Най-подходяща за прототип на Робинзон Крузо е млада индианка
Безлюдните острови по света не са малко и притеглят любознанието на хората най-много поради историята на Робинзон Крузо, разказана от Даниел Дефо.
Популярността на романа може би идва от това, че историята почива на действителни обстоятелства от живота на шотландския мореплавател Александър Селкърк, прекарал 4 години на необитаем остров. Островът, който в този момент носи името Робинзон Крузо, към този момент има население от 600 индивида.
Обратно на тази история, има и такава, в която населен остров се трансформира в ненаселен, само че пък дом на един човек, който живее и оцелява самотно на него доста по-дълго. Удивителното в историята е и това, че самотният Робинзон е жена. Нейната история, въпреки да не е по този начин известна като тази на Робинзон, би била доста по-интригуваща, в случай че имаше задоволително сведения за случилото се на безлюдния през днешния ден остров Сан Никола.
В началото на ХVІІ век испанският мореплавател Себастиан Вискаино открива острова, който получава името Сан Никола, защото в деня на откриването е празник на Свети Никола и островът получава името на светеца. По това време той е обитаем от индианци. Племето живеело примитивно и е наречено николеньо.
Спокойният живот на индианците е нарушен от търговците на кожи. Между тях е локалните хора поражда спор и се стига до кървави стълкновения. Местното население е избито, оцелява напълно дребна група от тях. В Калифорния научават за това и монаси-мисионери идват на острова, с цел да спасят оживелите поданици.
Евакуирали всички, като се изключи млада жена, която е била забравена, или по някаква причина не са изчакали да се качи. Тя останала, а нейните съплеменици се преместили, само че необикновените за тях нови условия на живот се отразили пагубно на здравето им. Един по един се разболявали и умирали. Изчезнали вечно езикът и традициите им.
Изминали 18 години преди да бъде открита останалата там жена. Намерил я ловджия на кожи, който видял човешки следи на острова и след настойчиво търсене, попаднал на дамата. Било необикновено да се откри, че е могла да живее толкоз дълго напълно сама.
Тя била отведена от ловеца в католическа задача в Санта Барбара, само че никой не съумял да откри контакт с дамата, тъй като не бил останал жив човек, който приказва нейния език. Скоро тя се разболяла от дизентерия и умряла, отнасяйки със себе си историята на претърпените 18 години в цялостна самотност.
Преди да почине, дамата била покръстена и получила името Хуана Мария. Детският публицист Скот О’Дел описал историята на Хуана Мария в книга, която получила премия. Останал и споменът на мощна жена, проживяла на уединен остров доста по-дълго, в сравнение с е известно, че е живял различен човек.
