Бившият футболист и спортно-технически директор на Левски Станислав Ангелов говори

Бившият футболист и спортно-технически шеф на Левски Станислав Ангелов приказва обстойно пред " Тема Спорт ". Въпросите са ориентирани повече към детския футбол - сега той е шеф на школата " Левски-Раковски ".

Г-н Ангелов, по какъв начин преживяхте внезапната смяна в метода на живот и работа, настъпила от 13 март насам?

- Честно казано, имам вяра, че всичко е за положително. Предстои хубаво филтриране - и на природата, и на хората, и на мисленето. Надявам се на по-добри времена, когато този стрес отмине. Общо взето, не съм скучал, тъй като съвсем всеки ден работя на стадиона (б.а. - на стадион " Раковски " ). Завършваме плановете, с които сме се захванали. Говоря по-скоро за физическа работа, която имаме да отмятаме, малко по малко да подобрим изискванията.

Как подходихте от психическа позиция с децата в първите дни? Предполагам, че не е елементарно да им се изясни ставащото...

- Много беше значимо да излезем с бърза и съответна реакция първоначално. Групите ни се управляват от треньори - и до ден сегашен те поддържат непрекъсната връзка с децата. Пускат си клипове, гледаме да поддържат ментално и физическо здраве, доколкото е допустимо. Но беше доста значимо в първите дни да ги успокоим душевен, да им кажем, че ситуацията не е толкоз ужасно, макар че не можем да предвидим такива форсмажорни условия. Когато преминем през протичащото се, би трябвало да сме в добра кондиция - първо ментална, а по-късно физическа.

Може ли да има намаление на интереса към играта?

- Напротив, считам, че ще се ускори. Мисля, че ще дойдат настървени. Никой не може да спре любовта на децата към играта. Дори и сега да са леко мързеливи, когато ограниченията се поотхлабят, ще се настроят. Адреналинът е нечовечен и те няма да се лишат от него. Всяко дете обича да играе, тича, спортува.

А по какъв начин подходихте с родителите?

- За страдание при започване на карантината имахме сериозна покруса, случила се на стадиона - оскверниха ни терена (б.а. - бе залят с киселина). Но имаше едно голямо сливане към нас като школа, като концепция. Общо взето, първите дни ги прекарахме в други тематики - всеки се чудеше по какъв начин да помогне и с какво да услужи. Наистина бяхме като семейство. Искрено съм благополучен, че хората на този свят към момента са положителни. Намериха се такива, които ни помогнаха - теренът към този момент е съвсем подготвен. Май случилото се извлече хората от карантинните ограничения, имам поради - отвлече им вниманието. Донякъде случилото се бе за положително.

Значи вместо " Клин чеп избива " се получи " Стрес стрес избива ", по този начин ли?

- Точно по този начин считам, че се получи. Говорихме, че теренът ще се оправи, децата ще се възстановят. Точно като стане игрището и ще пристигна отново време за спорт. Имахме позитивни мисли и страсти, които пропагандирахме в нашата страница в обществена мрежа и в уеб страницата.

В детския футбол постоянно има проблеми с родителите. Как се стремиш да ги разрешаваш? Както се споделя - всеки татко е треньор без лиценз.

- Винаги споделям: Трябва да се вземе тази власт от родителите, която им е дадена.

Те си мислят, че тя им принадлежи, а не им е дадена.

- С това съм изцяло склонен. Но когато човек отиде на ортодонт, няма по какъв начин да каже: " Моят наследник има най-хубавите зъби, пипни тук, оправи там ". Той си оставя детето и стои пред кабинета и чака. Така би трябвало да стане и във футбола. Все отново ние сме тесни експерти - това учим и това практикуваме. Ако имат някакви искания, да си намерят точната школа. Но да оставят хората да работят. Нека всеки си направи инспекция, преди да си прати детето някъде - по какъв начин се отнасят към тях, с почтени и почтени хора ли работят... Защото на първо място децата би трябвало да станат почтени, положителни и почтени. А дали ще играят футбол, е въпрос на техен персонален избор.

Как ще стоят кондиционно нещата след пандемията, ще би трябвало да има някакво гладко прекосяване към цялостни натоварвания?

- Това не е единствено при нас, само че ще е огромен проблем. Ще има много травми, ще би трябвало деликатно да се навлезе в процеса. Това обсъдихме с сътрудниците - по какъв начин да се работи при разформироване на ограниченията. Как всичко да се направи малко по малко, тъй като децата не трябва да се пресилват. Не че при експертите би трябвало, само че те знаят по какъв начин да пазят режим. А при децата занапред градим професионализъм.

Ще се върне ли скоро международният футбол до равнищата отпреди 2 месеца - като заплати, аудитория, спонсори, малките екрани?

- Според мен футболната машина още веднъж ще се завърти, ще стане даже и по-силна след известно време. В момента има страшна жадност за футбол. Да спреш на хората играта... В България като че ли не го възприемаме по този начин, само че на Запад това е метод на живот и мислене. Те нямат друго защо да си приказват, това им е най-социалният детайл. И в действителност прочувственото им положение зависи от дадения клуб, на който са последователи. Предполагам, че в по-сериозните шампионати нещата ще си продължат - първоначално не със същите темпове, само че ще си върнат старите равнища бързо. Зависи от това по какъв начин ФИФА, УЕФА и обособените централи ще реагират и какви ограничения ще измислят за възобновяване на икономическия колос, наименуван " Футбол ". Предполагам, че здравомислещи хора с положително обучение и опит ще вземат правилните решения.

В тази връзка в българския футбол децата ще имат ли в миналото късмет за еднакъв старт с тези в чужбина - приказвам за хранене, база, организация? И когато 15-годишно българче застане до собствен връстник от Германия, да не си проличава кой от кое място е - в тичането, в боравенето с топката.

- Горе-долу там някъде стартира разминаването - на тази възраст. До тогава считам, че ние имаме по-добри гении. Но по-късно стартират да си личат работата с детето, професионализмът, отделените средства и внимание за подрастващите. И започваме да се разминаваме, освен това фрапантно. Аз съм почнал подобен развой, естествено, с опциите, които имам. Те не са изключително огромни, само че с методични стъпки ще стане. Ето, направихме нов хибриден терен, възстановихме остарелия. Имаме още един, на който упражняваме. Назначаваме квалифицирани наставници, някогашни футболисти. Имаме и психолог в школата - той е ментален треньор, всички работим с него. Бавно, само че ще придобием и други благоприятни условия. Наскоро подписахме контракт с клиника за рехабилитация и предварителна защита от травми - това е извънредно значимо. Опитваме се да вкараме и нови технологии. Работим с компания за обзор и статистика за всеки един състезател. Предстои да инсталираме техника на стадиона и ще можем след всеки мач и подготовка да взимаме статистиката за това по какъв начин са се движили по терена, какви отигравания са създали. Искаме да наблегнем и на научната страна на играта, а освен на душевната.

Приготвили ли сте към този момент послание към децата за първия отворен ден след пандемията? Чака ли ги мотивационна тирада?

- Смятам, че те сега най-вече се въздействат от родителските грижи и от напрежението, което изпитват те. Повечето се преценяват извънредно доста. Ще забележим отношението на децата - ще идват ли всички първоначално, какво ще вършат. Според мен всичко ще става малко по малко и мотивационните речи от моя страна ще са малко по-късно. Първо треньорите ще си ги подхванат и ще им окажат доверието, което дребните заслужават.

Вярвате ли, че българският футбол ще се прочисти - като организация, конструкция, способи на работа?

- Според мен няма да се промени кой знае какъв брой. Надяваме се да вадим по-добър артикул, който да коства малко повече. На Запад ще има леко спешни моменти и се надявам вероятно да се извърнат и към нас - за български играчи, които са по-евтини. Но до момента в който българският футбол не стартира да работи за децата си, нищо положително не го чака.

Левски ще го бъде ли съгласно вас?

- Левски постоянно ще го има. С тези почитатели и история няма по какъв начин да не го бъде. Зависи от ръководителите. По сегашните им дейности ще се видят резултатите след това.