Двигателят BE-4 на Блу Ориджин е вече на финалната права
Безспорно чакахме дълго време. За създаването на новия мотор на течен метан и О2 бе обявено за пръв път през септември 2014 година – същата година, когато се развихри рецесията в Украйна. Тогава Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА) оповести, че счита да пенсионира до момента употребяваните ракети “Атлас 5 ” с “РД-180 ”, както и напълно американските, само че нерентабилни ракети “Делта 4 ”. Те би трябвало да бъдат сменени с ракети от ново потомство “Вулкан ”, за които ни бе обявено, че на първата степен ще имат мотори “BE-4 ”. Блу Ориджин даде обещание, че първият кадърен за полет мотор ще е подготвен през 2017-та година.
Нищо сходно не се случи. Какво тъкмо се случи не знаем, тъй като Блу Ориджин и ЮЛА до неотдавна пазеха гробно безмълвие по тематиката. Според неофициални източници е имало съществени проблеми с прегряването на турбопомпите на “BE-4 ” и неадекватно управление от страна на управлението на Блу Ориджин. После през 2020-та година с пандемията от коронавирус се натрупаха нови отлагания. През пролетта и лятото на 2021-ва мълчанието стартира да става оглушително, като шефът на ЮЛА Тори Бруно стана обект на майтапи и интернет миймове в жанр “Къде са ми моторите, Джеф? ”. Едно бе несъмнено – до края на 2021-та Бруно не си получи обещаните мотори, само че до последно се държеше дипломатично по отношение на колегата си в лицето на Блу Ориджин и показваше убеденост, че скоро моторите ще станат подготвени.
През месец май т.г. ЮЛА и Блу Ориджин най-накрая повдигнаха булото на мълчанието и за пръв път научихме, че създаването на “BE-4 ” приближава своя край.
Първо,, на който се вижда, че мотор “BE-4 ” работи на 100%-ова мощ и също така е в положение да маневрира и да се извърта на 8 градуса. Съвсем естествено хората не бяха удовлетворени от показаното.gif-че и заляха обществената мрежа Туитър с недоволства, че желаят изцяло видео. Такова беше качено от Блу Ориджин на 11-ти май. “Поискахте видео, послушахме ви ”, оповестиха от компанията и подчертаха, че това е първият мотор, който е работил непрестанно и безпроблемно по време на индивидуален тест в продължение на 4 000 секунди, със сумарно изпитателно време, надхвърлящо 5 000 секунди.
След това Блу Орджин, разкриваща настоящото положение на изпитателната акция. Въпросният мотор, който е надхвърлил кумулативно време работа от 5 000 секунди, е прочут под сериен номер “PQE-900 ”. Не знаем какво тъкмо значат тези букви, допуска се, че P идва от Production, Q – от Qualification, E – Еngine. Знаем обаче, че това е първият мотор, който скоро ще бъде изпратен към центъра на НАСА Маршал, където ще бъде изпитан в неотдавна реновираното Изпитателно оборудване 4670.
Друг мотор “PQE-602 ” пък е бил първият, който е постигнал голям брой запалвания за общо 2 500 секунди. Космически запалянковци са извънредно заинтригувани от този резултат, защото загатва, че “BE-4 ” е задоволително добър за бъдеща възвръщаемост.
Както ЮЛА, по този начин и Блу Ориджин възнамеряват ракетите, разчитащи на “BE-4 ”, надлежно “Вулкан ” и “Ню Глен ”, да бъдат отчасти възвръщаеми. Но до момента в който първата степен на “Ню Глен ” ще каца по сходство на степените на “Фалкън 9 ” на СпейсЕкс, само моторите на “Вулкан ” ще бъдат рециклирани. Това ще се реализира чрез технология, наречена SMART – двигателният отсек с авиониките ще се разделя от тялото на ракетата след приключването на полета, ще навлиза в атмосферата на Земята чрез надуваем топлинен щит и ще каца с парашут.
Сега, когато “BE-4 ” е към този момент на финалната права, ЮЛА остават оптимисти, че “Вулкан ” ще полети до края на годината. По време на тази първа задача на ракетата, към Луната ще бъде изпратен галактическият уред “Перегрин ” на частната компания Астроботик. След това, през февруари 2023 година, следва дебютното изстрелване на совалката на Сиера Невада “Дрийм Чейсър ” в товарен вид към МКС.
В по-дългосрочен проект е планувана опцията ЮЛА да употребява “Вулкан ” и за пилотирани задачи. Сиера Невада строи пилотирана версия на “Дрийм Чейсър ”. Също по този начин евентуално “Вулкан ” ще е тази ракета, която ще продължи да изстрелва пилотирания транспортен съд на Боинг “Старлайнър ” след 2028-ма година, когато ще приключат неговите полети чрез “Атлас 5 ”. Напомням, че през днешния ден “Старлайнър ” се завърна на Земята наред след демонстрационна роботизирана задача до МКС, която потвърди годността му да транспортира астронавти.
