Просвещението
Би било неуместно и самоуверено да се твърди, че християнството е някаква религиозна концепция, зародила от нищото преди 2000 години, и която се е формирала като преобладаваща вяра на днешния свят без ни минимум да се преценява с човешката история и разсъдък до тогава. Истината е, че християнството също се прекланя и смирено пие от славните извори на предходните културни форми, остарели, само че и достоверни, в които се родила.
Магията на Изтока, мистерията на Египет и светлината на Траките са може би другият смисъл, “тримата магьосници “, които са пристигнали да благословят и да се поклонят на новата концепция, която се е родила в едно кътче на Римската империя, Палестина.
Затова е естествено, че християнството е наситено с антични знаци и е възприело митовете, които са му дали мирис да го „ облекат ” в историческа Истина. В последна сметка всеки знае, че единствено митът може да бъде свестен от човешкото несъзнавано и признат от хората с друга просвета.
Така митът в някои връзки е единствената Истина. Неговият език (символичният), приказва на сърцата ни, без значение от пространството и времето.
Светата Тройца
Християнската теория за триединното провидение е остаряла колкото историята на човечеството. Индийската тройца (Брахма, Вишну и Шива), египетската (Озирис, Изида и Хор), Елинските (Юпитер, Посейдон и Хадес) са някои други по-стари негови форми. Това са 3-те атрибута на единствения Бог, по които може да бъде възприета – Волята, Любовта и Интелекта.
Въз основа на това имаме доста по-късно обучение на неоплатоническия мъдрец Плотин (2 век сл. Хр.) за философската „ божествена Тройца ”: Битие – Разум – Творение. Благодарение на тези си позиции той оказал мощно въздействие върху актуалното християнство.
Тази Тройца се отразява и в индивида. Така имаме Божествения Човек, този, който е задействал трите гореспоменати добродетели, с „ облика и сходството ” на Бога в себе си.
Нормалният човек се състои от 4 детайла, които са символизирани в Египет, Тракия и Изтока от животните, съставляващи Сфинкса, а в християнството от други животни – знаци на четиримата евангелисти.
Сфинкс
Митичният знак с крайници на бик, тяло на лъв, крила на орел и човешка глава символизират 4-та евангелиста. Неговото физическо тяло, се символизира от (Лука). Енергията, която оживява в тялото му, символизирана от Лъва е Марк. Светът на неговите страсти, символизирани от крилата на съществото (обикновено орел) се символизират с Матей. Светът на мозъка, посредством който той се свързва с горното и долното, същинският човешкият детайл, се характеризират в християнството с Ангела на Йоан. Изображението на индивида и храма следва сходна символика и във всички останали култури.
Кръстът
Но какво можем да кажем за най-важния християнски знак, кръста? Може би, дружно с кръга, това е най-древният знак, защото значи самият човек, този, който се пресича сред Земята и Небето, Горе и Долу. Неговата хоризонтална линия символизира смъртният човек, или обикновенният човек. Вертикалната линия е Божественият Човек, този, който жертва низшето за висшето, или така наречен Божият наследник.
Дървото
Дървото е другият космогенен знак. Като дърво на живота или знанието е познато на доста нации. Изображение на оста на света и неговата многобройност. С корените си надълбоко вкоренени в земята или назад в небето, сплотява небето, земята и подземния свят. В Корана се назовава “Дървото на светлината “, при античните иранци “Хом “, а при скандинавците “Игдразил “.
В Китай дървото става Свещена планина, Тиен – Му = издигната дървесина. Символ на живота, на Божествената Майка, извор на Безсмъртието, прераждането и възкресението, то е обвързван с еволюцията на индивида и възнесението му на небето. Заедно с каменния олтар образува първото Свещено пространство.
Свети Георги
Универсална е и символиката на героя-убиец на змея. Човешкият воин се бори с Дракона, който символизира всички космогонични легенди и концепцията за Хаоса, тъмната част от Сътворението. Кучето е другият знак на страж и лидер на душите в подземния свят.
Светата майка
Накрая ще се позоваваме на символиката на майката. Тя е тази, която ражда и поддържа всичко, което съществува. Нейното схващане, обич и дълбока дълбочина са нейните характерности. С разперени ръце, прегръщаща и закриляща всичко, кърмеща Божественото дете или оплакваща жертвата му, се показва като медиатор сред боговете и хората, „ врач “ или „ Стратег “, без значение дали се назовава Изида, Деметра или Панагия.
Майката е нашият примитивен канал към Живота, знак на Завръщането, Дамата на живота и гибелта. Десетки други знаци могат да бъдат изброени. Вече написаното може да е задоволително на читателя да се задълбочи по тематиката. Нашата цел беше да ви покажем, че за благополучие християнството също следва пътя на всички религии, които го предхождали.
Използвайки селективно философското и теологичното предишното, което е обещано на човечеството, християнството има лично обръщение, остаряло колкото самия човек и ново като тънката дъга на Новолунието, появяваща се в нощното небе. В последна сметка всичко, което има корени, може да има и клони.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
