Защо арестуваха синия преторианец Иван Димов?
Бившият арбитър, народен представител и член на Висш съдебен съвет Иван Димов, който тези дни беше задържан по искане на Австрия, е работил ръка за ръка с афериста Полихрон Луков, разкриха пред „ Уикенд ” източници, на които имаме цялостно доверие. Престъпната скица е в пика си през 2021 година, допълват източниците ни.
Тогава Димов и Луков изясняват пред един куп предприемачи, че приготвят огромен капиталов план с пари от чужбина. За задачата им бил необходим голям терен. Правили огледи на някогашни фабрики из цялата страна, които от години не работят и са превърнати в руини. Двамата твърдели, че са натоварени да подберат мястото, върху което да израсне „ грандиозното ” дружество. Убеждавали, че чакат доста пари от чужбина, в това число щяло да има и „ врътки в биткойни ”, каквото и да значи това.
В последна сметка всичко това се оказва огромен сапунен мехур. От схемите на господата, които в паниката към огромния си план сполучливо прецакали с пари предприемачи от България, се заинтересували от ДАНС. Като се разчуло за гигантската инвестиция и обвързваните с нея тлъсти парични преводи, от финансовото разузнаване тръгнали по дирите им. Бизнес-размахът на Димов и Луков се спихнал, а терен за бъдещия цех по този начин и не бил платен, кълнат се осведомени.
Пред Окръжния съд в Пловдив, който при започване на тази седмица остави в ареста Димов, той твърди, че единствено е оказал помощ на непознат предприемач да си открие българска банкова сметка и да записва компания тук. „ Помоли ме, до момента в който това стане, средствата да останат в моята адвокатска сметка ” – изяснява някогашният политик.
В своя отбрана той твърди, че е допустимо в Австрия да не знаят какви са взаимоотношенията му с предприемача, който му е изпратил парите.
„ Озадачени сме, меко казано, че Иван Димов е обвинен за пране единствено на някакви си 170 хиляди Долара. А в действителност се касае за милиони ” – недоумяват на собствен ред източниците ни. Твърди се, че единствено един прочут предприемач е бил отмъкнат с над 350 000 евро.
Всъщност, първи изгърмя Полихрон Луков. Той беше задържан още през септември 2022 година, до момента в който се изтягал на яхтата си край родното Поморие. Освен с ексцентричното си име, тогава Полихрон впечатли и с гръмките си изказвания, че карцерът му щял да провокира страховит интернационален скандал, тъй като имал дипломатически имунитет и бил „ дипломат по бизнес каузи на Сейнт Китс и Невис за Европейския съюз ”. При това разполагал с два паспорта, като в Карибите го знаели като Паул Леон Луке.
Истината се оказа много по-прозаична. За Луков имаше европейска заповед за арест, издадена от прокуратурата в австрийския град Велс. Там даже бяха открили, че съгласно документите, които размахва, е роден на една и съща дата – 14 май 1969 година, само че в два разнообразни европейски града – Барселона и Брюксел! Бургаският областен съд пък беше открил, че Полихрон Луков не е никакъв посланик, още по-малко дипломат от Карибите.
Нещо повече, упрекнаха го, че е издавал подправени дипломатически паспорти на чужденци, както и испански персонални карти. Бяха постъпили тъжби от 11 души, пред които се легитимирал като посланик на Федерация Сейнт Китс и Невис, и по този начин им прибрал общо 334 хиляди евро, с цел да ги достави с скъпите персонални документи. При обиските се оказа, че с изключение на яхта, Луков има „ Ролс-Ройс ” и „ Майбах ”, а също и огърлица от хубави жилища.
Отново от австрийския град Велс в този момент идва настояването и за ареста на съратника на Полихрон – тогавашния политик Иван Димов. Навремето той изгря като една от юридическите звезди на Съюз на демократичните сили. Впечатлява с начетеността си и е утвърден персонално от Иван Костов и Йордан Соколов.
Около измененията Димов е боен арбитър в Сливен, а по-късно става магистрат в Окръжния съд в града, който по времето, когато е ръководен от негова благосклонност е наименуван „ Първи частен съд ”. Следващата му кариерна стъпка е към този момент на жълтите павета – става наследник народен представител, развежда се и се оженва за синята активистка Антонина Благоева.
И до момента в Сливен помнят, че с цел да бъде определен за парламентарист, изкусно е отхвърлен директният му съперник доктор Николай Желев от Котел. Схемата е обикновена – на Желев е повдигнато обвиняване и той отпада от листата, нищо че малко по-късно е оправдан. Важното е, че Димов триумфално влиза в Народното събрание.
Реклама
Малко преди да изтече мандатът на Иван Татарчев, настойчиво се заговаря, че сливенският арбитър, който тогава самичък се назовава „ наследник преторианец ”, ще стане идващият основен прокурор. В Съюз на демократичните сили въпреки всичко се отхвърлят от такова кадрово решение.
Затова пък през 1998 година Иван Димов, дружно с другия наследник народен представител тогава – Димитър Абаджиев, оферират да се закрие Националната следствена работа, а районните следствия да се влеят в Министерство на вътрешните работи. Юристи и до момента са уверени, че този недомислен опит нанася огромни вреди на правосъдната система.
Друг индикативен миг от биографията на Иван Димов е близкото му другарство с Николай Банев, като осведомени са безапелационни, че тази дружба е била подплатена с респектиращи суми. Затова пък олигархът не е разследван с години.
Едно от предприятията в Сливен, приватизирани от него и сполучливо доведени до съсипия, е цех „ Динамо ”. Банев и тогавашната му брачна половинка Дочка доста харесвали и постоянно отсядали във вилата на завода в село Кипилово, спомнят си очевидци. От 1999 до 2001 година „ Динамо ” обаче натрупва 30 млн. лв. загуби и над 400 души остават без работа.
Вилата на завода има по-щастлива орис – тя е дадена от Баневи на някой си Атанас Йорданов – предприемач от Сливен, който на собствен ред я трансферира на Антоанина Благоева, брачната половинка на Иван Димов. Вилата става фамилен хотел, помпозно наименуван „ Малката Аркадия ”.
„ Динамо ” не е единственият цех, около което се оплитат ползи на Банев и съдията Иван Димов. Да напомним и грандиозния скандал със сливенската компания „ Декотекс ”. Нейни съсобственици са холдингът на Банев и американската компания „ Хоум динамикс ” на Реми Явар, който влага 10 млн. $ в съдружието.
Комсомолският предприемач обаче изкусно отстранява непознатия вложител благодарение на Сливенския съд, ръководен от Иван Димов. За абсурда се разчува по света, а с него се ангажира и американското посолство в София. В Съединени американски щати сенатори и конгресмени също повдигат въпроси към аферата в Сливен. Зад океана е извикан да дава пояснения и тогавашният дипломат Филип Димитров.
У нас парламентарната комисия „ Антимафия ” кани Иван Димов да изясни случая. Неговите съпартийци, други преторианци от най-близкия кръг към Иван Костов, обаче небрежно го оневиняват. Твърдят, че съратника им бил набеден.
По-късно Димов, вместо да замине в шеста глуха, става член на Висшия правосъден съвет, само че този път към този момент като човек на Движение за права и свободи. Престоят му там обаче е къс, тъй като избухва абсурдът с тефтерчето на кадровика на правосъдната власт Красимир Георгиев – Красьо Черния.
Иван Димов е в листата и поради този гаф е заставен да напусне скоропостижно Висш съдебен съвет и да се завърне като арбитър назад в Сливен. Не минава доста и той е уволнен от правосъдната система.
През 2018 година още веднъж се чува за него, отново около скандал, само че този път обвързван със собствеността върху парк за зелена сила, основан в съдружничество с китаеца Гуо Хайронг. Той пък се оказа изпечен аферист, разследван в Германия и Австрия. Сред съсобствениците на парка е и Антонина Благоева, дамата до Иван Димов.
Самият той, откакто минава през Съюз на демократичните сили и Движение за права и свободи и е махнат от правосъдната власт, през последните години, споделят, че се подвизава като ръководител на някакъв „ Международен трибунал ”.
Тогава Димов и Луков изясняват пред един куп предприемачи, че приготвят огромен капиталов план с пари от чужбина. За задачата им бил необходим голям терен. Правили огледи на някогашни фабрики из цялата страна, които от години не работят и са превърнати в руини. Двамата твърдели, че са натоварени да подберат мястото, върху което да израсне „ грандиозното ” дружество. Убеждавали, че чакат доста пари от чужбина, в това число щяло да има и „ врътки в биткойни ”, каквото и да значи това.
В последна сметка всичко това се оказва огромен сапунен мехур. От схемите на господата, които в паниката към огромния си план сполучливо прецакали с пари предприемачи от България, се заинтересували от ДАНС. Като се разчуло за гигантската инвестиция и обвързваните с нея тлъсти парични преводи, от финансовото разузнаване тръгнали по дирите им. Бизнес-размахът на Димов и Луков се спихнал, а терен за бъдещия цех по този начин и не бил платен, кълнат се осведомени.
Пред Окръжния съд в Пловдив, който при започване на тази седмица остави в ареста Димов, той твърди, че единствено е оказал помощ на непознат предприемач да си открие българска банкова сметка и да записва компания тук. „ Помоли ме, до момента в който това стане, средствата да останат в моята адвокатска сметка ” – изяснява някогашният политик.
В своя отбрана той твърди, че е допустимо в Австрия да не знаят какви са взаимоотношенията му с предприемача, който му е изпратил парите.
„ Озадачени сме, меко казано, че Иван Димов е обвинен за пране единствено на някакви си 170 хиляди Долара. А в действителност се касае за милиони ” – недоумяват на собствен ред източниците ни. Твърди се, че единствено един прочут предприемач е бил отмъкнат с над 350 000 евро.
Всъщност, първи изгърмя Полихрон Луков. Той беше задържан още през септември 2022 година, до момента в който се изтягал на яхтата си край родното Поморие. Освен с ексцентричното си име, тогава Полихрон впечатли и с гръмките си изказвания, че карцерът му щял да провокира страховит интернационален скандал, тъй като имал дипломатически имунитет и бил „ дипломат по бизнес каузи на Сейнт Китс и Невис за Европейския съюз ”. При това разполагал с два паспорта, като в Карибите го знаели като Паул Леон Луке.
Истината се оказа много по-прозаична. За Луков имаше европейска заповед за арест, издадена от прокуратурата в австрийския град Велс. Там даже бяха открили, че съгласно документите, които размахва, е роден на една и съща дата – 14 май 1969 година, само че в два разнообразни европейски града – Барселона и Брюксел! Бургаският областен съд пък беше открил, че Полихрон Луков не е никакъв посланик, още по-малко дипломат от Карибите.
Нещо повече, упрекнаха го, че е издавал подправени дипломатически паспорти на чужденци, както и испански персонални карти. Бяха постъпили тъжби от 11 души, пред които се легитимирал като посланик на Федерация Сейнт Китс и Невис, и по този начин им прибрал общо 334 хиляди евро, с цел да ги достави с скъпите персонални документи. При обиските се оказа, че с изключение на яхта, Луков има „ Ролс-Ройс ” и „ Майбах ”, а също и огърлица от хубави жилища.
Отново от австрийския град Велс в този момент идва настояването и за ареста на съратника на Полихрон – тогавашния политик Иван Димов. Навремето той изгря като една от юридическите звезди на Съюз на демократичните сили. Впечатлява с начетеността си и е утвърден персонално от Иван Костов и Йордан Соколов.
Около измененията Димов е боен арбитър в Сливен, а по-късно става магистрат в Окръжния съд в града, който по времето, когато е ръководен от негова благосклонност е наименуван „ Първи частен съд ”. Следващата му кариерна стъпка е към този момент на жълтите павета – става наследник народен представител, развежда се и се оженва за синята активистка Антонина Благоева.
И до момента в Сливен помнят, че с цел да бъде определен за парламентарист, изкусно е отхвърлен директният му съперник доктор Николай Желев от Котел. Схемата е обикновена – на Желев е повдигнато обвиняване и той отпада от листата, нищо че малко по-късно е оправдан. Важното е, че Димов триумфално влиза в Народното събрание.
Реклама
Малко преди да изтече мандатът на Иван Татарчев, настойчиво се заговаря, че сливенският арбитър, който тогава самичък се назовава „ наследник преторианец ”, ще стане идващият основен прокурор. В Съюз на демократичните сили въпреки всичко се отхвърлят от такова кадрово решение.
Затова пък през 1998 година Иван Димов, дружно с другия наследник народен представител тогава – Димитър Абаджиев, оферират да се закрие Националната следствена работа, а районните следствия да се влеят в Министерство на вътрешните работи. Юристи и до момента са уверени, че този недомислен опит нанася огромни вреди на правосъдната система.
Друг индикативен миг от биографията на Иван Димов е близкото му другарство с Николай Банев, като осведомени са безапелационни, че тази дружба е била подплатена с респектиращи суми. Затова пък олигархът не е разследван с години.
Едно от предприятията в Сливен, приватизирани от него и сполучливо доведени до съсипия, е цех „ Динамо ”. Банев и тогавашната му брачна половинка Дочка доста харесвали и постоянно отсядали във вилата на завода в село Кипилово, спомнят си очевидци. От 1999 до 2001 година „ Динамо ” обаче натрупва 30 млн. лв. загуби и над 400 души остават без работа.
Вилата на завода има по-щастлива орис – тя е дадена от Баневи на някой си Атанас Йорданов – предприемач от Сливен, който на собствен ред я трансферира на Антоанина Благоева, брачната половинка на Иван Димов. Вилата става фамилен хотел, помпозно наименуван „ Малката Аркадия ”.
„ Динамо ” не е единственият цех, около което се оплитат ползи на Банев и съдията Иван Димов. Да напомним и грандиозния скандал със сливенската компания „ Декотекс ”. Нейни съсобственици са холдингът на Банев и американската компания „ Хоум динамикс ” на Реми Явар, който влага 10 млн. $ в съдружието.
Комсомолският предприемач обаче изкусно отстранява непознатия вложител благодарение на Сливенския съд, ръководен от Иван Димов. За абсурда се разчува по света, а с него се ангажира и американското посолство в София. В Съединени американски щати сенатори и конгресмени също повдигат въпроси към аферата в Сливен. Зад океана е извикан да дава пояснения и тогавашният дипломат Филип Димитров.
У нас парламентарната комисия „ Антимафия ” кани Иван Димов да изясни случая. Неговите съпартийци, други преторианци от най-близкия кръг към Иван Костов, обаче небрежно го оневиняват. Твърдят, че съратника им бил набеден.
По-късно Димов, вместо да замине в шеста глуха, става член на Висшия правосъден съвет, само че този път към този момент като човек на Движение за права и свободи. Престоят му там обаче е къс, тъй като избухва абсурдът с тефтерчето на кадровика на правосъдната власт Красимир Георгиев – Красьо Черния.
Иван Димов е в листата и поради този гаф е заставен да напусне скоропостижно Висш съдебен съвет и да се завърне като арбитър назад в Сливен. Не минава доста и той е уволнен от правосъдната система.
През 2018 година още веднъж се чува за него, отново около скандал, само че този път обвързван със собствеността върху парк за зелена сила, основан в съдружничество с китаеца Гуо Хайронг. Той пък се оказа изпечен аферист, разследван в Германия и Австрия. Сред съсобствениците на парка е и Антонина Благоева, дамата до Иван Димов.
Самият той, откакто минава през Съюз на демократичните сили и Движение за права и свободи и е махнат от правосъдната власт, през последните години, споделят, че се подвизава като ръководител на някакъв „ Международен трибунал ”.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ