Просвещението
Библиотеката на Иван Грозни или, както я назовават учените по това време – Либерия. Тя се трансформира в обект на разгорещени научни полемики, които не престават и до през днешния ден. Най-често разногласията засягат три съществени въпроса – съществувала ли е тази библиотека в реалност, какъв е нейният състав и къде би трябвало да се търси.
Крайъгълният камък в научните полемики остава въпросът за самото битие на библиотеката. Според легендата Иван IV, който в тези години към момента не бил с прякора, които хората му измислят Грозни, буйно желаел и обожавал да чете. По негово разпореждане в Москва са пренесени мостри от най-известните творби от древността като древногръцки поети и философи до древноримски представители и журналисти. Другата версия гласяла, че книгите са минали на съветския цар по бащина страна от Иван III, на който от своя страна книгите идват от Византия като те са донесени от брачната половинка му, византийската принцеса София Палеолог, когато тя напуща Османската империя ”.
Съществувала ли е в действителност библиотеката на Иван Грозни Бащата на Иван IV – Василий III поканил Максим Грек да пренесъл обширната сбирка с книги в столицата на съветската страна. Свидетелството за това и споменаването за тази сбирка от книги се загатва в „ Приказки на Максим Гръцки “ като това било едно от първите доказателства за съществуването на сбирката. Вторият мотив в интерес на това битие е алманах с книги, в който се споменавало протестантския духовник Йохан Веттерман в Ливонската хроника, написана през 16 век от Херман Вартберг. Веттерман със същата цел е поканен от Иван IV.
Учените не дават категоричен отговор на въпроса дали библиотеката на Грозни фактически е съществувала. Някои исторически доказателства от времето на XIX век потвърждават, че библиотеката е била напълно действителна. Списъкът с книги, включени в сборника на Иван Грозни се предполагало, че е открит от професора от университета в Дорпат Кристофър Дабелов през 1822 година в естонския град Пярну. Тя включвала „ Историята на Тит Ливий “, „ Историята на Тацит “, „ Животът на дванадесетте цезари на Суетоний “, творбите на Цицерон, Юстиниановия кодекс и доста други антични ръкописи, като даже се загатва, че в тази сбирка е имало книги, които са били в Александрийската библиотека.
Историкът Николай Лихачев сложил под въпрос достоверността на ръкописа на проф. Дабелов и основава своята рецензия на обстоятелството, че е невероятно да се извадят толкоз доста книги от обсадения Константинопол, само че даже в случай че някой е съумял да ги изнесе, тогава най-вероятно ръкописите са били продадени в Рим. Изследователят Сергей Белокуров пък счита, че библиотеката в действителност е съществувала, само че вследствие на пожари, които се случвали много постоянно в Москва при започване на XVI – XVII век е била изгоряла.
През XX век въпросът за съществуването на библиотеката на Грозни от теоретичните полемики се насочили към дейното разрастване на практическите действия. В края на XIX век княз Николай Щербатов провел разкопки в Кремъл, само че не намерил нищо. Исторически и археологически групи на Игнатий Стеллецки, Василий Осокин и Михаил Тихомиров търсели античните съкровища, само че напъните и на тях били несполучливи.
Съществувала ли е в действителност библиотеката на Иван Грозни Десетки фанатични авантюристи провели секрети и несполучливи търсения. В резултат на това се повдигнал нов въпрос за местоположението на библиотеката. На първо място се предполагало, че библиотеката може да се намира на територията на Московския Кремъл. Вторият вид се наричаше площа на имението Kolomenskoye. Третата е Александровската слобода, обичаното място за уединение на царя. Те показали и Вологда, където Грозни е живял дълго време. Според доказателствата от 19 век под хълма Катедрала, ситуиран до катедралата „ Света София “, има цяла система от подземни проходи, където също могат да се скрият скъпите ръкописи.
Според легендата Иван Грозни е събрал неповторимата си библиотека с книги, които биха ни разкрили същинската история на света. Имало е доста остарели окултни ръкописи и всевъзможни книги, които по това време са били извънредно редки, тъй като всичко се пишело на ръка, а печатането към момента не било намерено. Книгите били събирани от целия свят и може би е имало и такива откраднати от античните библиотеки. Според легендата Иван Грозни бил вманиачен литератор, който ги прочел всичките макар, че били на антични езици. Точно за това е бил превъртял.
Множество диспути и археологически разкопки за жалост не отвориха завесата на загадка, която обкръжава сбирката от книги на московския автократ. Търсенето на библиотеката на Грозни продължава и до през днешния ден привличайки вниманието на от ден на ден учени и фенове на антики към една от най-големите мистерии на съветската история.
