застъпва за ползите на елементарния работещ българин, вместо за интерсите на Кремъл и на българската олигархия (която е в по-голямата си част проруска).
Благослав Михайлов е програмист и деятел, основател на платформата " Стража ", блогър и влогър със собствен канал в YouTube
Една от нещастията на актуалната българска народна власт е, че не съумява да създаде обикновено социалдемократическо придвижване, което да се застъпва за ползите на елементарния работещ българин, вместо за интерсите на Кремъл и на българската олигархия (която е в по-голямата си част проруска).
Разбира се, ние ляво към този момент си имаме, най-малко по име - Българската социалистическа партия. Това е партията, която 45 години оглавяваше наказателен тоталитарен режим, която организира възродителния развой, която организира мутренския преход и докара страната до икономическа съсипия през 1997. Това е партията, за която през днешния ден вторият максимален приоритет е да се бори против " джендър идеологията ", а първият е, несъмнено, да пази геополитическите ползи на Русия. Това са хората, които споделят, че " демокрацията доста ни лиши ", без да загатват какъв брой доста те самите ни лишиха.
Противоречията сред левите идеали и дейностите на БСП/БКП, по никакъв начин не са сложни за забелязване. Например, по какъв начин е допустимо " лява " партия да организира нещо като така наречен възродителен развой, което безусловно е етническо пречистване? Това би било присъщо за хора, изповядващи правилата на националсоциализма, само че не и за достоверно леви хора.
Реклама
Дори да оставим настрани спорното минало на БСП/БКП, тази партия и през днешния ден не се застъпва за нищо ляво. В развитите демокрации левите партии се борят за тъждество, обществена правдивост, за правата на служащите и за равноправието на половите и расовите малцинства. А Българска социалистическа партия сега се бори против " джендър идеологията " - една от главните дела на крайнодесните партии във всички западни страни. За мен като ляв човек е извънредно необичайно по какъв начин Българска социалистическа партия има повече общо с крайнодясната " Алтернатива за Германия ", в сравнение с със социалдемократите.
С такова " ляво ", не е учудващо, че огромна част от българите са отвратени от него. За жал това тласка обществото от ден на ден към дясното. Заради тази стигма към лявото всеки демократично мислещ политик се пробва да се изкара от десен по-десен. Още от началото на прехода лявото се асоциира с тоталитаризма, а дясното - с отхвърлянето му. Така демократичната народна власт по западен модел наложително се отъждествява с дясното.
Но тази визия е неправилна, тъй като триумфът на развитите западни демокрации не е толкоз резултат от десни политики, колкото от здравословния баланс сред ляво и дясно. Парламентарният модел на народна власт изисква да има два полюса (не наложително две партии), които в разнообразни моменти да получават опцията да задават курса на обществото. Когато едната страна неизбежно залитне в неверната посока, идва ред на другата страна да поправя курса. Това периодично повтаряне на консервативни и прогресивни сили в дълготраен проект води до стабилно развиване.
Но в България нашето мощно клатушкане към дясното докара до някои нежелани последици. От една страна, не може да се отхвърли, че пропазарните промени бяха мъчителна, само че нужна мярка, с цел да може страната да продължи напред. Но без обикновено ляво, което да балансира този развой, се превърнахме в страната с най-високо неравноправие в Европейския съюз . И макар че българската стопанска система доста е повишена през последните 25 години, това развиване бива усещано единствено от една дребна каста от популацията. Това носи със себе си и съответната обществена неустойчивост, която виждаме да се демонстрира от ден на ден, изключително с екстремистки планове като " Възраждане ". Икономическите проблеми неизбежно се трансформират и в политически.
Редуването на консервативни и прогресивни сили в дълготраен проект води до стабилно развиване. Реклама
Едно " обикновено " ляво би помогнало да реализираме малко по-справедливо систематизиране на богатствата. Разбира се, евентуално има доста отговори на въпроса какво би представлявало едно обикновено ляво. Но ето три три характерстики, които аз смятам за наложителни:
Първо, естественото ляво би трябвало да бъде про-демократично , да цели постигането на леви идеали (свобода, тъждество, братство) посредством демократични принадлежности в границите на една парламентарна република, каквато е България. А не да ни изясняват какво ни е лишила демокрацията и да проповядват носталгия по тоталитарен режим.
Второ, естественото ляво би трябвало да се застъпва за правилата на западната демократична народна власт и да смята за собствен модел обществената народна власт - такава, каквато я виждаме в Скандинавия да вземем за пример, защото там е най-хубавият работещ публичен модел, съчетаващ пазарна стопанска система със справедливото преразпределение на богатствата. От друга страна Русия показва образно правилата на мафиотския капитализъм, което би трябвало да отблъсне всеки ляво мислещ човек.
Трето, естественото ляво би трябвало да дава някаква положителна визия за бъдещето на България, основана на рационални причини, вместо на боязън, ненавист, злопаметност или злоба към по-успешните. Целта на едно " обикновено " ляво би трябвало да бъде не да наказваме богатите, а да помогнем на всеки български жител да реализира своята реализация. Следователно връзката би трябвало да е основана на емпатия, обич и оптимизъм за бъдещето, което можем да изградим дружно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ