Теорията, че наскоро Бетелгейзе е погълнала друга звезда, би могла да обясни много неща
Бетелгейзе е една изключително странна звезда. Съвсем неотдавна тя ни го напомни, като понижи фрапантно своята бляскавост. Впоследствие пък стартира да свети още веднъж по естествения си метод. Някои астрономи считат, че тази чудноватост може да бъде обяснена, в случай че приемем, че преди към 100 000 години аленият колос е погълнал звезда, която е била малко по-масивна от Слънцето.
Бетелгейзе (поне в множеството случаи) е една от най-ярките и цветни звезди на небосвода. Тя е първата звезда, чийто ъглов размер е бил измерен (тъй като е била най-ясно забележимата от Северното полукълбо след Слънцето). Впоследствие изследванията демонстрират, че това е по този начин, защото тя освен че се намира близо (в астрономически план) до нас, само че и тъй като е червен супергигант – разпрострян се на ширина 1.2 милиарда км.
Бетелгейзе обаче се разграничава от останалите червени супергиганти. Тя се върти извънредно бързо (с 5 км/с) спрямо тях, само че по-бавно за разлика от по-малките звезди. И въпреки всичко скоростта ѝ е впечатляваща за обект с сходен великански радиус.
Всички звезди се въртят – някои по-бързо, други по-бавно. Когато изразходят водорода в своето ядро, въртенето се забавя.
Защо Бетелгейзе се върти толкоз бързо? Съществуват две евентуални пояснения. Тя или се е въртяла извънредно бързо в зората на своето битие, или нещо друго е ускорило въртенето ѝ напълно неотдавна.
Някои звезди се въртят бързо поради приливните сили провокирани от звездите в съседство. До Бетелгейзе обаче няма друга звезда. Ами в случай че в миналото е имала, само че на по-късен стадий я е погълнала? Това е концепция, препоръчана за първи път през 2016-а. Дори огромни планети като Юпитер имат огромен миг на импулса (наричан още ъглов миг - физична големина, характеризираща твърдо тяло при въртенето му към дадена ос на симетрия). Ако тяхната звезда ги погълне, този ъглов миг ще се трансферира към външните пластове на звездата и ще усили скоростта ѝ на въртене. Ефектът даже ще е доста по-силен, защото звездите имат доста по-голяма маса.
Все още не разполагаме с каквито и да било доказателства по този въпрос. Ново проучване обаче приближава въпросната доктрина с една концепция по-близо до действителността. Екип, управителен от доктор Манос Чатзопулос от Щатския университет в Луизиана пресмята, че най-вероятно в действителност Бетелгейзе е погълна звезда, то нейната маса е била от 1 до 4 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Предвид големите размери, които Бетелгейзе е достигнала през последните милиони години, тя сигурно би погълнала всичко, което се намира в релативно близка орбита (включително друга звезда).
Симулация, при която Бетелгейзе гълтам друга звезда. Цветовете съставляват плътността на галактическите обекти. Източник: Chatzopolous et al/Astrophysical Journal
Авторите също по този начин пресмятат възможностите в съседство на Бетелгейзе е да е имало даже по-голяма звезда, която е нараснала скоростта ѝ на въртене, откакто е избухнала в свръхнова и я е изхвърлила в пространството (този сюжет бе препоръчан неотдавна за друга анормална звезда). Според учените този сюжети не е изключен, само че възможностите са дребни.
Ако Бетелгейзе в действителност е звезден човекоядец, то тя най-вероятно е погълнала другата звезда почти по времето, когато актуалните хора напущат Африка. Ако яркостта ѝ се е нараснала в резултат на това, предците ни сигурно са го забелязали.
Проучването е публикувано The Astrophysical Journal.
