ВЛАСТТА: Защо мултимилионерът Иван Христанов заряза ПП?
Бившият кадър на „ Продължаваме Промяната ” Иван Христанов тези дни разгласи, че основава своя партия. Предстои да забележим дали това ще се случи в реалност, написа „ Уикенд “. За мнозина мултимилионерът от Плевен обаче е един от същинските знаци на Промяната и изчегъртването на порочните практики, наследени от дългото ръководство на ГЕРБ.
Известно е, че той стартира борбата против завладяването на митницата на „ Капитан Андреево ”, като освен това отхвърли голям рушвет, наложи се да изтърпи закани и да се движи с защита от Министерство на вътрешните работи.
Защо при тази гражданска интензивност и възходяща популярност Христанов напусна, афектиран редиците на „ Продължаваме Промяната ”? Самият той отхвърли да назове съответни аргументи, като посочи, че няма да каже неприятна дума против някогашните си съратници.
Източници на „ Уикенд ” настояват, че Христанов не се е махнал заради разногласия за място в листите, нито пък поради засегнатост, че Руди Гела щял да е лидер в Плевен, както допускат някои. Христанов имал надалеч по-големи упоритости от това да влезе в Народното събрание и да седне в залата като един от 240-те редови законотворци.
Източниците изясняват, че желал да заеме управително място в партията, паралелно с лицата й Кирил Петков и Асен Василев. В прочут смисъл даже се чувствал помрачен от Даниел Лорер, който в обществените прояви на партията постоянно е бил на първа линия до двамата шефове.
Колкото до постовете в ръководството, Христанов се виждал най-малко вицепремиер, а за какво не и министър-председател. Дори когато бил обсъждан съставът на проектокабинета на Политическа партия, той недвусмислено декларирал подготвеност да бъде посочен за министър председател, вместо акад. Николай Денков. При това имал инфарктен диалог с дуото Петков-Василев. Те били съгласни да му поверят земеделското министерство, само че за повече отсекли – „ Абсурд! ”.
Можем единствено да гадаем дали тогава е било накърнено персоналното им его, или пък двамата са анализирали напълно прагматично, че Христанов е много импровизиран и прочувствен, а това би провалило договарянията за парламентарно болшинство. Известно е, че „ Продължаваме Промяната ” имаше едвам 53-ма депутата, плюс още 20-тина от „ Демократична България ”, което е извънредно незадоволително. Затова Петков и Василев са търсили по-консенсусна персона и са заложили на учения.
Лицата на Промяната не приели и персоналния мотив на Христанов, че това държавно управление по този начин или другояче няма късмет, само че пък за него е значимо да впише в биографията си, че е бил посочен за министър председател. В случая съгласно източниците ни не става дума единствено за някаква празна упоритост и суетност. Дочуло се, че Христанов подготвял огромен бизнес план с непознати сътрудници и министър-председателската номинация би натежала в неговото професионално CV.
Реклама
Източниците ни са уверени, че непреклонната позиция на Петков и Василев го е надълбоко засегнала и наранила. Следващата стъпка на Христанов е разумна – той си потегля от партията, чийто имидж на нещо ново и честно сполучливо гради, до момента в който е зам.-министър на земеделието.
Напускането му провокира ужас измежду актива и изключително измежду симпатизанти на Политическа партия. Мнозина са уверени, че със своята увереност и твърдо отстояване на правила той в действителност е подобаващ за по-висока позиция от министерската. А и досегашният му път в бизнеса е индикативен за качествата, които го отличават като началник.
Малцина знаят, че на Иван Христанов не му е нужно да влиза в политиката, с цел да стане богат. Той е натрупал милионите си преди 15-16 години. Още в далечната 2001 година със свои неслучайни другари, като брачна половинка на царската депутатка Ралица Агайн – Елвин Гури, основават една от първите компании за бързи заеми в България – „ Джетфинанс ”.
По това време Христанов към този момент има сериозен бизнес опит. След като приключва земеделска стопанска система, а също и счетоводство и контрол в УНСС, стартира работа в българско посланичество на интернационална финансова компания.
По-късно става шеф на огромния консервен комбинат „ Сторко ” в родния си Плевен.
Натрупал стабилен опит, бързо развива и личната си компания за бързи заеми. Само за 6 години тя има над 2800 чиновници в цялата страна, а през 2007 година „ Джетфинанс ” е продадена на френската „ БНП Париба ”.
Цената не е оповестена, само че съгласно осведомени е над 120 млн. евро. Делът на Христанов, споделят, че е бил над 30 млн. евро.
Тези пари той влага в няколко компании за храни, чиято продукция се продава в целия свят, а също и в капиталов фонд. Неговите старания на бизнесмен се увенчават с триумф и през днешния ден положението му се прави оценка на доста милиони. При това става дума за пари, изкарани не от комисиони, далавери и публични поръчки, а от реализация на положителни хрумвания.
Дали и в политиката, където се цени доста повече послушанието и нагаждачеството, Христанов ще развие по този начин сполучливо своя план, не е ясно, до момента в който не стане факт. Засега той единствено заявява, че стартира своя „ гражданска война ”.
Враговете му, несъмнено, не пропуснаха да отбележат, че татко му Маркос Христанов е бил чиновник на Държавна сигурност в Плевен. Досието му, прочее, е оповестено на уеб страницата на Комисията по досиетата и всеки, който се интересува, може да го прочете.
Включително там е и медицинският му картон. Маркос Христанов обаче в никакъв случай не е бил кой знае какъв брой виновен фактор в Държавна сигурност и надали е бил в листата на алените куфарчета и назначени от партията милионери. Той самият няма бизнес, а попада единствено в проверителната комисия на читалище „ Г.С. Раковски ” в родното му село Изгрев.
Известно е, че той стартира борбата против завладяването на митницата на „ Капитан Андреево ”, като освен това отхвърли голям рушвет, наложи се да изтърпи закани и да се движи с защита от Министерство на вътрешните работи.
Защо при тази гражданска интензивност и възходяща популярност Христанов напусна, афектиран редиците на „ Продължаваме Промяната ”? Самият той отхвърли да назове съответни аргументи, като посочи, че няма да каже неприятна дума против някогашните си съратници.
Източници на „ Уикенд ” настояват, че Христанов не се е махнал заради разногласия за място в листите, нито пък поради засегнатост, че Руди Гела щял да е лидер в Плевен, както допускат някои. Христанов имал надалеч по-големи упоритости от това да влезе в Народното събрание и да седне в залата като един от 240-те редови законотворци.
Източниците изясняват, че желал да заеме управително място в партията, паралелно с лицата й Кирил Петков и Асен Василев. В прочут смисъл даже се чувствал помрачен от Даниел Лорер, който в обществените прояви на партията постоянно е бил на първа линия до двамата шефове.
Колкото до постовете в ръководството, Христанов се виждал най-малко вицепремиер, а за какво не и министър-председател. Дори когато бил обсъждан съставът на проектокабинета на Политическа партия, той недвусмислено декларирал подготвеност да бъде посочен за министър председател, вместо акад. Николай Денков. При това имал инфарктен диалог с дуото Петков-Василев. Те били съгласни да му поверят земеделското министерство, само че за повече отсекли – „ Абсурд! ”.
Можем единствено да гадаем дали тогава е било накърнено персоналното им его, или пък двамата са анализирали напълно прагматично, че Христанов е много импровизиран и прочувствен, а това би провалило договарянията за парламентарно болшинство. Известно е, че „ Продължаваме Промяната ” имаше едвам 53-ма депутата, плюс още 20-тина от „ Демократична България ”, което е извънредно незадоволително. Затова Петков и Василев са търсили по-консенсусна персона и са заложили на учения.
Лицата на Промяната не приели и персоналния мотив на Христанов, че това държавно управление по този начин или другояче няма късмет, само че пък за него е значимо да впише в биографията си, че е бил посочен за министър председател. В случая съгласно източниците ни не става дума единствено за някаква празна упоритост и суетност. Дочуло се, че Христанов подготвял огромен бизнес план с непознати сътрудници и министър-председателската номинация би натежала в неговото професионално CV.
Реклама
Източниците ни са уверени, че непреклонната позиция на Петков и Василев го е надълбоко засегнала и наранила. Следващата стъпка на Христанов е разумна – той си потегля от партията, чийто имидж на нещо ново и честно сполучливо гради, до момента в който е зам.-министър на земеделието.
Напускането му провокира ужас измежду актива и изключително измежду симпатизанти на Политическа партия. Мнозина са уверени, че със своята увереност и твърдо отстояване на правила той в действителност е подобаващ за по-висока позиция от министерската. А и досегашният му път в бизнеса е индикативен за качествата, които го отличават като началник.
Малцина знаят, че на Иван Христанов не му е нужно да влиза в политиката, с цел да стане богат. Той е натрупал милионите си преди 15-16 години. Още в далечната 2001 година със свои неслучайни другари, като брачна половинка на царската депутатка Ралица Агайн – Елвин Гури, основават една от първите компании за бързи заеми в България – „ Джетфинанс ”.
По това време Христанов към този момент има сериозен бизнес опит. След като приключва земеделска стопанска система, а също и счетоводство и контрол в УНСС, стартира работа в българско посланичество на интернационална финансова компания.
По-късно става шеф на огромния консервен комбинат „ Сторко ” в родния си Плевен.
Натрупал стабилен опит, бързо развива и личната си компания за бързи заеми. Само за 6 години тя има над 2800 чиновници в цялата страна, а през 2007 година „ Джетфинанс ” е продадена на френската „ БНП Париба ”.
Цената не е оповестена, само че съгласно осведомени е над 120 млн. евро. Делът на Христанов, споделят, че е бил над 30 млн. евро.
Тези пари той влага в няколко компании за храни, чиято продукция се продава в целия свят, а също и в капиталов фонд. Неговите старания на бизнесмен се увенчават с триумф и през днешния ден положението му се прави оценка на доста милиони. При това става дума за пари, изкарани не от комисиони, далавери и публични поръчки, а от реализация на положителни хрумвания.
Дали и в политиката, където се цени доста повече послушанието и нагаждачеството, Христанов ще развие по този начин сполучливо своя план, не е ясно, до момента в който не стане факт. Засега той единствено заявява, че стартира своя „ гражданска война ”.
Враговете му, несъмнено, не пропуснаха да отбележат, че татко му Маркос Христанов е бил чиновник на Държавна сигурност в Плевен. Досието му, прочее, е оповестено на уеб страницата на Комисията по досиетата и всеки, който се интересува, може да го прочете.
Включително там е и медицинският му картон. Маркос Христанов обаче в никакъв случай не е бил кой знае какъв брой виновен фактор в Държавна сигурност и надали е бил в листата на алените куфарчета и назначени от партията милионери. Той самият няма бизнес, а попада единствено в проверителната комисия на читалище „ Г.С. Раковски ” в родното му село Изгрев.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ