Наша грация: 15 дни бях на легло, можех да си движа само врата
Бившата национална състезателка по художествена гимнастика, в този момент треньор и арбитър Кристина Рангелова-Янкова е родена на 24 януари 1985 година в София. Кристина е част от първия отбор на България, който печели олимпийски орден – бронзов от игрите в Атина 2004 година С националния отбор Кристина е 7-ма на игрите в Сидни 2000, международен първенец през 2005 година и европейски първенец 2003 година През 2009 година приключва спортната си кариера. Завършва Националната спортна академия с магистърска степен по състезателен мениджмънт и бакалавърска степен за треньор по художествена гимнастика.
През 2006 година Рангелова се омъжва за каскадьора Петър Янков, от който има щерка Никита през 2007 година и Далия през 2010 година През 2012 година фамилията се мести да живее и работи в Ирландия. Кристина Рангелова основава собствен клуб по художествена гимнастика, след време води и националния тим на Ирландия. Ангажиментът ѝ продължава и в този момент, само че фамилията ѝ се прибра в България предходната година. Ето какво показа Кристина Рангелова за живота си в Ирландия и тук.
- Кристина, къде се родиха дъщерите ви?
- И двете ми деца се родиха в България. Когато заминахме за Ирландия, дребната беше на 2, а огромната на 5 година Наскоро си говорихме с дребната и тя ни предизвести, че като стане пълнолетна, ще се върне в Ирландия, тъй като там е привикнала, там са приятелите ѝ, там ѝ харесва. Впрочем там животът на децата е доста елементарен, всичко им е обещано наготово. С мъжа ми доведохме децата назад в България, с цел да се научат да се борят. В Ирландия е всеобща процедура единият родител да работи, а другият да си гледа петте деца. Всичко е уредено. Социалната система там по този начин оказва помощ на всички, че в България хората даже не могат да си го показват.
- Каква е здравната система в Ирландия?
- О, здравната система е доста зле. Вкарват те в описи и чакаш месеци наред за обзор или да влезеш в болница. Докато чакаш за обзор при кардиолог, може и да умреш. Там липсват локални експерти и канят лекари от чужбина. Докторите им са главно индийци. И доста български лекари работят там. Липсват и медицински сестри. На джипито даваш 50 евро единствено, с цел да те огледа, а след това той те вкарва в лист за експерт и оттова се почва великото очакване. Ако положението е незабавно, викаш кола за спешна помощ и те откарват в болница. Но ти си поемаш всички разноски по лекуването. Трябва да плащаш над минималната здравна застраховка, с цел да ти се покрива незабавното лекуване.
- Как родихте децата си – със секцио или естествено? Казват, че поради стегнатата мускулатура спортистките нормално раждат със секцио.
- Абсолютно естествено. Родих ги без да кажа „ гък “, дори докторът в „ Шейново “ се учуди. Нямах никакви проблеми. Не напълнях, а сега съм по-слаба от националните състезателки на България. Като гимнастичка тежах 53 кг и отново съм си толкоз.
- А по какъв начин се храните?
- Не хапвам самун, само че не тъй като не ми се яде или вардя диета, а тъй като по този начин съм научена в спорта. Много рядко ми се постанова да хапна филийка самун, когато пътувам. Не хапвам и картофи, разрешавам си повече ориз. Храня се най-вече с месо, салата, плодове и ядки. Така съм си привикнала от спортните години. Но привикнах и нещо доста неприятно – да не пия вода. Това ми е проблем в този момент.
- Значи като гимнастичка не сте спазвала фрапантни диети?
- В нашия тим не бяхме на диета, тъй като всички изглеждахме доста добре образно. Бяхме слабички и много високи. И в този момент сме си същите, нито една от нас не е напълняла.
- Получавала ли сте контузии като гимнастичка?
- Имам дискови хернии на гръбнака. Получих ги по време на лагер в Монпелие, Франция. Имахме подготовка и в един миг просто си останах неподвижна на килима. Изнесоха ме на ръце. Там имаше доста добър кинезитерапевт, който съумя с иглотерапия да ме позакрепи. Първите 15 дни бяха доста тежки, можех да си движа единствено врата. Бях на легло. Операция не съм правила. Като се прибрахме в България ме лекуваха с инжекции. Така се пооправих. Но на Олимпиадата в Атина играх с болки в кръста. После с времето казусът отшумя. Докато бях бременна, не съм чувствала болки. И в този момент нямам, макар че непрекъснато демонстрирам на състезателките си разнообразни детайли. Добре се усещам. Единствено ми отичат краката, само че може би е обикновено, към този момент съм на 37 години.
- Тренирате ли нещо за себе си? Как се движите?
- Играя тенис от време със брачна половинка ми. Отделно демонстрирам на децата всяко нещо на килима. Даже и през днешния ден имам клас – повеждам онлайн мастър курсове със състезателки на Швейцария, Ирландия и други страни. Водя и частни уроци на няколко деца 2-3 пъти седмично.
- Как се разви кариерата ви на треньор?
- В началото моят управител ми намираше треньорска работа в чужбина за по 1-2 месеца. Но към този момент бях с две деца и ми беше мъчно да пътувам и да диря кой да ги гледа. Затова с мъжа ми взехме решение да заминем някъде и да работим непрекъснато. Първата оферта беше от Дъблин (Ирландия) и я одобрих. Започнах работа в новоучреден клуб на съветска треньорка, където изкарах две години. Децата бяха много надарени и постигнахме доста триумфи. Но шефовете се реалокираха в Люксембург. Тогава се прибрах в България, прекарах Коледата у дома. Ненадейно ми се обадиха родители на гимнастичките и ме помолиха да се върна в Дъблин: „ Намерили сме ти зала, килим, апартамент. Моля те, върни се “. Така отново цялото семейство се върнахме, а клуба по художествена гимнастика към този момент беше мой и го записах под името „ Елит “. В него упражнявах над 100 гимнастички и изкарах осем години. Доста от моите състезателки влязоха в националния тим на Ирландия, участваха на огромни надпревари. Направихме и отбор. Във всички възрасти на националния тим имахме деца от нашия клуб. Затова през 2016 година ме поканиха да стана народен селекционер на Ирландския тим. На по-късен стадий започнах да движа и цялата логистика – организацията на лагери, надпревари, селекция, всичко.
- Защо фамилията ви се върна в България?
- По време на пандемията осъзнахме, че е доста мъчно да пътуваме. Трябваше непрестанно да вършим PCR проби, не се знаеше дали ще можем въобще да се върнем назад. Дефакто с мъжа ми се върнахме поради децата – да могат да са с бабите и дядовците си. Нашите родители към този момент са на възраст и е добре да се усещат обгрижвани. Решихме, че по-важно от фамилията няма и че в такива сложни времена е добре да сме дружно и да се усещаме щастливи. Иначе от финансова позиция и аз, и мъжът ми бяхме доста добре в Ирландия. Той се снимаше като каскадьор в огромни кино продукции – „ Викингите “, „ Валхала “ и други. Дори когато си идвахме за малко в България, и тук снимаше. За децата ни в България е много по-дисциплиниращо – и в учебно заведение, и в спорта.
- Дъщерите ви упражняват ли художествена гимнастика?
- Те се пробваха в художествената гимнастика, до момента в който живеехме в Ирландия. Но там системата е друга – бяха на учебно заведение по през целия ден, няма спортни учебни заведения. Тука могат да получат доста повече. Малката Далия е на 12 година и тренира конен спорт, а в този момент се записа и волейбол. А пък огромната Никита е на 15 година и от дете с изключение на с гимнастика се занимаваше с пеене. Накрая остана единствено пеенето. В Ирландия приключи осем равнища в Роял айриш академи (музикалната академия), а тук влезе да учи в Музикалното учебно заведение.
Аз обаче към момента съм на контракт с Ирландската федерация по художествена гимнастика и основен треньор на националния им тим. Затова пътувам постоянно до такава степен и назад. От време на време съдийствам на надпревари в България, оказвам помощ на нашата федерация.
Мара КАЛЧЕВА/ " Доктор "
През 2006 година Рангелова се омъжва за каскадьора Петър Янков, от който има щерка Никита през 2007 година и Далия през 2010 година През 2012 година фамилията се мести да живее и работи в Ирландия. Кристина Рангелова основава собствен клуб по художествена гимнастика, след време води и националния тим на Ирландия. Ангажиментът ѝ продължава и в този момент, само че фамилията ѝ се прибра в България предходната година. Ето какво показа Кристина Рангелова за живота си в Ирландия и тук.
- Кристина, къде се родиха дъщерите ви?
- И двете ми деца се родиха в България. Когато заминахме за Ирландия, дребната беше на 2, а огромната на 5 година Наскоро си говорихме с дребната и тя ни предизвести, че като стане пълнолетна, ще се върне в Ирландия, тъй като там е привикнала, там са приятелите ѝ, там ѝ харесва. Впрочем там животът на децата е доста елементарен, всичко им е обещано наготово. С мъжа ми доведохме децата назад в България, с цел да се научат да се борят. В Ирландия е всеобща процедура единият родител да работи, а другият да си гледа петте деца. Всичко е уредено. Социалната система там по този начин оказва помощ на всички, че в България хората даже не могат да си го показват.
- Каква е здравната система в Ирландия?
- О, здравната система е доста зле. Вкарват те в описи и чакаш месеци наред за обзор или да влезеш в болница. Докато чакаш за обзор при кардиолог, може и да умреш. Там липсват локални експерти и канят лекари от чужбина. Докторите им са главно индийци. И доста български лекари работят там. Липсват и медицински сестри. На джипито даваш 50 евро единствено, с цел да те огледа, а след това той те вкарва в лист за експерт и оттова се почва великото очакване. Ако положението е незабавно, викаш кола за спешна помощ и те откарват в болница. Но ти си поемаш всички разноски по лекуването. Трябва да плащаш над минималната здравна застраховка, с цел да ти се покрива незабавното лекуване.
- Как родихте децата си – със секцио или естествено? Казват, че поради стегнатата мускулатура спортистките нормално раждат със секцио.
- Абсолютно естествено. Родих ги без да кажа „ гък “, дори докторът в „ Шейново “ се учуди. Нямах никакви проблеми. Не напълнях, а сега съм по-слаба от националните състезателки на България. Като гимнастичка тежах 53 кг и отново съм си толкоз.
- А по какъв начин се храните?
- Не хапвам самун, само че не тъй като не ми се яде или вардя диета, а тъй като по този начин съм научена в спорта. Много рядко ми се постанова да хапна филийка самун, когато пътувам. Не хапвам и картофи, разрешавам си повече ориз. Храня се най-вече с месо, салата, плодове и ядки. Така съм си привикнала от спортните години. Но привикнах и нещо доста неприятно – да не пия вода. Това ми е проблем в този момент.
- Значи като гимнастичка не сте спазвала фрапантни диети?
- В нашия тим не бяхме на диета, тъй като всички изглеждахме доста добре образно. Бяхме слабички и много високи. И в този момент сме си същите, нито една от нас не е напълняла.
- Получавала ли сте контузии като гимнастичка?
- Имам дискови хернии на гръбнака. Получих ги по време на лагер в Монпелие, Франция. Имахме подготовка и в един миг просто си останах неподвижна на килима. Изнесоха ме на ръце. Там имаше доста добър кинезитерапевт, който съумя с иглотерапия да ме позакрепи. Първите 15 дни бяха доста тежки, можех да си движа единствено врата. Бях на легло. Операция не съм правила. Като се прибрахме в България ме лекуваха с инжекции. Така се пооправих. Но на Олимпиадата в Атина играх с болки в кръста. После с времето казусът отшумя. Докато бях бременна, не съм чувствала болки. И в този момент нямам, макар че непрекъснато демонстрирам на състезателките си разнообразни детайли. Добре се усещам. Единствено ми отичат краката, само че може би е обикновено, към този момент съм на 37 години.
- Тренирате ли нещо за себе си? Как се движите?
- Играя тенис от време със брачна половинка ми. Отделно демонстрирам на децата всяко нещо на килима. Даже и през днешния ден имам клас – повеждам онлайн мастър курсове със състезателки на Швейцария, Ирландия и други страни. Водя и частни уроци на няколко деца 2-3 пъти седмично.
- Как се разви кариерата ви на треньор?
- В началото моят управител ми намираше треньорска работа в чужбина за по 1-2 месеца. Но към този момент бях с две деца и ми беше мъчно да пътувам и да диря кой да ги гледа. Затова с мъжа ми взехме решение да заминем някъде и да работим непрекъснато. Първата оферта беше от Дъблин (Ирландия) и я одобрих. Започнах работа в новоучреден клуб на съветска треньорка, където изкарах две години. Децата бяха много надарени и постигнахме доста триумфи. Но шефовете се реалокираха в Люксембург. Тогава се прибрах в България, прекарах Коледата у дома. Ненадейно ми се обадиха родители на гимнастичките и ме помолиха да се върна в Дъблин: „ Намерили сме ти зала, килим, апартамент. Моля те, върни се “. Така отново цялото семейство се върнахме, а клуба по художествена гимнастика към този момент беше мой и го записах под името „ Елит “. В него упражнявах над 100 гимнастички и изкарах осем години. Доста от моите състезателки влязоха в националния тим на Ирландия, участваха на огромни надпревари. Направихме и отбор. Във всички възрасти на националния тим имахме деца от нашия клуб. Затова през 2016 година ме поканиха да стана народен селекционер на Ирландския тим. На по-късен стадий започнах да движа и цялата логистика – организацията на лагери, надпревари, селекция, всичко.
- Защо фамилията ви се върна в България?
- По време на пандемията осъзнахме, че е доста мъчно да пътуваме. Трябваше непрестанно да вършим PCR проби, не се знаеше дали ще можем въобще да се върнем назад. Дефакто с мъжа ми се върнахме поради децата – да могат да са с бабите и дядовците си. Нашите родители към този момент са на възраст и е добре да се усещат обгрижвани. Решихме, че по-важно от фамилията няма и че в такива сложни времена е добре да сме дружно и да се усещаме щастливи. Иначе от финансова позиция и аз, и мъжът ми бяхме доста добре в Ирландия. Той се снимаше като каскадьор в огромни кино продукции – „ Викингите “, „ Валхала “ и други. Дори когато си идвахме за малко в България, и тук снимаше. За децата ни в България е много по-дисциплиниращо – и в учебно заведение, и в спорта.
- Дъщерите ви упражняват ли художествена гимнастика?
- Те се пробваха в художествената гимнастика, до момента в който живеехме в Ирландия. Но там системата е друга – бяха на учебно заведение по през целия ден, няма спортни учебни заведения. Тука могат да получат доста повече. Малката Далия е на 12 година и тренира конен спорт, а в този момент се записа и волейбол. А пък огромната Никита е на 15 година и от дете с изключение на с гимнастика се занимаваше с пеене. Накрая остана единствено пеенето. В Ирландия приключи осем равнища в Роял айриш академи (музикалната академия), а тук влезе да учи в Музикалното учебно заведение.
Аз обаче към момента съм на контракт с Ирландската федерация по художествена гимнастика и основен треньор на националния им тим. Затова пътувам постоянно до такава степен и назад. От време на време съдийствам на надпревари в България, оказвам помощ на нашата федерация.
Мара КАЛЧЕВА/ " Доктор "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ