Битката при Зама
Битката при Зама (202 година пр.н.е.) съставлява успеха на римляните над картагенците, командвани от Ханибал. Това е последната и решителна борба на Втората пуническа война и в действителност поставя завършек на командването на Ханибал и опълчването на Рим.
Битката се е състояла на място, чието име не е известно на историците, само че римският историк Корнелий Непос му дава името Зама към 150 години след борбата.
През 203 година Картаген е изложен на огромна заплаха от нахлуване от римския военачалник Публий Корнелий Сципион, който нахлува в Африка и печели значима борба напълно покрай самия Картаген. Картагенските генерали Ханибал и брат му Маго се завръщат от акциите, които по това време водели в Италия. Ханибал довел 12-хилядна войска от ветерани, добре подготвени в борби и скоро съумял да събере общо 37, 000 бойци, с които да отбрани подстъпите към Картаген. Маго обаче умира от раните си в морето.
След успеха си Сципион стартира своя марш към Картаген по поречието на река Баградас. Войската му е в допълнение подсилена от ветерани от разнообразни места, през които минава и броят им се равнява на този на Ханибал (40, 000 души). Римската войска обаче има доста по-добра конница. Ханибал не съумява да прекара по-голямата част от конницата си от Италия.
Преди борбата при Зама Ханибал и Сципион се срещат лице в лице. Според някои източници Ханибал подхваща тази стъпка, тъй като осъзнава, че не се намира в преференциална позиция. Сципион отхвърля препоръчаните условия. Според него Картаген е нарушил примирието и в този момент би трябвало да понесе следствията от това.
Картагенци употребяват слонове при започване на борбата, само че те са бързо обезвредени от римляните, разпръсквайки ги. Някои от тях даже атакуват войската на Ханибал, което провокира безпорядък. Следващата стъпка на Сципион е да нападне конницата на съперника и да я подгони. Което оставя пехотата, състояща се от три линии на защита.
Първата и втората линия на защита са бързо обезвредени. Третата обаче се състои от най-хубавите ветерани на Ханибал. Умората е жестока. Изходът от борбата още не е явен. В това време обаче се завръща онази част от римската войска, която е подгонила кавалеристите. С тяхна помощ борбата при Зама приключва сполучливо за римляните.
По данни на историци половината войска на Ханибал намира гибелта си на бойното поле, а останалата част са пленени. Римската войска губи единствено 1, 500 бойци. Зима остава беззащитен и приема мирните условия на Рим. Ханибал бяга. По-късно е определен за магистрат в Картаген, с цел да оказва помощ в ръководството.
